- Автор: Георги Георгиев
- 10 Sep 2020
- 122
- 18
Ако през първият си мандат Бойко Борисов се опитваше да играе ролята на народния герой, то днешното му управление минава под образа на политическото мъченичество. На него му е жизненонеобходимо да си зададе сам мисия, на която да се прави, че служи всеотдайно, просто защото в рутината на управлението той е напълно безпомощен.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49272_K1ANb2IwqDON22XGxOaQ3ENfcdVNCr.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>Предпочел е да се откаже от така любимите си медийни воаяжи, демонстрира готовност да загърби всяка обида, да удовлетвори всяка претенция, да подаде ръка на всеки опонент и всичко това все в името на политическата ни стабилност. Която се крепи единствено на широките му плещи и която той все по-трудно опазва поради сприхавостта на коалиционните си партньори и безпомощността на опозицията. В интерес на истината, този образ носи определена автентичност, но не бива да се забравя, че той е създаден от Борисов и цели да работи в полза на Борисов.</p>
<p>Тази трансформация обаче ни най-малко не е нравствена, а чисто политическа. Всъщност още при конструирането на днешната власт бе заложен подходът тя да се крепи на максимално широка политическа база. Нека си припомним, че оферта за участие бе получила дори и БСП и за известно време положението бе на кантар. Социалистите за малко не влязоха в кюпа. Затова пък реформаторите се набутаха ентусиазирано в него. Те изиграха ролята на онази мишка, която толкова време е стояла гладна, че с радост посяга и към в сиренцето в капана. За АБВ останаха трохите или по-скоро само една троха, но и тя стигна да се нахрани поне Калфин.</p>
<p> Бойко, който в миналото всячески се опитваше да концентрира властта в собствените си ръце, днес не само не се скъпи да я споделя, но това е и основният лайтмотив на управлението му. В този смисъл вицепремиерът по коалиционните въпроси далеч не бе рутинен пост, нещо като „директор на водопад”, а най-ключовият елемент във властовия механизъм. И не е лошо човекът, който отговаря за коалиционните взаимоотношения, днес вече да разполага и с ресурса на МВР. Все ще му е в помощ при взаимоотношенията с явните и скритите партньори. Тези неща и Цветанов добре ги владееше, а се говори, че Бъчварова била по-умна от него.</p>
<p>Тя трябва да формулира нов модел на управление, при който патронът й запазва ролята си на централна фигурна на политическия ни небосклон, но се елиминира вероятността от повтаряне на февруарската катастрофа от 2013 г. Защото колкото и Борисов да ни се представя като машина за печелене на избори, факт е, че на всеки следващ парламентарен вот ГЕРБ получава все по- малко гласове. Достигайки предела на електоралната си популярност, Борисов разбра, че вече не му е достатъчно да манипулира обществото, а трябва да стори също и с политическия ни елит. А това ще става най-лесно, ако интегрира максимален брой от политическите сили в управлението си.</p>
<p>Затова се отказа от „византийската” оферта на ДПС и не състави кабинет на малцинството: не само защото обществото ни би се противопоставило дори и на скритото участие на ДПС във властта, но и защото това означаваше съществуването на прекалено голям брой опозиционни центрове, които ще го атакуват. Докато днес само БСП и „Атака” играят тази роля, което предоставя идеалната възможност всяко тяхно взаимодействие да бъде представяно като акт на националсоциалисти. </p>
<p>Тази ситуация не просто гарантира властовия комфорт на Бойко Борисов, но е и разковничето за политическото му съществуване. Затова в името на нейното съхранение той е готов да търпи лудориите на реформаторите, коварството на Първанов и неадекватността на патриотичните фронтоваци. Те са част от аксесоара, без който властването на този премиер би започнало да разкрива абсурдните си измерения. Само на фона на абсолютната неадекватност на дребните партньори в управлението ГЕРБ добива очертанията не само на носител на политическия разум, но и влиза в ролята на гарант на политическата ни стабилност. Като тънка, почти невидима ниша в медийното пространство започна да се прокарва внушението, че Бойко е личността, която може да съхрани публичния интерес от посегателствата на раданкъневци. </p>
