Войната на образите, или другото лице на конфликта в Сирия

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>След видеозаписите с жертвите на химическата атака от 21 август, поредица с обезглавяване от бунтовниците на мъж, представен като член на милициите, подкрепящи режима. Конфликтът в Сирия е обхванат във вихрушка от образи, които са все по-чудовищни. Кой ги създава и с каква цел? Как тези образи променят самата природата на конфликта?</p> <p><strong>Кой публикува тези видеозаписи и защо?</strong></p> <p><em>Това е война на действията и на образите</em>, твърди Уасим Насър, специалист по Близкия и Средния изток. Като член на екипа на сайта Les observateurs de France 24, той гледа всекидневно видеозаписите, които идват от Сирия. <em>В началото на конфликта режимът в Дамаск се стремеше да дискредитира бунтовниците, като пускаше кадри с ужасяващи действия, извършени от противниците му. Той самият дори подтикваше мистериозни групи, в частност в северната част на страната, да извършват жестокости, за да обвини бунтовниците. Но днес Башар ал Асад вече няма нужда от това. Изобилието от кадри на ужаса с поредици от отрязани глави или екзекуции се дължи най-вече на съперничеството между две радикални групи: сирийците от "Фронта ан Носра" и една организация, която се нарича &bdquo;Ислямска държава в Ирак", иначе казано "Ал Кайда" в Ирак&rdquo;</em>.</p> <p>Абделасием ел Дифрауи познава ескалацията на спектакъла на ужаса като средство за въздействие. Този германско-египетски изследовател е направил почти изчерпателен анализ на аудио-визуалните послания на "Ал Кайда". <em>Това е класика за джихадитските групи</em>, уверява той. <em>Помним жестокостта спрямо журналиста Даниел Пърл през 2002 г. Впоследствие видеото с неговата екзекуция в Пакистан беше пуснато в интернет, за да всее страх, да тероризира. В Ирак десетки видеозаписи показаха този тип непоносими сцени. На 12 май беше публикувана една поредица, която показва командира на бунтовническа бригада Омар ал Фарук от Свободната сирийска армия да яде черния дроб на сирийски войник. Това е безумна референция към Корана. Действително, за авторите на този запис става дума да се спои джихадитската група чрез жестокостта на колективното престъпление. Видеото трябва също да създаде представата за ислямски процес. Сега виждаме на някои кадри деца, които присъстват на тези жестокости. Това показва до каква степен варварството е тотално. Тази &bdquo;комуникация&rdquo; е плод на групички, които се изплъзват на всякакъв контрол. Те не само &bdquo;работят&rdquo; в полза на Асад, но също така шокират най-ревностните поддръжници на бунтовническата кауза. Защото в ислямското право екзекутирането на един човек е нещо много сложно, подчинено на множество условия</em>.</p> <p>В Сирия създателите на тези кадри се подчиняват на логиките на сблъсъка, понякога дори в рамките на собствения си лагер. Логики, които могат във всеки момент да се променят и правят хаотично изобилието на образи.</p> <p><strong>Има ли риск от банализиране на ужаса?</strong></p> <p>Видеото от 21 август е забележително от тази гледна точка. Кадрите са били заснети със смартфон или малки цифрови камери. Цяла поредица показва жертвите на химическата сеч в два квартала на Дамаск. Те бяха пуснати в интернет и обиколиха земното кълбо. <em>Там главно се виждат деца</em>, уточнява Уалид Насър. <em>Въпреки това имаше и много възрастни. За мен това е несръчност от страна на тези, които са снимали и разпространили кадрите. Тя позволи на виновните за това клане да породят съмнения за това кой какво е направил</em>.</p> <p><em>Самите ние получихме някои от тези видеозаписи</em>, възмущава се френско-сирийският лекар и говорител на сирийските организации за помощ Убайда ал Муфти. <em>Хората, които са заснели и пуснали това в интернет, са благонадеждни. Те са искали да бият тревога пред света за извършеното варварство. Не можем да обърнем гръб на жестокостите. Това е особено шокиращо за нас, които всекидневно преживяваме масовата химическа или друга смърт</em>.</p> <p>С тяхното публикуване в интернет от френската държава тези кадри бяха използвани като елементи на доказателство за престъпление срещу човечеството. Абсолютна премиера. Режимът на Башар ал Асад не закъсня да отговори. На 25 август сирийската телевизия показа бидони, стъкълца в един сутерен. Разказите на военни свидетелстваха, че са дишали трудно. Имали изгаряния по очите. Заснети в квартал Джобар в Дамаск, включително от чуждестранни екипи, които са били заведени там, тези кадри трябваше да докажат, че бунтовниците са единствените притежатели на химически оръжия, а не редовната армия.</p> <p><strong>Променя ли спектакълът на ужаса характера на конфликтите в ерата на цифровизацията?</strong></p> <p>Породената емоция може да се окаже колкото спасителна, толкова и опустошителна. Защото глобалното разпространение на телата на десетки обгазени деца или експедитивните и методични екзекуции вече се случват в световен мащаб, и то за един миг, с риск всичко да се обърка. Във всеки случай то променя характера на конфликтите.</p> <p><em>В Сирия може да се каже голямо &bdquo;благодаря&rdquo; за видеозаписите, направени със смартфони и пуснати в социалните мрежи, благодарение на тях &bdquo;стратегическата аудитория&rdquo; в случай на война вече е глобална</em>, обяснява Емил Симпсън. Този изследовател, когото нарекоха отвъд Ламанша &bdquo;новия Клаузевиц&rdquo; &ndash; прочутия пруски теоретик на войната &ndash; опитва нов тип осмисляне на модерните конфликти. Според него класическото изправяне на противниците един срещу друг вече е приключило. Армиите могат да се мобилизират само ако бъде убедено населението, откъдето и понятието &bdquo;стратегическа аудитория&rdquo;. Воюващите страни трябва да обясняват, оправдават, доказват, за да спечелят общественото мнение. Нещо, което той нарича &bdquo;стратегически разказ&rdquo;. И в този разказ всеки се опира на емоцията. <em>Можем ли да се върнем към ситуация, в която има ясна разлика между военна и политическа дейност? Не мисля. Навсякъде по света общественото мнение в страните, засегнати от конфликт, трябва да каже своята дума</em>, твърди той.</p> <p>В тази перспектива се разбира по-добре значението на войната на шокиращите образи, която водят и едните, и другите. Благодарение на възмущението те могат да повдигнат пламенността на директния сблъсък. Те могат също да отменят всяко действие. Война на снимката или видеото, пуснати в интернет, като продължение на политиката, както би казал Клаузевиц.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>