За свободата и светотатството

Живях в България 50 години, но не се чувствах свободен, защото нямаше (и все още няма) закони, нито независима съдебна власт. Тук законите са за всички и хората чувстват респект към тях. Разбира се, че може да се желае още, но законноста ти вдъхва чувство на сигурност и предвидимост. Не желая да се връщам защото съм почти сигурен, че и след 100 години у нас няма да има върховенство на закона, а младите дори за Бог не са чували...
Къде е границата между свободата и свободията? Когато свободата започне да се третира като свободия, като неограничена свобода, силните, богатите, арогантните, безскрупулните получават неограничени възможности да тъпчат и мачкат слабите, бедните, скромните, съвестните. Свободата в ЕС и САЩ отдавна е превърната в свободия, а превъзнасяните от тях \"ценности\" служат само като фасада за прикриване на тиранията на силните, богатите, арогантните, безскрупулните. Трябва ли да се дават конкретни примери за да се убеждаваме в очевидното, а именно, че в условията на неограничена свобода, т.е. на свободия, едрия бизнес много по-лесно може да унищожи конкуриращия го среден и дребен бизнес? А натискът върху другите елементи на обществото е много по-силен. Струва ми се, че ограниченията трябва да изхождат от функционалните зависимости между различните елементи в обществото и да спомагат за повече и по-качествена обмяна на вещества, енергия и информация между тях. Например, функционалната зависимост изисква медиите да ни предоставят обективна информация, но свободата, която при тях вече е превърната в свободия, им позволява, от една страна, да ни заливат с некачествена, манипулативна информация, а от друга, лесно да елиминират журналистите, които се опитват да ни предоставят малко по-обективна информация. Може би някой ще опонира, че самото понятие \"обективна информация\" е твърде неопределено, но поставянето на задачата е първата крачка към решаването на самата задача. И благодаря на г-жа Гочева за добрите й статии!
Свободата е възможност за информиран избор в рамките на установените правила.
Ех, ако знаехте какво точно е Просвещението! А що е то свобода - прочетете \"Приказка за усърдния началник\" на Салтиков-Шчедрин.
Има ли правила, изборът е известен.
Г-н Адам Вайсхаупт, или Спартак, ха ха , обяснете моля, какво точно е Просвещението!
Много е просто!..само глупакът може да вярва във всевластието на политиката...защото там винаги и имало интереси....Народите са развратени..За Европа вече е твърде късно ...тя е едно тъжно и жалко подобие на самата себе си....Неспасяемо!
Отличен материал е предложила Димка Гочева, поздравления! Голям плюс е съответствието с политическия момент. Същевременно громи кампанията в продажните медии за \"борба с тоталитаризма\", а всъщност тази борба е прокарване на истинския тоталитаризъм на USrael.
както чсно се вижда от Библейската притча за Адам(Човечеството),който има Свободата на избор,.... ползва тази свобода в съответствие с естеството си,......и носи Отговорността(и Последствията) от Това......Но Остава Свободен!.....Затова Посегателзтвото над Човешката Свобода(дадена му от Твореца)е толкова голям проблем в историята на Човечеството..Затова един Велик Док7умент започва с думите:Човеците за надарени от своя Създател с Неотменими Права-Живот,Свобода,Стремеж към Щастие!
И тук, както и в огромното мнозинство писаници по темата, не се споменава нито дума за простичкия факт, че не става дума за оскърбление, а за посочване на безумието на очевидно и обективно погрешни схващания за света. Което впрочем важи не само за исляма, а за общо взето всяка една широко практикувана религия - абстрактното съществуване на Бог не може да бъде опровергано, конкретните религии, в които хората вярват, обаче са пълни с фактически твърдения, включително основополагащи такива, които са доказано (доколкото нещо може да бъде доказано със сигурност в реалния свят, а не в сферата на математиката и чистата логика) грешни, и които правят и съответните религии доказано грешни. Примерно историята за Адам и Ева е доказано грешна (освен ако човек не тръгне да извърта нещата по наистина извратен и от теологическа и от фактологическа гледна точка така че да съвмести известните факти с тяхното съществуване), не само защо не живеем в средновековието и сме запознати с еволюцията на живота на планетата, а и защото в по-скорошно време стана възможно да се изчисли размера на човешката популация стотици хиляди и милиони години назад в миналото (т.е. преди да се появи вида Homo sapiens) и се оказа, че той никога не е падал под няколко хиляди. Съответно доктрината за първородния грях се срива, а с нея и всички религии, които зависят от нея. Примери подобни много. Това не са въпроси на \"ценности\" и \"чувства\", това са обективни научни въпроси с обективни отговори получени на база експериментални данни и факти за света около нас. Да не се разрешава да се посочва, че едно фактологическо твърдение за света е грешно, е чиста проба мракобесна средновековна цензура, а не проява на толерантност към религиозните чувства на дадена група хора. По-лошо, това е по същество смъртна присъда за науката (благодарение на която, в случай, че някой е забравил, можем да водим тези спорове онлайн) и принципите на отворена дискусия и оценка на алтернативни хипотези и теории, на които тя се основава - ако не ми е позволено да казвам, че ислямът е безумие, понеже така обиждам мюсюлманите, по-каква логика следва да ми е позволено да се обявявам против дадена грешна от моя гледна точка научна теория, чиито привърженици също в много случаи са посветили живота си и изпитват силни чувства на привързаност към нея, да не говорим за всевъзможните псевдонаучни глупости, с които медийното пространство е тотално залято в послените години? Няма особена разлика. Културният релативизъм не е непременно лошо нещо, но за епистемолочески такъв място просто не може да има.
