- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 124
- 16
В играта на табла, която мнозина сигурно познават добре, има едно основополагащо правило – самотният пул винаги е подложен на опасността да бъде изваден от играта. Понеже таблата, както и шахът са особено древни игри, които подражават на прастарата стратегия на войната, ще е ясно, че нямаме право да пренебрегваме мъдростта им.
<p>В голямата политика днес, а и във всяко едно историческо време, все същото правило е в сила – държавата, останала самотна, винаги е подложена на опасността да бъде подчинена, покорена или направо унищожена. С това правило са длъжни да се съобразяват всекидневно всички държави, включително и най-големите, за тяхно велико съжаление. Ако правилото важи и за най-мощните участници, многократно повече е валидно то за малките, те нито за миг не трябва да остават сами, това може да струва независимостта на невнимателните.</p>
<p>Вярно е, че точно днес Симеон Сакскобургготски възкликна патетична "защо издигаме суверинитета в култ?", но не съм сигурен, че това му питане е от особена важност. Всички ние, българите, издигаме в култ единствено саможертвата, тая саможертва, която положиха пред олтара на отечеството хилядите борци за българската независимост. Не можем да очакваме бившите германски царе да проумеят тая саможертва. Ще трябва да ги разберем – друг ген носят те, друга историческа памет, друга кръв.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36820_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:770px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Пулове за игра на табла, открити заедно с двойка костени зарове, Велики Преслав, Х в., кост, Археологически музей – Велики Преслав</em></strong></p>
<p>Макар играта на табла да е вероятно много стара, правилата са ни известни от едно съчинение от времето на персийския шахиншах Хозрой І Ануширван (531–<a href="http://ru.wikipedia.org/wiki/579" style="line-height: 1.6em;" title="579">579</a>). Както и много други източни открития, шахът и таблата се появяват в първата българска столица Плиска още през ІХ в. През Х в., а сетне и в периода ХІІ–ХІV в. табла се играе често в българските градове, не само в царските дворци и в болярските домове, с луксозни костени пулове и зарове от слонова кост, но и в най-бедната полуземлянка в градските подградия. Находки от Велики Преслав, от Велико Търново, от средновековния Червен, от обителите и от малките наблюдателни крепости даже ни показват как табла се играе със саморъчно направени пулове чрез заглаждане на чирепи от счупени керамични съдове, същите пулове служат и при играта на дама. Размерите на тия пулове са от 3,3 до 6 см в диаметър, а към тях се откриват и саморъчно изработени зарове от кост или пак от загладени стени на строшени керамични съдове.</p>
<p>Понеже част от тези скромни археологически находки издават дори детска работа, то на всеки ще да е ясно, че опасностите за самотния пул, както и за самотната държава са били известни повсеместно. Макар и на подрастващите в подградията на средновековните градове това важно житейско правило да е било известно, не се наемам да твърдя доколко тая известност е налице и днес.</p>
<p>Играта си е игра и повечето от нас не преживяват драматично загубите в тия случаи. С държавите е съвсем различно, техните загуби винаги са свързани с безброй лични трагедии сред поданиците им, с разорение, глад и смърт. Поради това и големите, и малките държави трупат усърдно съюзници, за да не са сами в тежката геополитическа битка.</p>
<p>Преди десетина години родната политическата класа избра новите ни съюзници, не бива да се уморяваме да повтаряме, че властниците ни не си дадоха труда да попитат българския народ за този избор. Трябва да го повтаряме, за да се помни – страх ги беше.</p>
<p>Потискащата безпътица, в която България бе натирена през последния четвърт век, очевидно е следствие от това точно решение, понеже погрешният избор на съюзниците ни бе по чисто криминални подбуди. България никога не е била управлявана така лошо, както през последния четвърт век.</p>
<p>Нека видим резултата от това деяние на българската политическа класа, вече може да се удари чертата, понеже мина достатъчно време. Най-много българи признават в социологическо изследване от началото на тая година като полза от влизането ни в така наречените европейски организации възможността да пътуват, да учат и да работят в чужбина, разбирай – да емигрират, загърбвайки страната си, да учат навън, за да може България да бъде лишавана трайно от най-талантливите си деца, и да работят за Запада, създавайки блага там, а не в родината.</p>
<p>Може и чисто бакалска сметка да се направи. За 7 години в ЕС България е платила там като задължителни вноски общо 5,253 млрд. лв., в същото време по разни програми е получила в действителност оттам общо 9,353 млрд. лв. (Имаме и да взимаме, но нали знаете известния виц – „ ще имам да ти давам”.) И всичките тия 4,099 млрд. лв. разлика – за 7 години, едва по 585,6 млн. лв. годишно, или по 80 лв. пак годишно на българин, от пеленачето до престарелия пенсионер, или 6,66 лева на месец на калпак, за радост на сатанистите.</p>
<p>Ей това ни е придобивката, скромни подаяния в сравнение с печалбите, които осигуряваме на Запада, като им купуваме стоките, които по-рано сами си произвеждахме. След четвъртвековен преход стигнахме днес съвсем близо до Албания по качество на живота, онзи ден ни съобщиха това в новото проучване на „Показалец на настигането” (The Cath-Up Index) – на 28 място сме от общо 35 европейски страни, членки на ЕС и нечленуващи още.</p>
<p>Струва ви се, че евтино сме се продали?! Не е вярно, тези, които трябваше да спечелят от влизането ни в ЕС и НАТО, забогатяха забележимо. Целта е постигната напълно за сметка на всички нас, цялата операция се оказа най-банално преразпределение.</p>
