Военната помощ за Украйна ще донесе повече разрушения и жертви

Изходът на тази битка до голяма степен ще реши бъдещето не само на Украйна и на Русия, но и разстановката на силите и бъдещите промени в Европа. Ненапразно държавният секретар на САЩ Антъни Джон Блинкен констатира на 4 март, че „епохата на международните отношения, настъпила след Студената война, завърши”. Значи новият баланс между различните центрове на сила вече се обмисля на фона на ожесточено противоборство по всички възможни направления.

 

Измина месец и половина от началото на руската специална военна операция (СВО) в Украйна. Тя започна със 150-хилядна руска групировка и 300-хилядна украинска (250 000 редовна армия и 50 000 национална гвардия), без да се имат предвид украинските гранични войски, войските на другите силови ведомства и териториалната отбрана на страната, а също и мобилизираните 100 000 на 25 и 26 февруари т.г., както и започналата в края на март нова мобилизация.

По същество навлизането в Украйна може да се разглежда като СВО за дистанционно унищожаване на обектите от военната инфраструктура с високоточни крилати ракети с въздушно, морско и земно базиране и класическа война по разгром на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). В края на март т.г. Министерството на отбраната на Русия отчете, че първият етап от СВО успешно е завършен и предстои освобождаване на ДНР и ЛНР в тяхните географски граници от крупната групировка на нацбатальоните и частите на ВСУ в Донбас.

Какви са резултатите от първия етап, т.е. от СВО?

От отчета става ясно, че целта на първия етап е унищожаване или неутрализиране на обектите от военната инфраструктура на Украйна, която е постигната над 60% - това се отнася до стационарните командни пунктове, свързочни възли, бази за съхраняване на въоръжение, боеприпаси и ГСМ, средства на ПВО и ВВС (ЗРК, РЛС, летища, самолети, вертолети и БЛА) и военно-ремонтни бази и заводи. Военните и граждански загуби се оценяват на около трилион долара, а намаляването на БВП на Украйна е 40%, като 86% от промишлените предприятия не работят, а нивите на изток не навсякъде се засяват поради опасение, че посевите могат да бъдат унищожени от бойните действия.

Изводът в отчета не отчита неутрализирането на личния състав на ВСУ, поради което не може да се твърди, че демилитаризацията на страната е постигната. Независимо от понесените загуби, ВСУ все още има достатъчно мощна групировка в Донбас, пък и не само там, разгромът на която е цел на втория етап.

В началото на операцията стремително беше завзета значителна територия източно от Дон, бяха блокирани крупни гарнизани в редица населени места, завзета бе цялата Херсонска област и част от Запорожка, което не позволи да се увеличи ангажираната с фронтални боеве донбаска групировка. Всичко това беше осъществено едновременно с нанасяне на точкови удари по военната инфраструктура.

При тях руската армия показа на практика как се прилага принципа на сетецентричната война. Впрочем този опит е достоен за изучаване от съответните структури на нашата армия, защото именно този тип бойни действия вече са характерни за всяка развита във военно отношение страна, а не толкова наличието на бронетранспортьори и изстребители, което не означава, че те са излишни.

Сетецентричните бойни действия, водени от руската армия в Украйна, се реализират по следния начин. Разузнавателен БЛА или друго средство открива цел в определен район и по автоматична система за свръзка подава координатите ѝ до командния пункт. Взема се решение за поразяване на целта, определя се най-подходящото ударно средство (артилерия, ракета или щурмова авиация( и му се подават координатите на целта. Тази дейност се извършва за две-три минути, като БЛА контролира степента на поражение, от която зависят по-нататъшните действия. Използването на сетецентричния принцип е възможен, защото всички участници в осъществяването му са в обща система за предаване на данни, чиито програмно-технически средства са монтирани на самите ударни средства.

В самото начало на операцията беше блокирано киевското летище "Гостомел" с вертолетен десант на 200 бойци от въздушно-десантните войски, отразили удара на 4-та бригада на Националната гвардия на ВСУ и подкрепени по-късно от други части на ВДВ.

На следващия ден, 25 февруари, руският президент призова украинските военни: „Вземете властта в ръцете си! С вас ще бъде по-леко да се договорим, отколкото с тази шайка от наркомани и неонацисти”, т.е. призова ги да извършат държавен преврат.

Отдавна е известно, че руският президент не говори излишни неща и това, което казва, има основание.

В случая може да се допусне, че е съществувала група, възможно и с участието на близки до Кремъл украински олигарси, която е трябвало да се отзове на призива. След няколоко дни американската компания Maxar Technologies открива на спътникови снимки 64-километрова военна колона, която към 1 март вече е северно от Киев и през следващите дни столицата е полуобкръжена.