Една журналистка разказваше как тя и неин колега са съобщили, че един известен певец е хомосексуалист. Певецът е запазил приятелските си отношения с нея и дори я е запознал с приятеля си, но е осъдил журналиста, защото е поднесъл новината по неподходящ начин. И така, когато става въпрос за свобода на словото, имаме ограничение не само за това какво ще кажеш, но и за това как ще го кажеш. Може би вече се досещаш и за онзи стар виц, когато един милиционер починал по време на дежурство, а началникът изпратил неговия колега да съобщи скръбната вест, но по заобиколен начин. Милиционерът отишъл до дома на колегата си, звъннал, показала се съпругата, а той обиколил три пъти къщата и изревал в лицето й: \"Мъжът ти умря!\". Големият въпрос е, защо въпреки цялата очевидност на необходимостта от ограничения, от правила, някои продължават да третират свободата като свободия. За мен има само един възможен отговор - защото господарите им имат полза от това!
В някои коментари се споменава за независимост и правила. Подобно на свободията и независимостта е манипулативна. В която и да било реална система няма и не може да съществува абсолютно независим елемент, защото това би означавало този елемент нито да изпитва въздействие от другите елементи, нито да въздейства върху тях. Следователно, никога не бихме могли да установим, че той наистина съществува. Ако допуснем, че елементът не изпитва въздействие, но може да въздейства, той неминуемо ще започне да въздейства в свой интерес и рано или късно ще се достигне до диктатура, пред която диктатурите на Хитлер и Сталин ще ни изглеждат като детска градина. В крайна сметка, въпросът за съдебната система не би трябвало да се свежда до нейната независимост, а до създаването на такава зависимост, която да я принуждава да изпълнява своите функции. Естествено е всичко това да се регламентира с някакви правила (закони), но ние виждаме как непрекъснато се приемат лобистки закони и как най-нагло ни убеждават, че те били в интерес на обществото. Така стигаме до онези, които приемат законите, т.е. до депутатите. Тяхната, гарантирана от мандата, независимост им позволява да се държат цинично с нас. Според мен, мандатът трябва да гарантира само това, че най-много след 4 години задължително ще има избори, а депутатът трябва да бъде зависим от своите избиратели за да изпълнява функциите за които получава заплата, осигурена от парите на същите тези избиратели. С други думи, избирателите трябва да имат възможност за предизвикване на частични избори в своя избирателен район, в резултат на които депутатът може да бъде отзован преждевременно. Докато не получим правото да отзоваваме депутатите, те ще ни яздят и най-цинично ще ни уверяват, че трябва да сме щастливи. Отделен е въпросът, че докато стигнем до това право са необходими много крачки, най-важната от които е да има равнопоставенот на кандидатите в предизборната кампания.
и все пак-Човек се ражда Свободен!......Той е Суверен на Самия себе си!.....Това е така в Божиите очи(несъмнено)....и трябва да е така и в неговите собствени човешки очи!
Може да се спори дали всички хора се раждат свободни, но че някои се раждат кретени е безспорно и твоите коментари доказват това.
