- Автор: Ерик Льозер, Slate.fr |
- 10 Sep 2020
- 49
- 9
Експертите, заслепени от своя рационализъм, бяха внезапно изненадани от появата на организацията “Ислямска държава” в Сирия и Ирак, както спрямо “Ал Кайда” преди 13 г. Нейната поява показва, че властта на идеите, дори и на най-архаичните, е реалност, а смисълът на историята - понятие, с което трябва да се борави предпазливо.
<p> </p>
<p><span style="color:#000000">За пореден път западните експерти, военни, политици и духовници, бяха изненадани от появата в Сирия и Ирак на организацията “Ислямска държава”, или </span><em>Daech, </em>от нейната бърза експанзия и способността й едновременно да очарова и да предизвиква конвулсии в мюсюлманския свят. Откритието преди 13 г. на способността на “Ал Кайда” да нанесе удар на американска земя предизвика подобен шок. Като че ли сме били заслепени от собствения си рационализъм.</p>
<p>Религиите, идеологиите, идентичностите са не само продукт на силови политически, икономически или социални отношения. <em>“Между разума и страстите, народите винаги избират второто”</em>, обясняваше още през миналия век Реймон Арон. А организацията “Ислямска държава” е екстремната част на една идеология, която превръща религията в център на обществения живот, и е доминираща в по-голямата част от арабо-мюсюлманския свят, сунитски, както шиитски. </p>
<p> </p>
<p><strong>Смисълът на историята</strong></p>
<p> </p>
<p>Властта на идеите, дори и на най-архаичните, е реалност. Ние го бяхме забравили. Американският историк неоконсерватор Робърт Каган припомня в<a href="http://online.wsj.com/articles/robert-kagan-why-the-u-s-wants-to-avoid-conflict-1409942201"><span style="color:rgb(180, 29, 98); font-family:georgia; font-size:16px"> Wall Street Journal</span></a>, че <em>“в продължение на четвърт век казваха на американците, че смисълът на историята ни [води] към спокойствието и изчезването на военните конфликти…”. </em>Вярване, още по-силно изразено в Европа, където повечето страни, с изключение на Франция, просто се отказаха да запазят значителни военни средства. Възходът на “Ислямска държава” е достатъчен, за да покаже, че смисълът на историята е понятие, с което трябва да се борави предпазливо и което не ни води задължително към мирно и хармонично бъдеще. Последните години в Близкия Изток са точно обратното на този идеален свят. </p>
<p>Разбира се, мнозинството от мюсюлманите не споделят крайната интерпретация на религията си от организацията “Ислямска държава”. Въпреки това не може да се отрече, че нейният възход има нещо общо с исляма. Може би извратена форма на тази религия, но форма, която упражнява неоспорима притегателна сила, включително сред много млади мюсюлмани на Запад. “Ислямска държава” и нейният ислям, който претендира, че се връща към извора, очароват по същия начин, по който и европейските тоталитаризми през миналия век очароваха тълпите, обещавайки чрез насилие да създадат нов човек или да установят господството на господарската раса.</p>
<p>В една безкрайна и несвързана декларация през септември, говорителят на “Ислямска държава”, Абу Мохамед ал Аднани, даде отчасти ключовете на нейната притегателна сила. Ирационална най-напред, с форма на нихилизъм и абсолютно желание за “чистота”, но също така и по-рационална с амбицията да съживи халифата, фантазъм, който вълнува арабския свят от изчезването на последния халифат през 1924 г., точно преди 90 г., с разпада на Османската империя.</p>
<p> </p>
<p><strong>Рухването на една цивилизация</strong></p>
<p> </p>
<p>В ирационален аспект, “Ислямска държава” смята, че просто не може да бъде победена. <em>“Да бъдеш убит е победа. Вие се борите с народ, който не може да познае поражението. Той побеждава или е убит”</em>, твърди Абу Мохамед ал Аднани. Бойците на организацията се жертват не само водени от религиозно убеждение: те имат култ към тази мъченическа смърт, защото ще отидат направо в рая. И те вярват в това.</p>
