Все още ли трябва журналистите да са безпристрастни?

<p>Ако погледнете хората, които са разтърсили най-значително информационното пространство през последните няколко години &ndash; журналистът и блогър Глен Грийнуолд, гуруто на статистиката<span style="color:#ff2500"> </span>Нейт Силвър от Five Thirty Eight, Джулиън Асандж от Уикилийкс, както и авторите на документални филми във Vice News, ще видите, че всички имат една обща характеристика. Написаното от тях е плод не толкова на традиционния метод на праволинейното, безпристрастно анализиране на новини и факти, а по-скоро своеобразен нов вид журналистика, основана на прозрачността, силния и дълбок анализ, собственото мнение по дадения случай, субективна гледна точка, а понякога и пламенната защита само на едната страна от представения конфликт.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41533_lKgM2KBdnHCaFNsWmBmhlyvnroQdz9.jpeg" style="height:276px; width:460px" /></p> <p><strong><em>Корица на списание Vice. Фотография: Vice</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>А и данните, според които по-младата аудитория е до някаква степен отблъсната от традиционните новини, ни карат да се замислим дали наистина все още се нуждаем от журналистическата безпристрастност?</p> <p>През 2001 година специалистът по масови комуникации Джон Павлик се пита дали, ако прекрачат линията на обективността, алтернативните източници на новини ще могат да помогнат фактите да бъдат представени в пълна перспектива и ясен контекст. Може би така на обществото ще може да бъде показана цялата истина по начин, по който традиционната журналистика не би могла да го направи заради идеологията си, проповядваща пълна обективност и безпристрастност. Дори бившият директор на новините в Би Би Си Ричард Самбрук зададе въпроса &bdquo;дали неутралният глас има същата стойност днес, каквато е притежавал преди един век? Дали безпристрастното представяне на фактите в новините не е препятствие за свободния пазар на идеи?&rdquo;.</p> <p>Представители на академичните среди като Джей Роузън от Нюйоркския университет също критикуват безпристрастната журналистика, като заявяват, че тя може да доведе до така наречения от Роузън &bdquo;поглед от нищото&rdquo; &ndash; поставянето на журналиста между поляризирани крайности и назоваването на неутралната му реакция безпристрастност.</p> <p>Привържениците на строго безпристрастния свят твърдят, че &bdquo;прозрачността е новата безпристрастност&rdquo;. Философът, интернет експерт, коментатор и автор на няколко книги Дейвид Уайнбъргър заявява през 2009 година, че прозрачността предоставя на читателя информацията, с помощта на която той може да се пребори с някои нежелани ефекти на пристрастността. Прозрачността ни дава надеждност, която преди ни е била предоставяна от обективността.</p> <p>Дигиталната ера ни дава много добри примери за такава прозрачност в журналистиката. Американският сайт USProPublica е създал публичен интернет регистър за лекари, на които фармацевтичните компании плащат. Материалът &bdquo;Долари за доктори&rdquo; съдържа линкове към първоизточниците на информация, така че читателите могат ясно да видят откъде са събрани сведенията. Хибридни сайтове, като Politico, Vox на Езра Клайн и FiveThirtyEight на Нейт Силвър, публикуват информация по общоприетите стандарти, поддържани от утвърдените медии, но когато не може да се даде пълна картина на нещата или когато информацията бързо се променя, преминават към нов стил на откритост. Насърчават тъй наречения метод &bdquo;покажи работата си&rdquo; &ndash; това спомага за спечелване доверието на читателя. Този метод леко се различава от тези на Ей Би Си и Би Би Си, които се борят за доверието на публиката чрез независим и безпристрастен подход, който изследва само голите факти и прави заключения, основани на тежестта на доказателствения материал.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41533_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpeg" style="height:276px; width:460px" /></p> <p><strong><em>Нейт Силвър успешно прогнозира резултата от изборите в САЩ. Фотография: Греъм Робъртсън</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Бизнес сайтът Quartz, собственост на The Atlantic, e ярък пример за новинарска интернет платформа, която публикува статии с ясно изразена позиция по даден въпрос, но само когато има достатъчно доказателства, които да я подкрепят и оправдаят. Според редактора Гидиън Личфийлд&nbsp; сайтът се различава от средностатистическия всекидневник по това, че не представя неутрално мнение, не предлага неутрална публицистика. Статиите в него имат гръбнак, собствена позиция. В този смисъл сайтът се оприличава с The Economist, тъй като и там журналистите представят своята гледна точка по проблема, но само ако тя е подсигурена с нужните факти.