Без съмнение това е текст, от който извира ерудиция, но и много догматизъм. А за мен и тъга. Уж щеше да търси определения на свободата, а всъщност не може да мръдне и на милимитер от класическите си образци. И това ако е критика... Класификацията на Кант тук е толкова схематична и изкуствено пригодена да отговаря на подредбата на категориите от първата Критика, че нейният смисъл и стойност са повече от съмнителни. Този \"напън\" да се удържи формата на първата Критика и във втората е причина \"Основа на метафизика на нравите\" и до днес да е по-четеният и коментиран текст. Изказвам мнението си, без да претендирам за безгрешност. Самият текст на Д. Гочева определям като догматичен, защото най-важните тези в него са непроверени и непромислени (може и да се верни, но едва ли). Извинявам се за дългото цитиране, но посоченото по-долу е канонада от недоразумения: \"Няма идея за някаква друга истина, извън тази, която научаваме от медиите\" - патетично пресилено и невярно. \"Няма добро, няма зло. Няма практически правила за въздържане от някои действия (prohibitivae), без които - както Кант си е въобразявал, очевидно погрешно - не може да има свобода\" - също прието за дадено, без да е такова. \"Няма морални и естетически изключения и немислими, абсолютно забранени за извършване в публичното пространство дела\" - също произволно и невярно допускане. В какъв свят живеете, колега!? \"Няма и помен от понятие, че в свободните действия, които практически си разрешаваме(praeceptivae), сме длъжни да се съобразим със с ъ с т о я н и е т о на лицето, на другия човек и че това трябва да бъде, както казва Кант, в з а и м о о б р а з н о\" - как така го установихте това и за кого? И от кога за един философ речта/рисунката, пък били те и скверни, са зло към \"състоянието на лицето\"? И как не ви е срам да го редополагате с убийството? Защото така излиза, нали? Каквото повикало, такова се обадило! Да, ама не.
Г-н Спиноза, или Бенедикт, ха ха , докато някои ви отлъчваха от синагогата, някои носехме светлина, ха ха ,
Уважаеми, прочетох коментара Ви три пъти, но честно казано не можах да Ви разбера добре (може би защото не съм философ). Затова Ви моля, ако е възможно, да ни обясните с думи прости какво, според Вас, е свобода и каква е разликата между свобода и свободия?
Ne naprazno sam kazval, che bulgarite sa nevezhi ili podvlastni na diavola. Koito spazva bozhiite zakoni toy niama problemi s obshtestvenite zakoni. Togava toy e svoboden i ima istinskasvoboda. Slobodiata e prisashta na ateistite, prestapnitzite i vsichki vidove homosexualisti. Razbra li sega?
Че си диот - идиот си. От най-отвратителните изроди, които на латиница и с идиотско задоволство плюят по народа ни.
Винаги, когато става дума за феномена \"Просвещение\", не трябва да забравяме, че то е финалният акт на пиесата \"Реформация\", поставена малко преди това на европейската спиритуална сцена в две съвсем малко различаващи се помежду си режисури - тази на Калвин и тази на Лутер. Протестантизмът сам по себе си не е нищо друго, освен радикален либерализъм, поставил си за цел да заличи ореола на самозабравилата се Западна църква в нейния Римо-Католически вариант. Благодарение на Калвин и на Лутер Европа можа да намери сили в себе си и да превъзмогне Средновековието и феодализма, конструирани от Църквата, което пък направи възможно да се разгърне прогресивният за времето си капитализъм. >>> Изобщо - всяко нещо, в съответствие със своето време, е прогресивно, но бързо се превръща в своята противоположност. Така и Църквата - отначало разсадник на нова нравственост, отричаща Римско-имперския разврат и насилие, - в по-късните векове се превърна самата тя във \"Вавилонска Блудница\". Двамата реформатори - Калвин и Лутер - дадоха на християнска Европа нещо ново и прогресивно, което скоро след това загни в качеството си на експлоататорска икономическа система. >>> Но сега не е времето да разискваме по този начин; прекалено политически би бил фалцета на нашите гласове. Сега сме се събрали тук, за да поговорим за друго - за нравственост. Нравствеността е въпрос на избор. Ако изборът е свободен, тогава и нравствеността е свободна. Тогава тя е въпрос на собствена воля, на персонално решение. Ако ли пък нравствеността не е свободна, тя не е никаква нравственост, а е в най-елементарния случай ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на съвест. >>> Това, което се вършеше в Париж от дълго време насам беше НЕЗНАЧИТЕЛЕН СЛУЧАЙ на квартално хулиганство: някакво мизерно жълто вестниче, списвано нейде из бордеите на френската столица, което става само за заместител на тоалетна хартия, от дълги години бе се превърнало в обект на ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на съвести и се гавреше с религиозните ценности на страната в която функционира. Защо ли? Защото няколко нехранимайковци бяха се полакомили за еврейски пари (или пък самите те бяха евреи), в резултат на което жълтата редакцийка се бе отдала на графически безчинства. И ако карикатуристите бяха се оказали самите те евреи, това донякъде би ги оправдало - евреите и мюсюлманите са като кучето и котката: не може да се очаква от тях да си правят благородни жестове. Това е повече от ясно! >>> Но ако не са били евреи (а никой не ни е казал какви са всъщност изтребените при нападението карикатуристи), тогава добре заплатената им непочтителност към чуждите ценности вече не е само една типична за Париж гаменска грубост, на каквато обществото от френски християни обикновено не обръща особено внимание. Тя е гавра, която трябва да се наказва, защото французинът добре разбира кой стои зад такива провокации. Е да, няма по-голямо пренебрежение и по-голяма ирония от тези, която един французин може да изпита към тромавата еврейска дързост, която е подла и страхлива, и е годна да действува ефективно само опосредствувано - чрез платени с юдейско злато извършители-лумпени. Но дали в случая иронията е достатъчна? Евреите са известни с това, че са простаци с оскъдно въображение, докато християнската държава Франция е именно ФРАНЦИЯ и от простаци ни най-малко не се трогва. Но ощетените не са само французите, а и хора, които се трогват... >>> Евреите обаче винаги са знаели добре, че ако християните на Франция са по своему \"великодушни\", то това не се отнася за мюсюлманите. Все още в много горещи точки по света мюсюлманите са застрашени с геноцид - именно от страна на еврейството, - така че място за великодушие при тях няма. И ето я интригата. Отива предрешеният (като чистокръвен ислямист) евреин - натъпкан с необходимото количество пари - при няколко простодушни арабски момчета и им посочва ГЛАВНИЯ ВИНОВНИК за нанесените МОРАЛНИ ЩЕТИ над достойнството на цялото мюсюлманско общество. \"Ето\" - казва им професионалният талмудически организатор на покушения, - \"вземете тези автоматични оръжия и застреляйте онези мръсници там, в жълтата и гнусна редакцийка, а аз ще обезпеча материално вашите страдащи близки, след като вие се отправите по своя славен път към Едема, който ви се полага, зер вие сте Велики воини на Исляма!\" И момчетиите се втурват по своя чудовищен път към Едема. Толкоз. >>> Е, къде е тук моралът? Моралът се състои в отсъствието на всякакъв морал. Защо? Защото е нарушена възможността за свободен избор на постъпките. Ако гамените от крайния квартал на Париж списваха подигравателното си вестниче не по друга причина, а защото в качеството си на парижки хулигани са чисто и просто непримирими към присъствието на чуждоверци около себе си, това щеше да е решение, изпълнено в условията на свобода на избора. Но това не е така, защото очевидно някой щедро им е плащал, за да бъдат \"непримирими\". По същия начин - простодушните и настървени от обида над религиозните им чувства момчета можеха да отидат и да стрелят, защото са непримирими към оскърбленията. Но ако нямаше кой да ги насочи към сърцето на карикатурните злочинства, те може би нямаше и да забележат, че има такова жалко списанийце или вестниче, подобно на вече употребявана тоалетна хартия. >>> Следователно, нарушена е и тяхната \"свобода на вземане на решение\". Някой, значи, се е постарал да има два заряда, които да се съберат и заедно да достигнат \"критичната маса\" на гнева, предизвикал предначертаната експлозия. Ето как, за да се предизвика \"детонация\", са похабени два вида идиоти - гаменчетата от редакцията и отмъстителните момчетии от Северна Африка. И това - с цел да се разруши безразличието на средния французин, изпълнен с досада от глупостите на греховния свят. Изводът е, че в крайна сметка е превърнат в идиот и средния французин, на когото е трябвало да се внуши, че е застрашен от \"Ислямска Опасност\". Кой би имал интерес ДА ВЪВЛЕЧЕ масата от отегчени и цивилизовани (а цивилизоваността отегчава!) французи във водовъртежите на СВОЯТА КАУЗА, която изобщо никого другиго не би трябвало да интересува? Сещаме се кой, нали? >>> По принцип никой на този свят не е СВОБОДЕН, защото дори на една планета да имаше само двама човека, те нямаше да бъдат свободни, тъй като всеки щеше да бъде зависим от другия. Ако им се прискаше да бъдат независими, тогава самите условия на обитаваната от тях планета щяха мигновено да ги убият. Ако обединят обаче усилията си, те двамата - отказвайки се от абстрактната си свобода и изпадайки (доброволно или не) във взаимна зависимост, - получават шанса да отложат с малко края, който им е приготвила суровата и негостоприемна природа на обитавания от тях свят. Ако се случи така, че тези жадуващи свобода, но отказващи се по принуда от нея, индивиди са не само двама, а повече: пет, десет, сто, хиляда, милион..., то така им се увеличава шанса да оцелеят значително по-дълго време, макар да им се намаляват \"степените на свобода\". Защото се формира ОБЩЕСТВО, а в едно общество размера на личната свобода (броят на степените на индивидуалната свобода) е обратно пропорционален на броя на индивидите, формиращи обществото. >>> От друга страна, ако обществото е добре съгласувано, т.