<p>В един по-рационален план, организацията въплъщава “най-сетне” опита за възраждане на халифата. Съживяването на една политическа цялост, управлявана от ислямския закон и традиция, е силен фантазъм, дори сред мюсюлмани, които отхвърлят ислямизма. Халифатът е символът на една дълго време доминираща цивилизация, познала един от най-бързите упадъци в човешката история. Споменът за това, което е била арабско-мюсюлманската мощ, и констатацията какво представлява днес, са постоянен източник на ярост и унижение.</p>
<p>Трябва да се каже, че от 1924 г. насам арабско-мюсюлманският свят е неспособен да намери приет и приемлив политически модел. Често изкуствените държави-нации, чиито граници са били очертани без размисъл от западните сили, се оказаха в ръцете на монархически или самонарекли се “прогресивни” режими, които обаче са все така авторитарни, брутални, неефикасни и корумпирани.</p>
<p> </p>
<p><strong>Дискредитирани религиозни власти</strong></p>
<p> </p>
<p>Както пише хроникьорът на “Ал Арабия” Хишам Мелем в статия за <em>Politico </em>с широк отзвук, озаглавена <a href="http://www.politico.com/magazine/story/2014/09/the-barbarians-within-our-gates-111116.html#ixzz3IVawSuq5"><span style="color:rgb(180, 29, 98); font-family:georgia; font-size:16px">«The barbarians within our gates»</span></a><u> </u>(“Варварите пред вратите ни”):</p>
<p><em>“Арабската цивилизация рухна, тя няма да се възстанови докато съм жив… Арабският свят днес е по-жесток, нестабилен, фрагментиран и воден от екстремизма - екстремизмът на властимащите и на противниците им - както в никой друг момент от рухването на Османската империя преди век. Всички надежди за модерна арабска история бяха предадени. Обещанието за политическа еманципация, връщането на политиката, възстановяването на човешкото достойнство, прокламирани от арабските революции, всичко това преля в граждански, етнически, религиозни войни, регионални разделения и утвърждаване на абсолютизма в неговите военни и репресивни форми”.</em></p>
<p>На фона на тази реалност, връщането на идеализирания халифат изглежда рационално желание. Като ехо на това, Денис<em> </em>Рос<em>, </em>специалист по Близкия Изток, съветник на Хенри Кисинджър и Барак Обама, подчертава, че “<em>това, което е общо между ислямистите, е, че подчиняват своите национални идентичности на ислямската си идентичност”</em>. Това е един от ключовете на техния успех. Проблемът е, че няма общо определение на тази ислямска идентичност и религиозните власти, които би трябвало да я дефинират, са дискредитирани от своята близост и съучастничество с местните власти.</p>
<p>Салафитите, които проповядват в религиозен план връщане към първоначалния ислям, и всички ислямисти от сунинтския свят, от “Мюсюлманските братя” до “Ал Кайда”, като се мине през “Ислямска държава”, са родени от отхвърлянето на местните религиозни власти. Египетското движение на “Мюсюлманските братя”, родено през 1918 г., което е предшественик и вдъхновител на повечето от т.нар. “умерени” ислямистки движения и индиректно (чрез дисидентството) на доктрината на “Ал Кайда”, намери своите лидери сред лекарите, инженерите, юристите…</p>
<p>Мохамед Морси, произлязъл от “Мюсюлманските братя”, избран за президент на Египет през юни 2012 г. и прогонен чрез военен преврат през юли 2013 г., беше инженер. Осама бен Ладен, основателят на “Ал Кайда”, убит през 2011 г., също бе инженер по образование. Айман аз-Зауахири, който наследи Бен Ладен начело на “Ал Кайда”, бе хирург.</p>
<p> </p>
<p><strong>Ислям и политика се неделими</strong></p>
<p> </p>