Предполага се, че тя е трябвало да стане опора на групата, предназначена за осъществяване на замисъла за сваляне на правителството. Такова действие обаче не се извършва и може само да се предполага, защо това не е станало. Интересен в този аспект е фактът, че на 21 март близо до Киев руският спецназ завзема крупен подземен команден пункт на ВСУ и пленява целия му състав от 61 човека, сред които много старши и висши офицери – необяснимо е как това става без нито един изстрел и при наличие на сериозна охрана.

Случаят е оповестен от руското министерство на отбраната, но за него нищо повече не се съобщава, в това число и от ВСУ. Възможно е така да са запазени офицерите, предназначени за реализиране на посочения замисъл. Трябва да подчертая, че това е преположение, основаващо се само на посочените факти, без да има документално или свидетелско потвърждение. След неуспеха на предполагаемото сваляне на правителството,

оставането на войските до Киев вече не е необходимо, защото не е и планирано неговото превземане

– то би означавало разрушаване на града и много жертви на гражданите му. Затова седмица по-късно започва постепенно изтегляне на повечето руски войски от Киевска и Черниговска области с обяснението, че се предислоцират за участие в битката за Донбас.

Те преминават в Беларус с последващо дислоциране на руската граница с Украйна, като засега не е ясно дали ще вземат участие в по-нататъшни бойни действия или ще се разчита на други съединения от Южния военен окръг. Според официалния представител на Пентагона Джон Кърби, Русия е извела войски от Киев с цел доокомплектуване, попълване с личен състав, въоръжение и бойна техника и  отново прехвърляне на украинска територия.

Може със сигурност да се предположи, че руските сили и тези на ДНР и ЛНР не са достатъчни за преодоляване на силно укрепената полоса по границите на двете самопровъзгласили се републики. Сражението за Мариопул вече е към края си и част от участващите в него части също ще бъдат насочени срещу донбаската групиравка.

Впрочем от военна гледна точка, градът трябва да бъде превзет, за да се осигури сухопътна връзка с Крим, по-нататък с Приднестровието и да се контролира цялото крайбрежие на Азовско море. Жалко е, че използваната тактика от нацбатальоните доведе до почти пълно разрушаване на града и значителни жертви сред гражданите му.

Според руски източници сред обкръжените в Мариупол украински части и наемници има и офицери на НАТО от САЩ, Франция, Германия, Англия и дори от неутрална Швеция.

Това се потвърждава и от сайта Veterans Today – сред обкръжените е и американският генерал-майор Роджер Клот-младши, за чието спасяване Пентагонът прави значителни усилия. Част от тях са направените неуспешни опити да се изведе с вертолети определена група  от обкръженитето, но вертолетите са свалени от ПВО на ДНР.

Това твърдение, както и наличието на натовски инструктори и на група от САЩ, която в реално време поддържа връзка с американски средства за въздушно и космическо разузнаване и предава информацията на ГЩ на ВСУ, показва все по-широко непряко участие на САЩ/НАТО в бойните действия. Като се вземе предвид и увеличаващите се доставки на съвременно въоръжение на ВСУ и подготовка на украински военнослужащи за използването му в военно-учебните заведения на САЩ и центрове на НАТО,

става ясно желанието на Запада за продължаване и задълбочаване на войната.     

Все още остават блокирани крупните гарнизони в по-голямите градове, което не позволява усилване на донбаската групировка. ВСУ предприема всички възможни мерки да не допусне обкръжаването и разгрома й, една от които е и създаваната крупна групировка от няколко десетки хиляди около Днепропетровск /днес Днипро”/. Проблемът е в трудностите със снабдяване на войските с боеприпаси, продоволствие и ГСМ, което силно ограничава маневростта и боеспособността им.

Предполага се, че след евентуалния разгром на донбаската гурпировка преговорите с Украйна ще станат по-конкретни, ще се ускорят и ще получат разрешаване важни въпроси като неутрален статут на страната, в какви граници ще остане, как ще се осъществи пълната демилитаризация и денационализация на политическата структура.

В хода на преговорите се забелязва определен напредък, но след събитията в град Буча, близо до Киев, по всяка вероятност украинската страна може да се откаже от постигнатото, което напълно ще удоволетвори САЩ – ненапразно Пентагонът прогнозира продължителна война в Украйна, а много държави продължават да я снабдяват с оръжие.

