- Автор: Гласове
- 13 Юли 2026
- 2104
- 0
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Партиите на така наречената умна и красива част от обществото трябва да имат страхотни пиар съветници или да имат най-великия усет за ситуационни възможности. Проблемът е, че съвсем скоро и на най-глупавата част от публиката ще започнат да ѝ присветват червени лампи, когато ѝ се поднесе новият „господин за един ден“, който да се превърне в символ и ракета носител, а покрай него старите кримки да запазват разклатените си позиции.
Мария Цънцарова се захвана с политически активизъм и bTV, чиято платформа употреби, я отстрани. Моментално беше обявена и наши сънародници първосигнално отидоха да защитават Цънцарова с протест. Без да си дават сметка, че тя злоупотреби с доверието, което работодателят ѝ гласува, като ѝ предостави ефира си. Политиците, които са последните на света, които имат право да оценяват журналисти, я посочиха за пример как се прави журналистика. Даже си канеха опоненти за дебат именно при нея. Толкова са тъпи, че не усещат как сами я политизират и превръщат във физическо лице партиен орган.
Това минава заради интелектуалните дефицити или дефицита на принципност в сериозна част от така наречената градска десница, част от която дори отиде да протестира в подкрепа на Мария Цънцарова.
А за да бъде максимален ефектът, пробутаха за политическо ашладисване още един лабораторен герой без биография и постижения.
Още в първите дни след раздялата с Цънцарова в сутрешния блок на bTV гостува младежът Мартин Атанасов. Той има познания по информационни технологии и създаде сайт, интерактивна карта, показваща опасните участъци в България на база информация от регистрираните пътнотранспортни произшествия. Точно в това си качество той беше поканен и гостува на bTV, но също решава да прави политически активизъм, внасяйки същия предмет, който използва Мария Цънцарова – чаша с политическо послание. И даже поучава телевизията какво е то свободно слово, цензура и как не трябва нещата да се правят.
Превъртаме лентата седем месеца напред и същият Мартин Атанасов отново има технологичен проект, съдържащ, по думите му, някаква обществена полезност, и очаква отново да получи ефир в bTV. Директорът на новините на bTV казва, че докато зависи от него, този човек повече няма да попадне в ефира на телевизията. И изведнъж отново същата реакционна част от градската десница бърза да посочи телевизията като тапа, която не позволява на важната общественополезна информация да се масовизира.
Малцина си дават сметка, че телевизията е търговско дружество. Тя си има правила. Дали става дума за търговска, или политическа реклама, има правила, по които тя да се прави. Да се употребява ефирът на телевизията от служител, е нарушение на вътрешните правила, е злоупотреба със служебното положение. Ако външно лице злоупотребява, става дума за заграбване на основния ресурс, от който телевизията си докарва приходи – ефира.
Ако същото нещо беше се случило с активисти на „Възраждане“ например, с призиви за подобряване на отношенията с Русия, за въвеждане на обучение по религия в училище, какво щеше да стане? Същите хора щяха да се струпат пред телевизията с искане въпросните личности да се свалят от ефир. Случвало се е пред Националното радио да се поискат главите на поне двама известни журналисти. От същите хора. Колко пъти се съставят списъци с журналисти и коментатори, които не трябва да виждат ефир, и източник на тези списъци са представители на градската десница или фалшиви фейсбук профили, управлявани от приближени до тях организации.
Но дори това не е най-важното. Недопускането на Мартин Атанасов до ефира на bTV създаде много по-голям шум около самия него, отколкото около информацията, която иска да стигне до публиката. Младеж, който няма никакъв житейски и професионален опит, опита да си припише статут. Имало забранителни списъци в медиите с хора, които не трябва да се канят заради политическа цензура. Най-вероятно има, но той не е от тях. Твърде е млад. Твърде е незначителен на този етап от развитието си и единствена причина да не му се дава ефир е личната налудност и себеусещане за месианство. Има далеч по-заслужили от него хора, които да попадат в забранителните списъци. Които са попаднали заради работата си, а не заради демонстрациите си. И не обикалят приятелските медии да се вайкат.
Самият медиен мониторинг с участията на Мартин Атанасов, след като bTV не му позволи за втори път да обсеби ефира ѝ, показва, че той говори за себе си като жертва, за свобода на словото, за цензура, за дефектите на медийния пазар и всичко друго, но най-малко за оригиналния информационен повод, поради който въобще считаше, че заслужава медийно внимание. Тоест той сам предпочита да занимава публиката със себе си вместо с информацията, която твърди, че трябва да се артикулира.
Това е добре познат модел. По време на война в армиите попадат връзкари, синове на политици и бизнес елит, които трябва да се погрижат за репутацията си след войната. Някои, за да станат висши офицери, но да бъдат съхранени за кариерното им израстване в мирно време. Други просто да могат да се хвалят, че са дали своя дан към обществото. Затова ги спускат за кратко в бойна зона, но не задължително в битка. Просто да могат да твърдят, че не са се крили по щабовете и в тила. В книгата на майор Ричард Уинтърс „Братя по оръжие“, по която HBO заснема великолепен сериал със същото заглавие, се разказва точно за такъв случай.
В комиксите за Батман има такъв пример. Олигархът Макс Шрек опитва да наложи образа на Пингвина в мегаполиса Готъм и затова организира отвличане на кметския син. Само за да бъде върнат минути по-късно от новия герой. „Батман се завръща“ трябва да е настолна книга на ПП-ДБ. Изтеклият запис от 2023 година, в който ПП-ДБ говорят, че ще лишат президента от правомощия, но няма да го импийчват, защото ще го направят популярен, и вместо това променят Конституцията, за да го обезсилят, също следва логиката на заговор от комикса за летящата мишка.
Мъдростта е, че живеем в свят, в който всеки мисли, че знае повече, има мобилен телефон с камера и достъп до платформи, в които да излъчва. Затова е много лесно както да омаскариш някого, така и да го героизираш. А когато една политическа сила реши да те превърне в знаме, става дори по-лесно и бързо. Уловката е, че за разлика от бойните знамена хартиените знаменца от площадните протести ги захвърлят още след приключване на събитието. Питайте момиченцето с осъждания баща, което красеше Асен Василев по време на предизборната кампания. Питайте и цялото джензи общество, което след всичкото си трамбоване по площадите и демонстрации, че е настъпило неговото време, излъчи за народен представител само Ана Будакова.
Има хора за работа. Има хора за циркове. Има хора, които дърпат конците. А има и публика, която рядко има интелекта да различи едните от другите.
