- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 366
- 102
Най-знаменателното събитие през изминалата седмица за мене бе обръщението на Путин към опълченците на Новорусия. Знаменателно най-вече с официализирането на името Новорусия, с което бе сложен край на приказките за единна неутрална украинска федерация с балансирани търговски отношения и с ЕС, и с Русия, на които пригласях през март. Упоритостта на киевския режим (и западните му ментори), мащабите на военните му престъпления, колапсът на украинската самоидентификация на жителите на Изтока и решителността на донбаските опълченци създадоха нова европейска държава – Новорусия (рус. Новорóссия или Новорýссия), която в началото явно ще приеме облика на „голямо Приднестровие“, след което ще започне да обраства с официални признания по примера на Косово.
<p>Това е свършен факт, който никой не може да отмени. Ходът на войната, в която инициативата вече мина на страната на Новорусия, бързината на колапса на киевския режим, както и устойчивостта на новоукраинската самоидентификация в останала Украйна извън историческа Галиция и Волиния ще определят </p>
<p><strong>не дали ще има Новорусия, а какви ще са границите й </strong></p>
<p>и отношенията й със съседната остатъчна украинска държава. Има различни виждания за посоката на настъплението на новоруските сили през есента – към Мелитопол и Херсон за отваряне на сухопътна връзка към Крим, към Харков за разширяване на общата граница с Русия, към Днепропетровск за бърз разгром на частната армия на Коломойски или пък внезапно завладяване на плацдарм в някой от градовете на Северна Украйна – Полтава, Суми или Чернигов за отвличане на част от украинските войски извън Донбас и разгром на останалите там сили. Независимо от посоката на настъпление </p>
<p><strong>все по-вероятно изглежда границите на Новорусия да обхванат и осемте области на Югоизтока, </strong></p>
<p>в които рускоезичното население е официално над 50% и в които на изборите системно побеждаваше Партията на регионите. Това вероятно ще бъде оформено с нови референдуми в бъдещите регионални народни републики и отново ще се използва форматът на бившите области. До началото на войната в земите на Новорусия (без Крим) живееше 44% от населението на Украйна и се произвеждаше 46% от БВП. Там са два от трите големи нетни донора в украинския бюджет – Днепропетровск и Харков (третият регион е съседна Полтава – благодарение на добива на нефт и газ). Там е цялото морско крайбрежие и континентален шелф, най-плодородните земи, най-големите залежи на въглеводороди, в това число и на шистов газ, които обаче едва ли ще бъдат индустриално разработвани в обозримо бъдеще. </p>
<p><strong>Новорусия се роди без акушерска помощ на Москва. </strong></p>
<p>Напротив, Кремъл дълго време бе крайно резервиран към нея – етническият състав на населението дори в най-силно проруския Донбас е доста различен от този в Крим с абсолютното доминиране на руския елемент. За разлика от стратегически безценния Севастопол и големия траспортен и туристически потенциал на крайбрежието на полуострова, традиционната донбаска каменовъглена и металургична промишленост обещаваше поне в близко бъдеще много повече проблеми и разходи за преструктуриране и модернизиране, отколкото ползи. Анархисткият, „махновски“ характер на донбаското опълчение с исканията му за национализация стряска и досега руските олигарси. Кремъл не контролира опълченците и досега не може да преговаря с Киев от тяхно име. </p>
<p>Войната обаче напълно обърна представите за етническия характер на населението на Югоизточна Украйна. На 24 август в Донецк един от ораторите се обърна към пленените украински войници (доброволци от Националната гвардия и „Десния сектор”, а не наборници): </p>
<p><strong>„Вие убихте украинското в нас. Ние сме руси!“ </strong></p>
<p>Варварският многомесечен обстрел на мирното население в Изтока се оказа „определящ момент“ за етногенезата на територията на Украйна – а също и на Русия, доколкото новоруската политическа нация сякаш също се сформира окончателно в хода на конфликта. Предстои в близко бъдеще да се види дали колапсът на киевския режим и разкриването на истината за престъпленията му ще предизвика такъв етнообразуващ ефект и у украинците в други области, особено на историческата Малорусия. </p>