Случаят „Буча” има още една важна последица – взето е политическо решение НАТО да изпрати бронетехника на ВСУ

от арсеналите на бившите членове на Варшавския договор, най-добрия начин за нейното транспортиране е с ж.п. транспорт. Вероятната реакция на руското командване на това решение ще бъде унищожаване на ж.п. инфраструктурата на страната и ще има още убити и ранени, което ще бъде „заслуга” на желаещите да помогнат на Украйна. Тази помощ не само, че няма да помогне, но ще донесе повече разрушения и жертви. Пример в това отношение е унищожаването тези дни на крупна част от западно въоръжение на ж.п. станция Лозовая.

Наскоро се появи информация и за странното участие на бизнесмена Роман Абрамович в преговорите в Истанбул. Разкриват се тясните му връзки както с Кремъл, така и с Игор Коломойски, евреин по народност и създател на групата „Приват”, контролираща над 100 промишлени предприятия в Украйна и чужбина. Той ръководи най-голямата еврейска общност в Днепропетровск и на практика без него не се решава нито един въпрос в родния му град и областта. Твърди се, че чрез Р. Абрамович той се стреми да запази непокътнати своите предприятия в областта от бойните действия и на двете страни.

Нещо повече, дори се е предлагало на руското командване, ако трябва войските му да преминат през областта, той да им осигури коридор и частите на ВСУ няма да се намесят. Привеждам това като доказателство, че централната украинска власт не владее напълно обстановката в страната и че двамата олигарси могат да бъдат замесени в предположения по-горе замисъл за сваляне на правителството.

Подготовката на втория етап е в пълен ход и се очаква ожесточена битка за Донбас.

Значение за ВСУ ще има и евентуалното прехвърляне на части от Днепропетровска област в Донбас, което вероятно ще зависи и от позицията на И. Коломойски. Изходът на тази битка до голяма степен ще реши бъдещето не само на Украйна и на Русия, но и разстановката на силите и бъдещите промени в Европа. Ненапразно държавният секретар на САЩ Антъни Джон Блинкен констатира на 4 март, че „епохата на международните отношения, настъпила след Студената война, завърши”. Значи новият баланс между различните центрове на сила вече се обмисля на фона на ожесточено противоборство по всички възможни направления.

По време на първия етап от СВО то се водеше предимно в дипломатическото (преговори), военното (бойни действия), икономическото (санкции) и информационното направление. Съществена динамика се наблюдава и в икономическото направление. На наложените икономически санкции Русия отговаря с контрадействия. Например, американският гигант Intel обяви, че спира дейността си в Русия и Белорусия, а руската армия блокира работата на заводите „Крион” в Мариупол и „Ингаз” в Одеса, които осигуряват около 50% от  неона (останалите 50% са дело на Китай), необходим за производство на интегрални схеми.

На 25 март Руската банка съобщи, че от 28 март ще купува злато по фиксирана цена от 5000 рубли за 1 грам, а на 31 март руският президент обяви, че е подписал указ, според който от 1 април 2022 г. обявените за неприятелски страни трябва да плащат закупения руски газ в рубли.

Според финансови специалисти, преминанавайки към разплащане с рубли, Русия, поради фиксирания курс на рублата към златото, на практика привързва цената на газта чрез рублата към цената на златото.

Ако така започнат да се търгуват и други руски ресурси, ще възникне нова парична система, обезпечана с ресурси и злато, а не както днешната с доларови хартийки.

Привеждам мнението на финансови специалисти по две причини, първо, това е пряк резултат от стремежа на Запада да унищожи Русия чрез санкции и въвличането ѝ в продължителен военен конфликт, и второ, че това е огромно жизненоважно предизвикателство преди всичко към САЩ.

Известно е как завършиха опитите на Садам Хюсеин и Муамар Кадафи да откъснат търговията с нефт от долара.

Те бяха унищожени, а страните им разрушени, но този стремеж не затихна. Днес все повече страни започват да се отказват от долара като резервна валута. Наскоро Китай заплати закупените от Русия стоки с юани, а търговията между Индия и Русия се планира в национални валути. Именно с това може да се обясни заплашителната реакция на САЩ срещу Индия и Китай.

Тази тенденция, ако продължи да се задълбочава, ще предизвика сериозни промени в глобалните търговски схеми и ще доведе до намаляване хегемонията на долара. Именно това е най-важната причина за ожесточението на Запада срещу Русия и за очертаващата се конфронтация с двата азиатски колоса. В този аспект съдбата на Украйна за Запада е без значение, особено ако бъде неутрализирана като острие срещу Русия.

Навярно никак не е маловажно как ще завърши вторият етап от руската  кампания в Украйна, но по-важно е дали Русия ще устои на огромния натиск на обединения Запад и ще може ли с инициираното от нея да започне постепенна подмяна на днешния еднополюсен свят с многополюсен.