<p>И което е много по-важно, фокусирано върху мелодрамите в коалицията (в поредния епизод Радан обяви, че е „лично силно” обиден на Борисов), обществото не може да си зададе въпроса за смисъла от нейното съществуване. Тя по същество не е средство за прокарване на определени политики, а само съвкупност от реализирането на множество личностни цели: на Борисов да властва, на Кунева да бъде под прожекторите, на един земеделец да бъде военен министър, на една социоложка да ръководи МВР, на Радан Кънев – да уреди с пост мъжа на съдружничката си. Това е. Примерите далече не са изчерпателни, но са показателни.</p>
<p>Разбира се, скоро реформатори, патриотари и азбукари ще изгубят своята полезност (Първанов, който също разполага с остър нюх, вече предусеща това.) И за да не се превърнат от патерица на управлението в негов воденичен камък, на техните шии най-вероятно ще бъде окачен воденичен камък. Всички първоначални негативи от управлението ще им бъдат брутално прехвърлени (така, както преминаха разговорите на ГЕРБ с Бареков по време на съставяне на кабинета) и пред членовете на парламентарните им групи ще възникне въпросът дали да поемат към политическото небитие, или да продължат да крепят властта, но вече не с цената на участието си в нея, а с надеждата да отложат поне за малко неминуемия си крах.</p>
<p>Тогава тези маргинали ще преглътнат (с удоволствие) и откритото участие на ДПС във властта. Нещо, което се желае както от западните ни партньори, така и от самия Борисов. Ясно е кои гласове са решаващи при изборите за президент в България. Но за да се превъзмогне негативната реакция в обществото ни от бъдещото участие на ДПС в управлението, очевидно е нужно да се разиграе и етническата карта. Пред тази опасност Борисов ще отиде на поредната си „саможертва” и с цел запазването на гражданския мир ще се види принуден да формализира в някаква степен отношенията си с партията на Доган. Като ще ни бъде внушавано, че все пак този развой е за предпочитане пред разиграване на косовския сценарий у нас.</p>
<p>Задушавайки с прегръдка коалиционните си партньори, изграждайки дискретни връзки с ДПС, Бойко Борисов успя да постави в нещо като усмирителна риза и БСП. Столетницата сякаш се е примирила с мисълта, че не е в състояние да се противопоставя на това управление. Което е нейна тежка политическа грешка. Анти-ГЕРБ настроенията са широко разпространени в обществото ни и си струва да се работи за тяхната консолидация. Това е основният електорален резервоар, от които БСП може да черпи сили. Нещо подобно направи Станишев преди изборите през 2013 г. Но изоставянето на тази линия на поведение доведе до изборната катастрофа от 2014. </p>
<p>Засега БСП не успява да изгради стратегия, посредством която не само да се открои като алтернатива на управлението, но и да започне да нанася удари върху него. Това няма и да се случи скоро, ако социалистите не разберат, че техните атаки трябва да бъдат насочени пряко срещу Бойко Борисов.</p>
<p>На тях им е нужно да изградят рефлекс, при който всяко непопулярно решение на кабинета, всеки един гаф в държавата да бъде представян като резултат от персоналните действия и поведение на премиера. Думата ГЕРБ или имената на отделни министри трябва да бъдат направо забравени. За всичко да бъде виновен само Борисов. Да не му се предоставя възможност, както стана по въпроса за вземането на нов дълг, да се скрие зад гърба на министър Горанов или Менда Стоянова.</p>
<p>Изисква се и атаката срещу Борисов да бъде перманентна. Ако отново използваме примера с взетия дълг, не бива да се спира да се говори, че „селянчето от Банкя” е загробило България с 16 милиарда лева. Или че премиерът е единственият човек в България, който не разбра, че зимата докара бедствие в Родопите. Това трябва да се изтъква дори и когато настъпи лятото. </p>
<p>И всичко това трябва да се прави енергично, без да се държи сметка какво ще кажат медиите и анализаторите. Както Борисов атакуваше Орешарски, така трябва да бъде атакуван и самият той.</p>
<p>Защото тук се крие ключът към политическото му бъдеще. Само се опитват да ни залъгват, че то зависи от т.нар. парламентарна аритметика. Нищо подобно, в момента, в който започне надигането на вълна от неприязън към него, Бойко ще офейка в Банкя. Независимо колко депутати подкрепят правителството му. Въпросът е дали ще има кой да започне тази борба срещу управлението му и какво ще последва от неговия край. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