<p>Има коментатори, които мислят, че ще е достатъчно Стрелков да се яви с дружината си в Полтава, Черкаси или дори Киев, за да бъде посрещнат от хиляден народ с плакати „Слава на Русия!“. Украйна, казват те, винаги е била с победителя. Българският опит от Великден 1941 г. във Вардарска Македония също е красноречив. И до днен днешен из охридските кръчми се пее (на книжовен български) някогашният хит на Радио София „Чакам те да дойдеш“. </p>
<p>Независимо как ще се сложат границите на Новорусия, ясно е, че </p>
<p><strong>развитието на руската икономика, повишаването на доходите и достойнството на мнозинството </strong></p>
<p>обикновени хора, както и интернационализацията и глобализацията на живота им бяха, на първо място, определящи фактори за разпалването на руската етническа гордост и национална сплотеност. В случая на Новорусия – и фактори за новоруското етническо самоопределение, наред с насилието на Киев. А значи и фактор за възникване на условия за успешна ревизия на случайните, условни, а в случая на Крим – и незаконни някогашни вътрешни социалистически граници, превърнали се в междудържавни. </p>
<p>Русия, която е – или се стреми скоро да стане – първата икономика в Европа и петата в света, която се слага от световните банки в списъците на страните с висок доход, която направи олимпиадата в Сочи и излъчва Russia Today на английски, испански и арабски, а скоро и на френски, стана привлекателна за хората в Крим, Донбас и на други места. СССР с празните рафтове на магазините и с провинциалната изолираност от света бе станал крайно непривлекателен и за собствените си граждани. Сегашната Русия не е СССР – учи се успешно от грешките му. </p>
<p>Второто условие за нарасналата привлекателност на Русия в очите на рускоезичните хора по света е наличието на </p>
<p><strong>силна държавност, суверенна национална политика </strong></p>
<p>в защита интересите на страната и мнозинството от населението й. Суверенитетът предполага и компетентност в определянето на интересите, и силен характер при отстояването им, подкрепен от реални военни въможности. С развитието си през последните години, на фона на световната криза, Русия „без да иска“ оказа огромно мобилизиращо влияние над реалните и потенциални „външни“ руси. </p>
<p>Колкото до остарялата тежка промишленост на Донбас, </p>
<p><strong>безспорни фактори за успеха на народното въстание </strong></p>
<p>бяха и наличието на многобройна организирана работническа класа, на много военни и други машиностроителни предприятия и на широка техническа компетентност. Потвърдена беше правотата на привържениците на реиндустриализацията, за които последната е и гаранция за техническа компетентност и за суверенитет. Дето има останала критична (и оптимистична) маса компетентни хора с индустриална култура, старата промишленост ще се възроди в нови форми, както стана в Питсбърг, а няма да бъде разрушена, както стана в Детройт. </p>
<p>Анархисткият характер на народното опълчение, който едва в последните дни взе да отстъпва на по-централизирана организация, с което дойде и обратът във войната, е друг изключително важен момент. Тук на първо място е </p>
<p><strong>спонтанният, самодеен народен бунт срещу несправедливостта и насилието. </strong></p>
<p>„Видях по телевизията как горят живи служителите на „Беркут“ и тръгнах“, каза сравнително успял мъж на средна възраст, със семейство и бизнес. Разбира се, голямо е значението на руската традиционно спартанска култура и на живите спомени от Втората световна война (ВСВ). </p>
<p>А също и на уникалната способност на руското общество да се самоорганизира ефективно в критична ситуация. ВСВ бе спечелена от СССР именно благодарение на постепенно освободената под напора на необходимостта инициатива на отделните командири и войници, в това число и на спонтанното издигане отдолу на „родени“ лидери. И тук Новорусия започна да оказва обновително въздействие върху цяла Русия. </p>
<p>След ВСВ Сталин успя с голям труд да напъха обратно в бутилката освободения от войната дух на народа, но сега това няма как да стане след края на бойните действия. </p>
<p><strong>Народ, привикнал да се самоуправлява и да побеждава, да отговаря на удара с удар, няма лесно да се примири с ролята на покорно стадо на олигарсите. </strong></p>
<p>На второ място, справедливостта има и отчетливо хуманно и социално измерение. Както видяхме вече от Ялтинския манифест от 7 юли, а и от известията от скорошната нова среща в Ялта, въстаналият новоруски народ не иска възраждане на стария СССР, а възстановяване на колкото може от доброто от социализма, без да се премахва и доброто, създадено при капитализма и демокрацията. Хората, свикнали с другарството, взаимопомощта и идеализма на военното време, няма лесно да се върнат към вълчето си състояние, колкото и да разбират важността на капиталистическата ефективност за създаване на богатство. </p>
<p>Русия добре разбира това и в политиката си в украинската криза </p>
<p><strong>заложи на съобразяването с народната воля (референдумите) и на хуманитарния подход – </strong></p>
<p>и без съмнение в бъдеще ще приеме по-народовластно устройство на Новорусия в сравнение със собствения си дом. Такава е руската традиция от времето на империята – и в България в 1879 г. се допусна максимално либералната Търновска конституция. От друга страна, новоруско движение вече предизвика най-голямото гражданско надигане в самата Русия след 1991 г. </p>
<p>Наблягането на хуманитарния подход донесе и големия пробив на руската дипломация след успешния край на мисията на конвоя камиони. ООН и ОССЕ признаха хуманитарната катастрофа в Донбас и мирния характер на руската помощ и се запознаха от първа ръка с престъпленията на киевския режим. Това ще обезсилва предварително всички опити и в ЕС, и в НАТО да се продължава с твърдокаменната подкрепа за Киев на всяка цена. </p>
<p>Разбира се, Русия също допуска голям брой доброволци от своя територия в Донбас – те и сега не са повече от 15% от общия брой на опълченците – и вероятно и контрабанда на оръжие от частни лица (т. нар. <em>военторг</em>). Но твърденията за нахлуване на редовна руска армия в Украйна са безпочвени, както добре разбира всеки поне минимално запознат с логистиката на съвременните въоръжени сили и с възможностите на американските спътници и разузнавателни самолети. </p>
<p><strong>Създава ли Новорусия прецедент за други рускоезични области в постсъветското пространство? </strong></p>
<p>Не – както Косово, и Украйна е уникален случай. Тя не само има голямо „автохтонно“ рускоезично население, но и разликата между него и „титулния“ етнос е често неуловима, а украинизацията, както се практикуваше от Киев след 1991 г., бе културно неприемлива за големи групи от населението. Най-уникалното, разбира се, бяха невъобразимите размери и ожесточение на киевския държавен тероризъм срещу рускоезичното население от февруари т.г. насам, по нищо неотличаващ се от етническото прочистване на Милошевич и Шешел. Но макар уникална, украинската криза е полезен урок за другите бивши съветски републики със значително руско население като Казахстан и Латвия (в Беларус почти цялото цялото население е рускоезично). </p>
<p><strong>Какво ще остане от Украйна след отделянето на Новорусия?</strong></p>
<p>Отделянето на Новорусия ще бъде краят на сегашния украински политически и олигархичен елит, ако той не настъпи още преди това, вероятно посредством народна революция, продължение на първата част на майдана до февруари т.г. Възможно е новата украинска държава също да бъде федерация, в която Подкарпатието ще е кандидат за автономия, освен ако не се присъедини към Новорусия. </p>
<p>Остатъчна Украйна също ще се състои от различни по историческото си развитие територии – стари югозападни руски земи, в продължение на повече или по-малко години (векове) попаднали под литовско, полско, австрийско, унгарско, чехословашко и румънско управление. Ще бъде подложена на основен преглед политиката на силова украинизация. ЕС също би трябвало да играе някаква роля в това, най-малкото и защото носи голяма вина за украинския разпад. Меркел вече предложи Украйна да стане член на Митническия съюз. </p>
<p><strong>Новорусия и НАТО </strong></p>
<p>В края на годината с приключването на неуспешната си 13-годишна афганистанска мисия и отстъпването на практика властта на талибаните НАТО, общо взето, изчерпваше функциите си.<strong> </strong></p>
<p>Срещата на върха на 4–5 септември в Кардиф трябваше да му намери нов raison d'être – Крим и Донбас бяха посрещнати с въодушевление от малцината останали радетели на студената война в Европа. Те напират за отмяна на Основополагащия документ НАТО–Русия от 1997 г. </p>
<p>Но това напълно противоречи на логиката на съвременната европейска икономика и сигурност и ще породи разкол в редиците на организацията. Основното ми разбиране, когато до 2004 г., както колегите си спомнят, и аз агитирах за членството на България в НАТО, беше, че то не ни противопоставя по никакъв начин на Русия – напротив, щеше има тясно партньорство във формат „НАТО+1“ и да има пълно взаимно доверие по най-важния приоритет – борбата с тероризма. </p>
<p>Самият Буш II в 2007 г. каза в София, че България не трябва да избира дали да е приятел с Русия или със САЩ – може да е приятел и с двете. Тези думи трябваше да се изсекат на фронтона на Народното събрание под белгийския девиз „Съединението прави силата“. За България това беше изключително важно признание на един иначе катастрофален американски президент – </p>
<p><strong>исторически ние сме в специално отношение с Русия, досущ както Англия с Америка. </strong></p>
<p>Това не е въпрос на нечие желание или нежелание, а реалност. Това отношение с Русия трябваше да ни направи и неин портал към южния фланг на НАТО, ЕС и всяка друга европейска организация, в която Русия не членува. Това беше нашият „номер в живота“ в позиционирането ни в глобалната икономика. </p>
<p>Освен нас има и ред други европейски натовски страни, чиято история и икономически връзки ги кара да ценят отношенията си с Русия – сред тях особено активни са Германия, Италия, а също Унгария, Словакия и Чехия. Усилията на сегашното – изключително калпаво – ръководство на НАТО да ги накара да пренебрегнат интересите си заради капризите на Полша, балтийските страни и Румъния, както и на проваления Камерън, са напразни. </p>
<p><strong>Никой западноевропеец, естествено, няма да рискува малкия пръст на лявата си ръка за сигурността на Латвия, </strong></p>
<p>още повече когато тя не е реално заплашена от никого. Приказките, че след рускоезичните в Украйна Путин щял да прибере под крилото си и рускоезичните в Прибалтика, са напълно безпочвени. Путин се стреми да има добри отношения с Европа – и само безразсъдството на сегашната ЕК и на американските неоконсерватори от Държавния департамент в Киев през февруари т.г. да провокират и подкрепят въоръжен преврат срещу законното ръководство, преврат, явно насочен срещу сигурността на Русия, го принуди да вземе бързи мерки за самозащита. </p>
<p>Разбира се, в Кардиф не се готви нищо сериозно във военно отношение срещу Русия – стремежът на ръководството на НАТО не е дори страните членки да изпълнят съществуващото изискване за военни разходи поне от 2% от БВП – засега само четири от тях го изпълняват, а поне да не намаляват сегашните си разходи. Обсъжда се създаването на нов европейски корпус за бързо реагиране от пет хиляди войници, който да се разположи в пет нови бази в Източна Европа, едната от които – в Шчечин. </p>
<p>Но и с това, както и без него, НАТО очевидно не може да противостои военно на Русия в Европа. Опасност за Русия може да представлява само масиран изпреварващ ядрен удар от страна на САЩ – нещо немислимо от американска гледна точка. А доколкото в ЕС продължава да господства идеологията на остеритета, повишаването и дори запазването на военните разходи, и то, както ще се разбира, без реални основания, няма да се радва на голяма популярност. </p>
<p><strong>Големият проблем на НАТО днес е пълната му зависимост от антируската пропаганда на западните медии, заимствана от киевския агитпроп. </strong></p>
<p>В две съседни статии от 30 август (<em>Mr Putin’s wake-up call</em> и <em>NATO flexes its muscle memory</em>) сп. The Economist разглежда антируското възраждане на Алианса като пряк резултат от „свалянето на МН17 от проруски сепаратисти с високотехнологично руско оръжие“ и сегашното „руско военно нахлуване в Украйна“. </p>
<p>Статиите са издържани в стил „паралелна вселена“ – и това ме кара най-сетне да повярвам, че и свалянето на боинга, както междувременно стана ясно, от един или два украински самолета, и истерията с десетте пленени (без патрони) и вече освободени руски парашутисти, явно замислена като втори боинг, са активни мероприятия за мотивиране на колебаещите се членове на НАТО. Без съмнение и апокрифът за „руската заплаха“, разпространен от назначения за служебен военен министър Шаламанов миналата седмица, е бил сведен на МО от американското посолство в София като опорни точки за Кардиф. </p>
<p>Киевската истерия за „руското нахлуване“ имаше, разбира се, най-вече функцията да „оправдае“ очертаващия се разгром на украинските сили от доскоро презрените „колоради“ и „ватенки“. </p>
<p>Решенията в НАТО се приемат с консенсус – ако България имаше дееспособен президент и избрано правителство, най-логичното беше </p>
<p><strong>да наложи вето на антируските инициативи поради лъжите, които се използват за обосноваването им, </strong></p>
<p>разбира се, заедно с другите скептици в НАТО. Европейският съвет на 30 август със заплахата на словашкия премиер Роберт Фицо да наложи вето на евентуални нови санкции срещу Русия, преди да бъде оценен ефектът на вече влезлите в сила, дава представа какво ще стане и в Кардиф. </p>
<p>Ако блокирането или фактическото разпадане на НАТО е резултатът от зреещия разлом, значи така е трябвало да бъде. </p>
<p>Ползата ни от НАТО в 2004 г. според мене беше, че България ставаше съюзник на мощен военнополитически блок, избягваше риска от неприемане в ЕС и потенциална изолация и получаваше достъп до модерни технологии. България, бях убеден тогава, трябваше във всичко да следва примера на отличниците – Чехия, Унгария и Полша. А също членството в НАТО и американските бази у нас правеха невъзможна реставрацията на старото, независимо от това кой дойде в бъдеще на власт в Москва – най-вече имах предвид Жириновски, който зовеше на поход до Индийския океан. </p>
<p>Но през изтеклите десет години нещата много се промениха, натрупаха се и много разочарования. Накратко, при новите условия Алиансът под диктовката на неоконсерваторите от Държавния департамент на САЩ се превръща в източник на колективна несигурност за Стария континент. За България вече ще е много по-уместно да осигури сигурността си с развитие на собствените си въоръжени сили и със система от двустранни договори за взаимопомощ със суверенни велики сили, включително Русия, отколкото да рискува да бъде „случайно“ въвлечена от НАТО в чужда война с Русия от своя територия. </p>
<p>Особено недопустимо е да ни манипулират от името на НАТО бивши кадрови комсомолски работници, назначени за капиталисти от БКП, а заедно с това от американското посолство да ни спускат дневен ред в полза на видни представители на Правешкия клан. </p>
<p>Надявам се антиглобалистите в Кардиф да опънат здраво нервите на натовската върхушка. Всъщност френските, испански и други западни антиглобалисти в новоруското опълчение се борят на същия фронт. Освободителната война на Новорусия наистина се превръща в съвременна реплика на испанската гражданска война. </p>
<p><strong>А ЕС се върти бавно и полека в низходящия въртоп на дефлацията </strong></p>
<p>и икономическото му положение по оценката на водещи световни икономисти вече е по-тежко, отколкото по времето на Голямата депресия от 30-те години. Напълно възможно е ефектът от руските санкции и контрасанкции, макар и не чак толкова голям спрямо общия БВП, да се окаже капката, която да прелее чашата. Особено по отношение на селското стопанство и на зависимата от него политическа структура в много европейски страни обаче санкците могат да се окажат фатални. </p>
<p><strong>Утвърждаването на Федерика Могерини като шеф на дипломацията </strong></p>
<p>на Съюза беше неизбежно и ще е много полезно за преодоляването на предразсъдъците на Брюксел спрямо Русия, за бързото вдигане на санкциите и утрешното урегулиране между ЕС и Москва в светлината на новите реалности – появата на държавата Новорусия, фактическото разпадане или изпадането в ирелевантност на НАТО и бламирането на американския неоконсервативен активизъм в Европа. Ако Станишев има заслуга за Могерини, заслужава поздравление. </p>
