- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 202
- 39
Много е съмнително някой днес да вярва, че живеем в наистина демократично общество, при което властва (kratos – стргр. сила; власт) народът (dimos – стргр. земя, област; население; народ). Ако наистина обитавахме държава, в която е изградено демократично общество, нямаше непрекъснато гневно да се чудим как при всекидневните разкрития за несправедливости, подлости, кражби, мошеничества, предателства, нека кажем направо – на цял порой от същински престъпления, държавната машина у нас си върви, сякаш нищо не се е случило, правейки с всеки изминал ден властниците все по-богати. Всеки би трябвало да се е убедил вече от видяното, дори и в личните си наблюдения, че властта у нас се държи изцяло от малка група безскрупулни и нагли същества, а това, поне на теория, демокрацията не допуска, нали.
<p>Не напразно бяха споменати личните наблюдения, колкото и това да е ненаучно – понеже личностният ни кръгозор е крайно ограничен (колко роднини, приятели, колеги и познати имате – 2000–3000–5000?), най-много до 1 % от населението на България, то и преките ни наблюдения, и произтичащите от тях изводи, не са общовалидни; те не набелязват никаква тенденция, валидна за цялото общество. Нашите лични наблюдения – майка ми чула една жена в магазина да казва...; вуйчо ми пък да знаеш какво видял...; на колежката мъжът й срещнал...; си остават крайно непредставителна извадка от всички случки с обществена значимост, които могат да бъдат набелязани всекидневно в страната. А умножени по дните в годината? А за десетилетие?</p>
<p>Въпреки това личните наблюдения са важни за всеки от нас, аз например мога подробно да опиша тази малка олигархична група, която упражнява цялата власт в моята професионална област. И не защото съм особено прозорлив или разполагам с някаква свръхсекретна информация от тайните служби, тези групи никак не си дават труд да се крият особено, те вече се чувстват недосегаеми. Всеки от вас, ако е достатъчно любознателен и наблюдателен, може да направи същото за своята професионална област.</p>
<p>Преброяването на властващите в България не е особено трудна задача, може и наум, сметало няма да е нужно. Трябва да бъдат събрани по брой „местните” управляващи групи – по професионален и географски признак, да бъдат премахнати от този списък подставените лица и да бъдат преброени останалите.</p>
<p>По-горе уж случайно написах за някаква „олигархична група”. Е, не беше случайно. Може пък някой наивник да си мисли, че властващите у нас се избират на избори? Нищо подобно, България днес се управлява с изключителна лекота и почти без скърцане от малка олигархична група, в това бе смисълът на така наречения преход – това бе времето, което бе нужно тази олигархична група да се сдуши, да си набележи задачи, да изчисти (ако щете – очисти) конкурентите си. Това бе смисълът на така наречения преход. Днешното българско общество съвсем справедливо може да бъде отнесено към олигархо-демократичните общества.</p>
<p>* * *</p>
<p>Нужно ще е кратко уточнение. Олигархичната група, която управлява днес България, по правило няма нищо общо с обществените управленски длъжности – министри, народни представители, президенти. Обичайно олигархията властва, като избягва всячески да се показва на светло. Пак е обичайно изброените управленски длъжности в преобладаващата част от случаите да се заемат от подставеници, които не упражняват никаква власт. За моята професионална област мога съвсем точно да назова подставениците, вие също, предполагам. Както вече бе уточнено, тях, подставениците, няма да броим, те не са от значение – те само изпълняват заповеди, те само работят за пари, за да преживяват, те са обикновени плазмодии – обичайно тъпи, безскрупулни и негнусливи, от тях нищо не зависи.</p>
<p>Понеже може някому да се е сторило твърде конспиративно началото на това писание, ще е добре да видим какви процеси движат останалите общества, които обичайно, както и нашето, се характеризират като общества с представителна демокрация. Нали забелязахте – не просто демокрация, а именно представителна, такива са например всички държави, за които ще се сетите, в Северна Америка или в западните покрайнини на Европа. Всички тези общества, както и нашето след 1989 г., нямат нищо общо с kratos-а на dimos-а.</p>
<p>Демокрацията е утопия. Демокрацията е също толкова утопична, колкото и социализма. Демокрацията никога не е съществувала никъде по света освен в първобитното общество в някаква форма може би. Нито едно съвременно общество не е демократично. Когато някой определя себе си като демократ, то той е или невежа, или утопист.</p>
<p>Изброеното не са аксиоми, те лесно се доказват и това вече е правено в по-голямата си част, тук и в поредица следващи текстове ще отчетем и собствената гледна точка, поне що се отнася до градовете-държави през Средните векове.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44258_4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc9.jpg" style="height:327px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Съвременен поглед към ранните средища на властта в Древна Атина – Акропола и хълма на Арес (1) проследяват пътя от царска към олигархична власт, наблюдавани от хълма Пникс, където заседава Народното събрание през Класическата епоха (V</em></strong>–<strong><em>ІV в. пр.н.е). За по-точна ориентация – стрелката (2) сочи към Етнографския музей, руините на Библиотеката на Адриан и Римския форум, зад дърветата.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Понеже целта днес е само да се направи въведение в темата, а не да се развие цялостен исторически преглед, ще е достатъчен само бърз обзор на понятията.</p>
<p>Корнелиус Касториадис (1922–1997) забеляза отдавна, че съвременните общества, които определят себе си като демократични (всъщност това са без изключение всички общества с представителна, а не с пряка демокрация) са до едно... олигархични всъщност. Той пресметна властниците във Франция на едва 3700 души. Като отчетем разликата в населението на Франция и България, то олигархичната група, която властва в България, не би трябвало да надхвърля няколкостотин най-много, властта у нас вече е напълно преразпределена.</p>
<p>Отново Касториадис бе прехласнат от Атинската демокрация, която той смяташе не само за първа, но и за истинска, същинска демокрация. Ще видим друг път, че това никак не е така, понеже в управленческите органи в Древна Атина участват под една или друга форма не повече от 15 % от населението на полиса, при това често принудително.</p>
<p>Трябва да е станало ясно донякъде, въпреки краткостта тук, защо ще е оправдано напълно така наречените демократични страни да определяме като страни с олигархо-демокрация. Щом Атинската демокрация през Класическата епоха, първата същинска демокрация, не отговаря на изискванията за пряка демокрация, то какво остава за днешните. Та дори „олигархо-демокрация” си е едно съвсем щадящо понятие, което ползваме тук повече от любезност. Ако трябва да сме точни, днес съществуват предимно чисти олигархични общества. Демокрация ли?! Власт на народа ли?! Глупости!</p>
<p> </p>