е., ако състалвяващите го личности са се събрали доброволно и са стигнали до една общовалидна за всички конвенция, указваща мястото на всеки в общността (а изглежда именно това трябва да се нарече \"Закон\"), тогава факторът \"намаляване на степените на свобода\" може да се трансформира в своята противоположност, при което индивидите от тази общност ДА СЕ ПОЧУВСТВАТ повече свободни, отколкото реално са. (Очевидно става дума за субективно усещане на магията СВОБОДА.) >>> Къде е слабият момент в случая на саморазправата над карикатуристите в Париж? Слабият момент е КОНВЕНЦИЯТА, която трябваше да ограничи степените на свобода, но да остави усещането (повече или по-малко субективно) за свобода на личността. Както казахме, Франция е цивилизована страна и именно в \"цивилизоваността\" е капанът, в който се опропастява личността на всеки индивид. >>> Ние споменахме за КОНВЕНЦИЯ, която да има смисъла на ЗАКОН, но цивилизованото общество предлага ЗАКОН (и даже БЕЗКРАЙНО МНОЖЕСТВО от ЗАКОНИ), които обаче са изгубили смисъла си на КОНВЕНЦИЯ, приемана безрезервно от всеки член на обществото. Евреите са запазили в Свещените си книги спомена за възникването на техния ЗАКОН (който е изобретение на техния патриарх Авраам, а ние сме унаследили идеята за този специфичен техен ЗАКОН чрез Библията). Да, въпросният Закон е всъщност КОНВЕНЦИЯТА, от която се нуждае една съвкупност от хора, за да образуват те ОБЩЕСТВО. Първобитните евреи - номади в най-суровата пустиня, която можем да си представим, - са били постигнали това чудо, придавайки му и подобаваща персонификация, която нарекли \"Бог\". >>> В наше време, за жалост ние живеем в условията на цивилизована държава, в която особен сорт \"много специални\" хора изготвят законите, но понеже тези \"специални\" хора са такива, че не могат да обгърнат с погледа си \"голямата картина\" на ОБЩЕСТВОТО, това, което изготвят няма нищо общо с КОНВЕНЦИЯТА на древния патриарх Авраам. Техният ЗАКОН е всъщност стълб, на който се подпира абстракцията ДЪРЖАВА, но с абстракции доникъде не се стига. В абстракциите обикновено няма място за никакви живи хора. Дори няма място и за диви животни, както някога ни уверяваше Бернхард Гжимек.
Присмехулници? Отвратителни богохулниците! Те не се гаврят с папа или патриарх, което може да се подмине, а с Бог. Гадните некъдърно нарисувани карикатури на Светата Тройца и раждането на малкия Исус ! Хайде заради свободата на словото да нарисуват как Франсоа Оланд излиза от гъза на майка си или как Обама ФЪКА Меркел. А ? И западните политици поощряват това.
Сигурно ще се съгласите, че само преди няколко години всички сме смятали книгата на Дан Браун за Лувъра за оригинална, но все пак измислица, защото никой не може да допусне такъв сюрреализъм да убият човек в Лувъра между картините и той да пише анаграми с кръвта си. Какво се оказа? Убийците с автоматите са родени и цял живот са прекарали на няколко километра от Лувъра и накрая отиват с автомати и крещят Алах Акбар. Всичко става на фона на Лувъра и Айфеловата кула, която между другото също е за времето си символ на тържеството на разума (над природата). Значи от едната страна стои Лувъра с цялата световна култура и от другата страна стоят меко казано безвкусните карикатури на Шарли Ебдо. Медиите, политиците искат ние да вярваме, че точно безвкусните карикатури са еманация на всичко, към което Европа някога се е стремила. Всичко това - карикатурите, убийството, интерпретацията на убийството, която беше наложена с политически цели, е крахът на 20 века философия и теология, което е наистина ужасяващото. Въобще не става дума дали някой човек, бил той Кант или Фуко, се е оказал неправ.
Защо ли лакеите така упорито млъкнаха в една тема, която им позволяваше да обяснят колко свободни, богати и демократични са техните господари? Иначе доста плямпат, че при тях има свобода и богатство, а демокрацията цъфти и връзва, но тук млъкнаха като риби. Така е! Не може да говориш за магарето Марко, ако не знаеш какво е магаре и точно кое от тях е магарето Марко.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД