За изборите, Валери Найденов и преференцията

<p>Като по поръчка пристигна и статията на Валери Найденов в &bdquo;24 часа&ldquo; с атрактивното заглавие &bdquo;За първи път избираме барони&ldquo;. Иначе интересният с изборните си идеи автор ни отваря очите, че водачът на листа може да бъде изместен само с 51 на сто, или казано накратко &ndash; с чудо. Тази теза гарнира с обилни и красноречиви примери. Дори пита къде дремят юристите за това нарушение на Конституцията.</p> <p>Прав е уважаваният Найденов. Ако първият в листата може да се измести с над 51 на сто, то той е в привилегировано положение спрямо останалите. Само остава неясно как е направил тази сметка един от основателите на &bdquo;Часовете&ldquo;. Как е изчислил, че лъжицата отрова в чл. 278, ал. 5 от Изборния кодекс прави повече от половината от избирателите, не е ясно. Какъв Изборен кодекс чете, какви данни ползва&hellip; Не занимава аудиторията си с такива дреболии. Не стига това, ами откакто е написал статията, на няколко места вече чувам и чета, че първият в листата се местел с половината от гласовете плюс. На нищо друго не го отдавам освен на влиятелността на г-н Валери Найденов, защото друг публично не е стигнал още до тези открития.&nbsp;</p> <p><strong>Каква е истината? </strong></p> <p>Много просто &ndash; или Валери Найденов не е разбрал разпоредбата на чл. 298 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 278, ал. 5, или от страниците на &bdquo;24 часа&ldquo; призовават гражданите да не гласуват преференциално. Надявам се искрено да е първото и всъщност го мисля.</p> <p>Едно от разделенията на избирателните права на гражданите е на активно и пасивно. Активното е правото да избираш, а пасивното &ndash; правото да бъдеш избиран. В новия Избирателен кодекс се добави нов елемент към активното избирателно право, наречен предпочитание, или преференция. По-точната българска дума е предпочитание, но политкоректността утвърди преференция. Тя е уредена в разпоредбата на член 298 от Изборния кодекс със сполучливия титул &bdquo;Определяне на избраните кандидати според получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането в листата&ldquo;. Там подробно е описано какво е преференция, кога е валидна и как преподрежда листата за кандидати за народно доверие. И тъй като е обичай в България да не се четат законови текстове, но обилно да се коментират, ще си позволя няколко думи.</p> <p><strong>Преференцията не е самостоятелно право.</strong></p> <p>Тя е допълнителна, акцесорна правна възможност спрямо основното активно избирателно право. Това означава, че за да има смисъл да се говори въобще за преференция, трябва задължително да са налице определени условия. Те са валидна кандидатдепутатска листа и достатъчен брой действителни гласове, за да се излъчи народен представител или народни представители.</p> <p>Пример: в Н-ския МИР за листата Х са гласували 30 хил. избиратели, чиито гласове стигат за три депутатски места. За да бъде валидна преференцията за даден кандидат, то за него трябва да са гласували най-малко 7 на сто от гласовете за листата, или в нашия случай &ndash; 2101 гласа. Едва тогава предпочитанията на гражданите своеобразно влизат в сила. Останалите преференции под 7 на сто само се броят и отбелязват, но те не са валидни, не пренареждат листата.</p> <p><strong>Как става на практика последният да стане първи?</strong></p> <p>В момента, в който е налице валидна преференция (за даден кандидат са гласували повече от 7 на сто от действителните гласове за листата), първоначалната листа, спусната от партийната централа, се трансформира в две листи. В първата листа А е кандидатът с преференцията, който се превръща във водач, ако броят на неговите преференции е повече от тези на водача, а първоначалната листа става Б, където водачът всъщност става втори. В посочения пример, ако в листата Х на Н-ския МИР само за един от кандидатите има валидна преференция, той практически измества третия, защото останалите двама се подреждат след него. Любопитен е случаят, когато избирателите са 10 хиляди и стигат само за един мандат. Тогава този с най-големия брой предпочитания директно замества спуснатия водач от партийната централа и схематиците почват да чупят пръсти.&nbsp;</p> <p><strong>Но да се върнем на Валери Найденов и &bdquo;бароните&ldquo;.</strong></p> <p>Бароните са водачите, които могат да се бутнат с 51 на сто и нагоре от гласовете според него. Нека наложим тази хипотеза, подобно на горния пример. Кой е казал, че когато избирателят отиде до урната, заедно с номера на бюлетината за листата няма да отбележи и преференция? От къде на къде? Точно обратното &ndash; най-често симпатизира на поне един и най-естественото е да посочи съответния номер. Да не говорим, че е възможно да се получат и повече от едно 7 на сто плюс, които надвишават тежестта на вота за спуснатия, и тогава любимците на вождовете до второ-трето място отиват в канала.&nbsp;</p> <p>Накрая остава най-сериозният аргумент, който разсипва съвсем тезата на Найденов. И той е</p> <p><strong>пробивът на преференцията на евровота</strong>.</p> <p>Да, малка беше избирателната активност, но и избирателният район беше един. А на 5 октомври ще са 31. Предпоставянето на една хипотетична възможност половината от избирателите да нямат любимец и да гласуват на сляпо практически е призив към запазване на старата система.</p> <p>Възможността да избираш &bdquo;свой&ldquo; депутат ще промени цялата политическа система и никой не трябва да се заблуждава в това. Първо, гласът за листа, придружен с преференция, ще тежи повече от този само за листа. Второ, в самите партии ще настъпи конкуренция &ndash; досега който беше под избираемата черта, му беше все едно дали ще е шести или двадесет и шести, а сега ще има борба за всяко място в листата. И който си прецени силите, ще се бори. Да не се забравя, че в по-малките МИР можеш да станеш депутат буквално с гласовете, които ти трябват за двама общински съветници. Трето, местните бизнес кръгчета волю-неволю ще трябва да се натаманяват на партиите, които могат да вкарат депутати.&nbsp;</p> <p><strong>И друго има &ndash; тъжно, та мрачно. </strong></p> <p>Скоро слушах един бивш депутат и настоящ кандидат-депутат, известен с тежките си интелектуални дефицити, който най-спокойно заяви от ефира на национална телевизия, че в &bdquo;неговия&ldquo; район щял да призове да не се ползва преференцията. Какво да му кажеш на този&hellip; Ами задраскваш седмия и да си ходи.</p> <p>Възможността за преференциален вот е добра новина за демокрацията у нас. Време е да се събудим и да я ползваме, щом я има.&nbsp;</p>