- 10 Sep 2020
- 47
- 25
„Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на интернет страницата на президентството“. Това каза по време на клетвата си в парламента новоизбраният български президент Росен Плевнелиев. След това в дълга и отегчителна реч повтори всички клишета, които пиарите му тикнаха в устата по време на предизборната кампания. Едва ли има човек, който да е изслушал внимателно речта на новия президент, но за сметка на това, веднага след нея се появиха дежурните анализатори, които започнаха да правят дълбок анализ на думите му. Все едно в тях има някакъв смисъл.
<p>Изводът от всичко изречено от Росен Плевнелиев е, че ще се оправим през 2020 г. Тогава, според мечтите на Плевнелиев, доходите на гражданите ще бъдат 60% от средните за Европа, ще сме в топ 50 по конкурентоспособност в света, българските работници ще са с една трета по-производителни от сега, вместо зърно България ще изнася готови храни, спешната помощ ще стига за броени минути до всяка точка на България, а лекарите ще взимат бързи и адекватни решения, най-малко 1,3 млн. собственици на панелки ще са си санирали апартаментите и ще плащат по-малки сметки за ток, а вместо с фалит БДЖ ще разполага с високоскоростни влакове, които ще превозват хора и стоки от Азия през България към Европа с 200 км/ч. Защо Плевнелиев е решил, че влак, който се движи с 200 км/ч е високоскоростен, е загадка. За информация, с подобни темпове се е движил първият високоскоростен влак, който е пуснат в движение през 1964 г. и е пътувал между градовете Токио и Осака. Днес високоскоростните влакове се движат с 400–500 км/ч, а през 2020 г., когато Плевнелиев обещава да пусне в употреба японските влакове от 1964 г., скоростта със сигурност ще е още по-голяма.</p>
<p>Но да се върнем към речта на новия президент. Загадка остана защо на всяка втора дума Плевнелиев обещаваше да цъфнем през 2020 г., след като президентският му мандат изтича през 2017 г. Обикновено в началото на мандата се начертават намеренията, които трябва да се случат до края му, а не три години след като е приключил. Ако със споменаването на заветната 2020 г. Плевнелиев е искал да покаже, че се готви да спечели и втори мандат, то можеше да говори за 2022 г.</p>
<p>Това, че като президент бившият регионален министър няма нито едно правомощие, за да реализира обещанията, които щял да огласи публично на страницата на президентството, го знаем всички. Както се казва, не ни баламосват за пръв път, защото в крайна сметка сменяме „социалния“ президент с човек, който се самоопределя като „прагматичния“ президент. В края на мандата на Плевнелиев вероятно ще знаем, че както един президент не може да направи нищо по отношение на социалната политика на правителството, така не може да направи нищо и по отношение на икономическата му политика. Особено ако премиерът се казва Бойко Методиев Борисов. Друг е въпросът, че с речта си новият президент измести някои от обещанията на настоящото правителство далеч във времето. Вместо да достигнем средните за Европа доходи през 2013 г., както обещаваше Бойко Борисов в разгара на световната финансова криза през 2009 г., днес Плевнелиев ни обещава, че ще достигнем 60% от средните за Европа доходи през 2020 г.</p>
<p>В речта си Плевнелиев изреди 10 приоритета, от които само един влиза в правомощията му и е свързан с външната политика, където президентската институция има наистина какво да направи. От устата му този приоритет прозвуча така: „Добра репутация на България в Европа и света“. Тази формулировка е достатъчно неясна и може да се преведе на прост език, като се каже, че на срещите с други държавни глави нашият президент ще се държи прилично. В дългата си реч новият президент формулира намеренията си по отношение на външната политика, като каза, че тя не може да има други цели освен благоденствието и успеха на нацията. Това означавало нашата дипломация да защитава българския интерес по света. Тези фрази спокойно могат да бъдат заменени с това, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Плевнелиев подхвърли, че България ще продължи да членува в НАТО и че ще се опита да възстанови бизнес партньорството с арабските държави. По другата сфера, в която има правомощия – отбраната и сигурността, новият президент даде да се разбере, че е съгласен с правителството, което възнамерява да прехвърли Националната служба за охрана на свое подчинение.</p>
<p>Останалите приоритети на Плевнелиев са свързани с правораздаването, икономиката, образованието, енергетиката, регионалната политика, инфраструктурата и още няколко области, в които новият президент смята да помага, като наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията и създаде обществени съвети към президентството, в които да се дискутират и да се генерират идеи. Там щели да бъдат поканени представители на различни политически партии, депутати, министри, експерти, представители на регионите, работодатели, профсъюзи, бизнес и неправителствени организации. Ако Плевнелиев си мисли, че с тези свои „идеи“ за функционирането на президентската институция е открил топлата вода, дълбоко е сбъркал. Всички тези дейности бяха развивани и от тримата му предшественици.</p>
<p>Това е технологията, по която работи президентската институция, и да обясняваш в програмната си реч тази технология е доста нелепо. Все едно в началото на мандата си министър-председателят да обещае, че ще назначи министри, ще свиква редовно заседанията на Министерския съвет и ще дискутира законопроектите на правителството с депутатите в Народното събрание. </p>
<p>Същото се отнася и за „идеите“ на Плевнелиев по отношение на Консултативния съвет за национална сигурност, който по думите му щял да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни, консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми. Все едно досега КСНС е бил нереален орган.</p>
<p>Първата реч на Пленвнелиев ни показа, че три месеца след изборите този човек още не е наясно къде е попаднал, а изгледите, че ще разбере, все още са далеч зад хоризонта. Същото в още по-голяма степен се отнася за пиарите му, които продължават да му пъхат глупости в устата. Същите пиари, които превърнаха един сравнително симпатичен и интелигентен строителен министър в президент, будещ съжаление у публиката.</p>
<p>P.S. Още нещо за пиарите. Ако те са казали на вицепрезидента Маргарита Попова, когато излиза на публични места, да гледа страшно, защото така прилича на държавник, е по-добре да отменят съвета си.</p>