<p>Но както сме се убеждавали вече толкова пъти, Европа няма да излезе от фактическата си депресия и вероятно многогодишна дефлация в японски стил дори и при нормализирани отношения с Русия, ако не промени коренно икономическата си политика. Неотдавнашното решение на Оланд да уволни кабинета за недостатъчната му ревност по отношение на остеритета, налаган силово от Брюксел и Франкфурт, беше истинска катастрофа. Вместо да оглави общоевропейското ляво движение срещу остеритета, както се заканваше някога, лидерът на френските социалисти капитулира пред него. </p>
<p>В петъчната си колонка в „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман писа: „Ако европейската икономика продължи да тъпче на място или по-лошо, какво ще стане с европейския проект – дългосрочното усилие да се осигури мир и демокрация чрез общ просперитет? Предавайки Франция, г-н Оланд предава и Европа – и никой не знае докъде може да се стигне“. Може да се стигне до грозни популистки крайности, само намек за което бяха резултатите на майските евроизбори. Може да се стигне и до разпадане на ЕС на два враждебни блока и нова общоевропейска война. </p>
<p><strong>Европейските леви са далече назад от американските си колеги в осмислянето на света. </strong></p>
<p>Вероятно това се дължи и на липсата на политически суверенитет на ЕС и големите европейски страни и в сляпото следване на отречени от времето американски идеологеми. И тук лидерът на ПЕС ще има – поне потенциално – огромни възможности за положително влияние. Шефът на ЕЦБ Марио Драги и председателстващият ЕС през това полугодие италиански премиер Матео Ренци може да му окажат важно съдействие. За съжаление тук Берлин няма да му е съюзник, както по руския въпрос, а основен противник. </p>
<p>Както раждането на Новорусия може да се окаже фатално за НАТО в сегашния му вид, така и върхушката на ЕС, която забърка украинската каша от едната бюрократична амбиция и некомпетентност, ще бъде пометена вероятно още в новата еврокомисия. Източна Европа, която в хода на украинската криза навърши пълнолетие, ще стане равнопоставен партньор на Запада. Не ми е известно дали Доналд Туск е най-подходящ за тази роля, но може да се опита. Мина времето от миналото десетилетие, когато „нова Европа“ заемаше автоматично крайно десни позиции в угода на Буш II. Време е тя да заработи за истинските си интереси и да парира грубите опити за идеологически манипулации. Източноевропеецът над 45 г. възраст е преживял дотатъчно от тях в миналото. </p>
<p><strong>Новорусия и България</strong></p>
<p>Видяхме, че България няма какво да изгуби и може много да спечели от замяната на корумпирания украински режим с динамично руско управление в съседните с нас земи на Черно море. В миналото имахме тесни морски търговски връзки с Одеса, Мариупол и Бердянск, които могат да се възстановят. Положението на етническите българи в Одеска област ще бъде несравнимо по-добро без попечителството на „свидомите“, които устроиха хекатомбата в Одеса на 2 май. Няма да има негативни последствия за „Южен поток“ – той никога няма да мине през Румъния. </p>
<p>Планираният гигантски руско-китайски дълбоководен пристанищен терминал в Евпатория в Крим също няма да пострада – очакваме да получим значителен контейнерен транзитен трафик от него. България, с едно ново компетентно управление, ще трябва да е от първите страни от ЕС, признали новата република. Разбира се, на основание становището на Международния съд по независимостта на Косово. И специално да настоява за денацификация на остатъчна Украйна, когато настъпи моментът за общо урегулиране и асоцииране с ЕС. </p>
<p>От ден на ден все повече българи осъзнават </p>
<p><strong>абсурда на едно евентуално повторение, макар и за кратко, на герберския режим, или втория сезон на „Планетата на маймуните“. </strong></p>
<p>След стотиците ми изписани страници с филипики срещу безобразията на ГЕРБ вече получавам „задържане“ по темата. Искрено се надявам обаче, че ГЕРБ ще бъде „силно изненадан“ от „матряла“ на 5 октомври. И ако на евроизборите колебливото поведение на БСП по украинската криза наистина им е струвало много неполучени гласове, то сегашното развитие на нещата в Новорусия ни дава надежда, че и в България на хората ще им писне, ще прихванат вируса на достойството и ще въстанат срещу мутрите и техните господари – международните олигарси – ако не на изборите, то идния февруари.</p>