<p>Критиката на ислямистите срещу духовниците може да бъде сравнена в някои пунктове с тази на протестантската реформа срещу Католическата църква през ХV и ХVI век, която доведе… до безкрайна религиозна война. Салафитите твърдят, че векове на превратно преподаване на исляма са прикрили чистотата на посланието на пророка Мохамед и неговите сподвижници. Според тях е достатъчно да се чете Корана и да се следва буквално примера на пророка.</p>
<p>Така, дори и “Мюсюлманските братя” да са много по-различни ислямисти от тези в организацията “Ислямска държава”, и не възнамеряват да използват същите средства, за да постигнат своите цели, техният възглед за обществото също поставя исляма и ислямския закон в центъра на публичния живот. Концепция за законова и социална система, изградена около религията, която съответства, ако се вярва на някои проучвания, на днешния начин на мислене на по-голяма част от арабското население. Такъв е случаят именно с египтяните и йорданците, които въпреки това не живеят в страни, в които властта е в ръцете на ислямистите, подобно на Турция, Саудитска Арабаия и Катар.</p>
<p>Това не пречи на 88 на сто от египтяните мюсюлмани и 83 на сто от йорданците мюсюлмани да подкрепят смъртното наказание за вероотстъпниците (тези, които отхвърлят религията), според проучване, проведено през 2011 г. от <a href="http://www.pewforum.org/files/2013/04/worlds-muslims-religion-politics-society-topline1.pdf"><span style="color:rgb(180, 29, 98); font-family:georgia; font-size:16px">Pew Research</span></a><u>. </u>В същото изследване 80 на сто от египтяните са били благосклонни към убиването с камъни на прелюбодейците, а 70 на сто са подкрепили отрязването на ръцете на крадците.</p>
<p>Политическото изкушение на исляма е постоянно. Въпросът не е дали е нещо добро или лошо, то е реалност. Пророкът Мохамед е бил едновременно теолог, пророк, държавен водач, военен водач, проповедник и търговец. Не такъв е случаят с Мойсей и още по-малко с Иисус. “Смесване” на властите, в противоречие с изискванията на модерността и на един отворен свят, което арабските режими не успяват да преодолеят.</p>
<p>Дори умерените власти, съюзници на Запада и анти-ислямисти, са с религиозен характер. Такива са мароканската и йорданската монархии и дори египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси, който в своята дисертация, обяснява, че <em>“демокрацията не може да се разбере в Близкия Изток, без да се разбере понятието за идеалната държава на халифата…”</em></p>
<p> </p>
<p><strong>Объркване и хаос</strong></p>
<p> </p>
<p>Изкушението да откриеш бъдещето в едно митично минало е толкова силно, че хаосът не спира да нараства в региона през последните години. Смътното желание за свобода, изразено за първи път на улицата по време на “Арабската пролет” от 2011 г., завърши с дискредитирането и дестабилизирането на местните режими.</p>
<p>Поляризацията - религиозна, политическа, етническа - стана такава в Сирия и Ирак, че е трудно да си представим как един ден тези държави ще възкръснат. В Либия 42-те г. на управление с терор на Муамар Кадафи отстъпиха място на една разложена страна. Йемен е немощна държава, минирана от племенните разделения. Бахрейн оцелява благодарение на военната подкрепа на своя саудитски съсед. Към объркването се добавя и западната военна намеса срещу “Ислямска държава”. Достатъчно е да се видят колебанията на сунитските “съюзници” на Запада (Турция, Саудитска Арабия, Катар), които известно време финансираха и въоръжаваха “Ислямска държава”. Също толкова смущаващ е фактическият съюз на САЩ с шиитската ос срещу организацията: Ислямска република Иран, нейния сирийски приятел Башар ал Асад и ливанската “Хизбула”.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
