- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 10 Май 2022
- 2165
- 14
Няколко събития маркираха устрема на управляващите към замяна на лева с евро през изминалта седмица. Първо, финансовият министър Асен Василев опита да прокара национален план в заседанието на Министерски съвет миналия четвъртък. След това ИТН възроптаха, а междувременно излязоха данните за инфлацията, които показват, че поне по един показател страната ни няма да е подготвена за еврото поне до средата на 2024 година. Защо поне до средата на 2024 година? Защото към средата на 2022 не изпълняваме критериит, и не може да започне двегодишният период на засичане. Чисто технически това означава, че формалното въвеждане на единната валута у нас може да се случи най-рано през 2025 г.
Просто не изпълняваме инфлационния критерий да поддържаме поскъпване на живота с максимум два процентни пункта по-високо от това в Германия и без промяна в договорите за функциониране на Европейския съюз, нищо не може да се промени.
Освен това сме на път да нарушим официално и правилото за бюджетни дефицити, които не трябва да надхвърлят 3% от брутния вътрешен проукт. Под предлог, че те се правят заради антикризисни мерки, управляващите предвиждат дефицитите да надхвърлят тавана поне до 2024г. Само не е ясно как едновременно ще се хвалят, че имаме растеж и ще се оплакват с дефицитите.
Финансовият министър Асен Василев планира да поиска от Народното събрание ударно разрешение за теглене на дългове до 19 млрд. лв. в удобни за България моменти и само затвърждава прахосническите намерения на коалицията. Най-трудно ще е на Корнелия Нинова да обясни защо скачаше на Владислав Горанов преди шест години и размахваше многомилиардни банкноти с лика му, а сега ще трябва да подкрепи празен чек на дори по-висока стойност.
Дори да няма достатъчно критична опозиция и журналистика, които да хванат тези разминавания между декларирани цели и реални действия, в Брюксел и Франкфурт не са толков слепи.
Оставяме настрана, че последните близо 18 месеца не бе сторено нищо от изискваната техническа работа. Застоят е горе долу от около половин година преди ГЕРБ да изпуснат управлението.
Просто това не може да се признае публично. Говоренето на небивалици за приемане на еврото е риторика, с която трябва да галим ушите на бюрократи в Брюксел и от нея не смее да се отрече никой. И явно на тях дори това им стига, макар страната ни сама да е далеч от еврозоната.
Новото е, че след срещите на финансовия министър Асен Василев във Вашингтон и Ню Йорк навръх Великден, когато МВФ и Световната банка организират пролетния си форум у нас говоренето за еврото набра нова скорост.
Очевидно е, че така той прави точки не само пред европейски, но и пред атлантически партньори, а фактът, че премиерът не пътува дори за два дни с вицето си и финансов министър (в случая до САЩ) показва, че всеки следва собствен дневен ред на подмазване и просене на похвали от чужденците.
За България е ключово да започне да решава истинските си вътрешни проблеми. Неефективните пазари, картелите, енергийните доставки, така че инфлацията да се овладее. Без подобни действия, приказките за евро ще са просто убежище за всеки провален управленец, заедно с пещерната русофобия.
