- 10 Sep 2020
- 95
- 3
„Темата за сексуалните предпочитания излезе от постелята (където й е мястото) и излетя до самия Олимп на световната политика.“ Това коментира пред руската информационна агенция REX известният латвийски политик и публицист Владимир Линдерман. Според него в страните от ЕС няма нито дискриминация при приемането на работа или в учебните заведения, нито ограничаване на политическите права. Не се виждат и разюздани тълпи, линчуващи „сексуалните малцинства“. „Активистите на гей парадите са само пехотата. – смята Линдерман – Иззад тях надничат контурите на нова тоталитарна идеология, която цели по пътя на насилието и манипулациите да превърне човека в безполово същество, на практика – да го кастрира.“
Редакцията на ГЛАСОВЕ не се ангажира с мнението на автора и е готова да публикува всякакви реакции по темата.
<p> </p>
<p>Стига се едва ли не дотам срещи между държавни лидери да зависят от това дали е правилно мъжете да правят секс не с жени, а един с друг. Свидетели сме на</p>
<p><strong>победен парад на гей движението в Евросъюза.</strong></p>
<p>Една след друга европейските страни легализират еднополовите бракове или – като междинен вариант – т.нар. „еднополово гражданско партньорство“, което в юридически смисъл почти не се различава от брака. Католическа Франция (подкрепяна и от исляма), както и още по-католическите Испания и Хърватия под натиск също бяха принудени да тръгнат по пътя на твърде толерантните Швеция и Дания.</p>
<p>Веднага ще кажа, че нямам намерение да разсъждавам за физиологията, нито да развивам конспиративни теории. Теорията за конспирацията изучава невидимото.</p>
<p><strong>Световно задкулисие, заговори на тъмни сили</strong></p>
<p>и прочее – всичко това вероятно съществува, но аз не познавам нищо от тези неща. В моя небеден на събития живот никога не съм се сблъсквал с тях. Намерението ми е да говоря за очевидното, за онова, което се набива в очите на всеки мислещ човек.<br />Правозащитно ли е международното гей движение в сегашния му вид? Този въпрос бих задал най-напред. Можем ли да го поставим на едни везни с, примерно, борбата на чернокожите в САЩ за правата им? Моят отговор е „не“.<br />В страните от Евросъюза определено не се наблюдават нито дискриминация при приемането на работа или в учебните заведения, нито ограничаване на политическите права, нито разюздани тълпи, линчуващи „сексуалните малцинства“.</p>
<p>Още повече че виждаме как това движение изобщо не върви „надолу“ – напротив,</p>
<p><strong>настойчиво и упорито се е устремило към „върха“.</strong></p>
<p>Едва ли не всеки ден силните в света – президенти, парламенти, Еврокомисията и т.н. – призовават целия свят да признае, че съвкупяването на мъж с мъж и на жена с жена е норма, а не отклонение от нормите.<br />А къде са, по дяволите, самите герои от гей съпротивата? Къде са тези мъченици с гордо вдигнати глави, поели към затворите и барикадите? Къде са техният Мартин Лутър Кинг и „черните им пантери“? Няма такива. Всичко се случва под надеждното крило на властта.</p>
<p><strong>Част от интелигенцията по инерция се отнася със съчувствие</strong></p>
<p>към съвременното гей движение, смятайки го погрешно за бунт срещу еснафите или света на парите.<br />Да, никой не отрича съществуването на „прокълнати“ поети, на Лорка и Пазолини, но всичко това е в миналото. Днес гей движението се е превърнало във вулгарен шоубизнес. То не е просто отряд в редиците на западния свят, говорим за неговия първи, авангарден отряд!<br />Опитът тази шутовщина да се представи като сериозна борба за човешки права чрез масовите гей паради я прави двойно по-лицемерна.<br />Стотици хиляди хора на планетата съвсем реално са лишени от политически и граждански права, но</p>
<p><strong>„цивилизованият свят“ мълчи, сякаш си е глътнал езика</strong></p>
<p>за тях. Или от кумова срама от време на време вяло промърморва по нещо… Сравнете това с незамлъкващите вопли в защита на гейовете. Вече не говорим за борба за права, става дума за крайно настъпателна агресия.<br />Категоричен съм, че в страните от ЕС няма дискриминация на лица, които имат сексуално влечение към лица от собствения си пол. Проблемът е изкуствен. Не бива обикновените битови търкания да се бъркат с дискриминация.<br />В блока, където живеех преди време, живееше и една възрастна жена, която отглеждаше в квартирата си 15-20 кокошки. Естествено, възникнаха някакви прения със съседите. Или аз пуша. Веднага непушачите започват да негодуват и да се сърдят. Понякога съм прав аз, понякога – те. Но това не е дискриминация.<br />Същото е с хомосексуалистите.<br />Друг въпрос. Къде се крие тайната на успешността на „движението за правата на сексуалните малцинства“? Как става така, че парламентите на европейските страни гласуват за легализирането на „еднополовото гражданско партньорство“<br />Без съмнение</p>
<p><strong>е задействан огромен административен и финансов ресурс,</strong></p>
<p>но нима тези парламенти са паднали от небето – малко или много всички те са демократично избрани от мнозинството от населението на своите страни. А същото това мнозинство мисли с традиционни понятия и представата му за истинско семейство е съюзът между мъж и жена – каквото и да пише в някои учебници по толерантност.<br />Защо мнозинството не се съпротивлява? Или ако го прави, защо неговата съпротива (масовите демонстрации във Франция, референдумът против еднополовите бракове в Хърватия и т.н.) се оказва безрезултатна?<br />Според мен една от причините е пропагандният трик, който се състои в следното. Както се твърди, тези, които застават зад гейовете, са</p>
<p><strong>млади, прогресивни, модерно обличащи се, работещи;</strong></p>
<p>програмисти и мениджъри; интелектуалци – с две думи, бъдещето на света. А онези, които са против хомосексуалната истерия, са в заника на живота си старци и старици, глуповати домакини, религиозни мракобеси, националисти, футболни хулигани, пияници. Еднозначно казано – простотията и утайката на обществото.<br />Такава проста картина се насажда в общественото съзнание с помощта на медиите. И човек е поставен пред избор – на чия страна да застане: на тази на прогреса или на другата, реакционната?<br />Така дори да е млад и образован даден гражданин, ако макар и тихо роптае срещу натрапчивата гей пропаганда, на него вече му е лепнат етикета „ретроград“.<br />Нямам претенции да съм в курса на крайната цел на тази мащабна „геизация“ на западното общество. За разлика от, примерно, комунизма, който умело оперираше с тактически лозунги, но не криеше и стратегическите си цели, световната „гей революция“ не декларира своята крайна цел – оставяйки огромно поле за версии и спекулации: някои от тях напълно безумни.<br />За мен обаче е съвършено очевидно, че в</p>
<p><strong>радикалното разбиване на традициите,</strong></p>
<p>до степен да бъде променена самата човешка природа, не се крие грижата за спасяването на нещастните хомосексуалисти. Активистите на гей парадите са само пехотата. Иззад тях надничат контурите на нова тоталитарна идеология, която цели по пътя на насилието и манипулациите да превърне човека в безполово същество, на практика – да го кастрира.<br />Не зная защо се прави това, със сигурност знам, че лично на мен то не ми харесва. Дори без всякакви рационални аргументи, просто на нивото на мъжкия ми инстинкт – не ми харесва и точка. Не желая ТОВА да победи. Следователно – длъжен съм да се съпротивлявам!</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
