Въпросът с арт пенсиите е каша от феодални времена

<p>Шумотевицата тръгна от това, че липсват доказателства за осигуряването на няколко музиканти. Изгорял ли е архивът, наводнен ли е, или просто е трябвало да се осигуряват върху хонорарите, пък поради бохемски артистизъм не го сторили, ще се доуточнява. Въпросът е в министерския консенсус, че маститите творци трябва да имат право на едни по-добри пари на старини. Персонални ордени-пенсии ли, медали-с-придружителна кесия ли, грамота-с-чек ли &ndash; терминологично жестът остава недоуточнен. Но същността е ясна. Някой отгоре ще отпуска на някои от арт гилдията, дали "заслужили", дали "народни", дали избрани &ndash; едни месечни суми. <br />Башка от общите нормативи&nbsp; и задължителните иначе за цял народ стажове и осигуровки.</p> <p>Смущава персонализмът на това пожелание. Личният момент, ако щете. Напомня стари, поплесенясали времена. <br />Инициативата тръгна от премиера, след като певците вдигнаха, както вече рекохме, гюрултия. Премиерът Борисов възложи на министрите на културата и на труда и социалната политика да подготвят нов закон за установяване на трудов и осигурителен стаж, който да замени реда в действащия в момента указ, приет през 1961 г.</p> <p>Каквото и да подготвят обаче, въпросът с творците застана ребром, а министър Рашидов го оплете в социално-творчески излияния. Той подчерта справедливо, че известните творци имат право на достойни старини, но избегна логическото разширение на този въпрос. <br />То е такова &ndash; ако едни имат право на нещо, то неизбежно трябва да има други, които нямат право на това нещо. Иначе не става. Миньорът, лекарят, музикантът, непопаднал в списъка, дърводелецът, орачът, учителят, ученият, безработният и всички останали - те остават в групата на "правонямащите". Което е обидно, па и несправедливо, ако помислим. Макар че също го има върху пълната с неравенства земя. <br />Най-трудното е &ndash; а кой ще посочва правото и кой &ndash; неговата липса?<br />Защото когато нещата не се уреждат по закон и норматив, то правото и кривото ги посочва човек. И не кой да е човек, а баш шефът. Този, чиято дума на две не става. Понеже той не сколасва навсякъде, делегира тези задачи на подшефове. Те обикновено не смеят без него, затова питат и подпитват или не правят нищо, изчакват намек, индикация. Така е било дълги векове, така беше и в т. нар. тоталитарни общества. <br />Така е и днес при рецидивите.</p> <p>Големите творци в миналото по показател осигуреност са били крайно разслоени. Заможният Гьоте например добрувал - слуги, готвачи и чинопочитание... А чудакът Ван Гог мизерствал, лежал на гърба на брат си Тео, брат му криво-ляво го издържал, а от време на време го мъмрел. Геният така си умрял, без персонална пенсия. Което не попречило на сетнешното му величие и добруването на цял ред галеристи и изкуствоведи под неговото име. <br />Както вече упоменахме, земята е пълна с несправедливост.</p> <p>Само че иначе справедливостта би се казвала Баш шеф, а ние искаме да се казва Осигурителен институт, или Всекиму според вноските. Справедливостта се е казвала и "Крал Слънце". Луи XIV, комуто харесвало да покровителства изкуствата, отпускал на даровитите писатели и художници персонални пенсии през XVII век. Еднолично преценявал кому да даде, само понякога му помагали по-културни любовници. И знаете ли? Често имал вярна преценка. Давал на можещи, давал на даровити, давал на кадърни, дори на гениални давал. Но понеже и Краля Слънце не е слънце, не може да огрее навсякъде. Някого пропускал. Чевръстият Боало например възпявал в стихове победите и делата на краля и кралят му давал. Давал и на Расин, който в някои от трагедиите си възвеличавал по косвен начин дворцовия блясък при Краля Слънце. Кралят бил благосклонен към него, вкл. финансово. После обаче Расин разкритикувал разни злоупотреби в държавата. Кралят отведнъж охладнял към драматурга гигант, разлюбил го като творец, секнал му, както се казва, месечното си благоразположение. Огорченият Расин скоро след това умрял. Но творчеството му останало.</p> <p>Та ей това ни смущава &ndash; пустият личен момент. А не желанието на властта творците да добруват на старини. Защото и званията да възстановят, и "народните" само да имат право на персонални пенсии, то не народът ще ги избира. Народът само ще плаща. А този, който избира, е винаги нещо като феодал. Феодалите могат и да са културни, но и те са само хора, подвластни на дружби и капризи.<br />Примерно, я да си представим, че някога опре до г-н Цветанов да избере достоен за персонална пенсия певец измежду Веселин Маринов и &ndash; примерно &ndash; Васко Кръпката. <br />Не бива, не бива. По-добре господата Маринов и Кръпката да си се осигуряват самички. По-честно е.</p> <p>---------------------------------------</p> <p><strong>За пенсия само песен не стига</strong><br /><br />Не само хората на изкуството са пострадали от некоректни работодатели, но останалите нямат достъп до премиера и министъра на културата, които бързо да уредят проблема им<br /><strong></strong></p> <p><strong>Дина Христова</strong></p> <p>Шумният скандал около пенсиите на естрадните звезди има съвсем простичко обяснение, колкото и някои да се опитват да го глобализират &ndash; популярни хора у нас за пореден път се опитват да използват славата си, за да си издействат привилегии, които всички останали няма как да получат. От всичко дотук става ясно едно &ndash; няма изчезнали архиви, част от певците са се осигурявали върху минимални суми от 130&ndash;140 лв., което днес им носи минимални пенсии, а друга част &ndash; изобщо не са правили вноски върху хонорарите си, защото са си мислили, че ще бъдат винаги млади.