&nbsp;</p> <p>Тук, разбира се, не става дума за изразяване на мнение, без да се приведат доказателствата, които са го формирали. Австралийският съвет за печатни медии* също критикува този тип журналистика и се бори да утвърди стандарти, в които вестниците да задължават своите журналисти да не основават позициите си върху съмнителни източници или да &bdquo;пропускат ключови факти&rdquo;.</p> <p>Журналистите трябва да пипат много внимателно. Прозрачността не винаги носи пълна обективност. Том Кент от &bdquo;Асошиейтед Прес&rdquo; предупреждава, че тоталното изоставяне на безпристрастността и търсенето на нови журналистически методи може да бъде пагубно. Прозрачността трябва да бъде съчетана с устоите на утвърдената журналистика, а именно проверяване на фактите, отсяване на вярната информация от невярната.</p> <p>Прозрачността освен това разчита читателят активно да се интересува от дадения проблем, а не само пасивно да консумира информацията. Медийният критик Стивън Уорд отбеляза, че този нов метод изисква от публиката да бъде медийно грамотна и пренася част от тежестта на отговорността от раменете на журналиста върху тези на читателя. Масовият информационен консуматор все още разчита на публициста да обясни добре важните факти, да отсее от цялата информация най-важните аспекти и да преобразува дългите сухи материали в истории, които се възприемат без особено усилие. Кент отеблязва: &bdquo;Опитайте се да цъкнете линка, който е източникът на информацията за журналиста, докато слушате радионовините в колата си&rdquo;.</p> <p>Разбира се, възможно е, а е и нужно тези два подхода в журналистиката да съществуват заедно, а не единият да измества другия. В една история трябва да бъде представена гледната точка на автора й, но само ако тя е подкрепена с нужните факти. Освен това винаги може да бъде създаден безпристрастен, но разтърсващ репортаж, от който читателят може сам да си направи нужния извод.</p> <p>Това, което най-много се е променило през дигиталната ера, е не толкова нуждата от безпристрастност, колкото начинът за нейното постигане. Новите медии предпочитат метода на прозрачността, докато старите го правят чрез този на обективността. Нека отбележим, че и двата метода могат да доведат както до качествен, така и до слаб журналистически материал.</p> <p>Важно е и да се спомене това, което не се е променило. Читателите имат достъп до огромна маса информация и разнообразен брой гледни точки, които да оформят тяхното мнение. Все още ли журналистът трябва да декодира новините и да обяснява фактите на масовата публика? Засега е наложително. Това още не се е променило.</p> <p>Всъщност читателите имат нужда от това повече от всякога. Консуматорите на новини са най-доволни, когато медиите им предоставят обработена и лесна за възприемане информация. Все пак един ден има само двадесет и четири часа. Повечето хора са твърде заети с работата и образованието си, за да водят задълбочени разследвания. &nbsp;</p> <p>Може би се заформя едно ново направление в журналистиката. Репортерът Марк Фишър от &bdquo;Уошингтън Поуст&rdquo; предрича, че прозрачността и безпристрастността ще се съчетаят в един нов журналистически подход.</p> <p>И е така &ndash; информационните платформи като Quartz, Vice News и Vox ни демонстрират точно това. Нека съчетаем най-добрите елементи от двата журналистически метода, за да може в крайна сметка читателите да спечелят. И нека сведем до мининум застъпническата журналистика и тирадите в Twitter, защото публиката и дигиталната ера го заслужават.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>*Кели Риърдън е радиомениджър в Australian Broadcasting Corporation и член на научното дружество в Института по журналистика на &bdquo;Ройтерс&rdquo; в Оксфорд.</em></p> <p><em>*Австралийският съвет за печатни медии е орган за саморегулация на част от австралийските печатни медии, който следи за спазване свободата на словото и етичния кодекс на медиите. Б. пр.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Превод от английски: Филип Каменов</p> <div>&nbsp;</div>