</p> <p>В крайна сметка обаче пенсиите не се отпускат според блясъка на името. Те се дават срещу осигуровки за съответния риск, а размерът им зависи от дохода, върху който са правени. И тези правила важат за всички граждани, не може да се прави изключение за певците, колкото и известни да са те. <br />Въпреки това естрадните певци получиха обещание от отговорните институции да се използват всякакви документи, които могат да докажат трудов стаж. Можело да се вземат предвид дори годините на издаване на плочите на съответните изпълнители, да се броят концертите... Очевидно е, че <br />се търси решение, което да обслужи определен брой хора</p> <p>Което ще е грешка, защото проблемът е много по-сложен. Десетките хиляди други българи също стоят без пенсии заради изчезнали архиви на техните предприятия. Ако тръгнат да доказват стаж в съда, им трябват освен свидетели и писмени доказателства, издадени от... несъществуващия вече осигурител, затрил досиетата им. Омагьосан кръг, от който излизане няма.</p> <p>Трябва да се признае и че певците не са единствената категория, която се отнасят небрежно към законите и документите. Малцина например знаят, че до един месец след прекратяване на осигуряването от даден осигурител той е длъжен да им даде всички документи за осигурителен стаж и доход. Един ден тези документи могат да помогнат за пенсия пред НОИ.</p> <p>От НОИ алармират за проблема още от 2001 г. След промените от 1990 г. осигурителите у нас от 12 000 стигат до половин милион</p> <p>"Много частни осигурители са си взимали ведомостите и изобщо не са ги предавали. Даже и ликвидатори сега дават документи само срещу някакво заплащане и по този начин държат в шах хората", признава управителят на НОИ Христина Митрева. Контролните органи нямат ресурс да следят и да проверяват толкова много осигурители. Могат да се задействат чак когато някой изгори, за да се разбере, че нечий осигурителен архив е изчезнал.<br />Голямата криза през 1997 г. води до масови фалити на малки и не толкова малки осигурители, които или не са водили документите както трябва, или са ги затрили някъде, вместо да ги предадат на НОИ и правоприемниците си, както е по закон. И за какво да се занимават с това, като наказанията са минимални - глоби от 500 до 2000 лв. При това повечето няма и как да се съберат, защото осигурителите се оказват голи като църковни мишки.</p> <p>По онова време у нас компютрите са още в ерата на откритията,<br />електронните досиета и общите системи звучат като фантастика. А и у нас и досега меродавни са само хартиените документи. На практика НОИ беше единствената институция, която положи усилия засегнатите от негативната страна на икономическите промени да бъдат по-малко. През 2005 г. институтът създаде електронно архивно стопанство. В него се сканират, номерират и съхраняват данните на всички закрити осигурители без правоприемници. Благодарение на архива вече хората могат да получават документи за пенсиониране, когато фирмите, в които са работили, не съществуват. Най-честите клиенти на електронния архив на НОИ са точно хора, работили във фалирали фирми на прехода. Но за изчезналите архиви институтът нищо не може да направи.<br />През последните 2 години се появи и друг проблем &ndash; осигурители изчезват, без да оформят трудовите книжки и осигурителните документи на служителите си. Така хората не могат нито да започнат друга работа, нито да ползват права на трудовата борса, майчинство и др. Затова се направиха промени в Кодекса на труда и вече в такива случаи с молба до ГИТ трудовата книжка може да се оформи с комисия между трудовите инспектори, НОИ и НАП. След въвеждането на персоналния регистър вече може да се установява сравнително лесно и осигурителен доход. Преди 2000 г. обаче това си остава мисия невъзможна. "Осигурителен доход през съда няма как да се докаже, защото това е много опасно", смята управителят на НОИ Христина Митрева.</p> <p>Сега обаче ще се работи точно в тази посока &ndash; да се създадат нови правила за установяване не само на трудов, но и на осигурителен стаж чрез съда. Защото в момента е регламентирано само доказването на трудов стаж, и то по указ от 1961 г., в който се говори за "общински народни съвети", за "изпълнителни комитети" и други вече несъществуващи организации. Освен това по новото законодателство трудовият стаж не играе почти никаква роля за осигурителните права. Те са свързани с осигурителния стаж. Трудовият важи само за добавките за прослужено време.</p> <p>От НОИ казват също, че са в напреднала фаза за създаването на т.нар. електронно осигурително досие. <br />Идеята е хората да не обикалят по старите си фирми, като дойде време за пенсия, а да си получават документите за минути директно от базата данни в персоналния си регистър. Ако се регламентира отпадането на хартията, кореспонденцията между работодателите и института също ще може да се води по електронен път. За съжаление, удобствата на електронните досиета ще усетят по-младите, които са започнали трудовия си стаж около 2000 г. Данните за техните осигуровки влизат директно в този регистър. За доход преди 1997 г. ходенето по мъките ще продължи.</p> <p><strong>Ковентарите са публикувани във в. "Сега".</strong></p>