- 10 Sep 2020
- 129
- 15
За втори път ми крадат телефон, докато разхождам детето си с количка по улицата. Първия път ми го извадиха от джоба на панталона, а сега – от джоба на чантата, закачена на количката. Реших, че явно кражбата на телефони от майки с колички е доста разпространена, след като ми се случва вече два пъти, и освен че се надявах да ми намерят телефона, почувствах и мой граждански дълг да подам жалба в полицията.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Когато отидох в районното управление на МВР, попаднах на враждебна полицайка, която вложи голямо усърдие в опитите си да ме разубеди да подам жалба и да превъзпита моралните ми ценности.</p>
<p>Започна с това, че</p>
<p><strong>нямало смисъл да пускам жалба, </strong></p>
<p>защото те вече не разследвали такива кражби на телефони – разследвали само ако били откраднати при престъпление като грабеж или изнасилване например.</p>
<p>Попитах да не би кражбата вече да не е престъпление, но не получих отговор от служителката на реда. Ами може би вече не е? Щом не отрече, нито потвърди, значи най-малкото кражбата има някакъв неясен статут. Или може би в VІ районно са пропуснали да се запознаят с точно този член от Наказателния кодекс.</p>
<p>Тъй като аз упорствах и не се съглих с доводите на полицайката, тя ми посочи една жена, която стоеше в чакалнята, с думите: <em>„Вижте тази жена! На нея са й откъснали колието от врата, а вие тука искате да пускате жалба за един телефон! Не се ли чувствате неудобно!”</em></p>
<p>Да, доста неудобно се почувствах.</p>
<p><strong>Почувствах се като в държава от третия свят, </strong></p>
<p>както ги показват по филмите. Всъщност не можех да повярвам на това, което виждах и чувах – пред мен стоеше униформена служителка на реда, която ме убеждаваше, че кражбата не е кражба и ми вдигаше скандал за това, че съм решила да изпълня гражданския си дълг и да потърся своите права.</p>
<p>А хората, които днес крадат телефони и никой не ги притеснява, утре ще започнат да късат злато от вратовете ни, вдругиден може да влязат в къщите ни, да ни оберат, да ни убият...</p>
<p>Интересно е, че полицайката дори не ме попита какъв е телефонът и на каква стойност е, но може би външният ми вид подсказваше, че явно не ползвам телефон за 10 хил. лв. Пък и аз не нося бижута, които да ми късат от врата. Нося само един телефон, за да открия, че</p>
<p><strong>кражбата му не представлява интерес за родната полиция </strong></p>
<p>и трябва да се чувствам неудобно, че изобщо съм отишла да я занимавам.</p>
<p>Друг път като стана жертва на престъпление, явно първо трябва да седна и добре да обмисля дали моята личност е достатъчно ценна и заслужава вниманието на полицията, която уж се бори с престъпността. Всъщност плащам доста големи данъци, но това вероятно не е от значение за тях.</p>
<p>След като стана ясно, че съм твърде упорита, полицайката все пак ме поразпита и разбра, че когато са ми откраднали телефона, съм пазарувала в магазин и чантата с телефона ми е била закачена на бебешката количка. Тогава тя със задоволство отсъди, че това не е кражба, защото</p>
<p><strong>аз не съм го стопанисвала добре!?</strong></p>
<p>С последния довод за „нестопанисването” полицайката явно смяташе, че ме е разубедила окончателно. Попитах дали иска да каже, че ако извадя телефон от джоба на чужда чанта, това не е кражба. Тя не отговори – явно не беше ясно дали това е кражба.</p>
<p>Накрая след дълъг и разгорещен спор, след като казах, че ще пусна жалба срещу самата нея, тя склони да извади някакъв образец, който да попълня, но ме предупреди, че трябва да пиша много бързо, защото чакали много хора след мен.</p>
<p>Всъщност, когато си тръгнах, никой не чакаше – не защото няма за какво, но повечето хора може би вече бяха превъзпитани</p>
<p><strong>да не занимават с дребни престъпления родната полиция, </strong></p>
<p>която уж ни пази, а най-добре и с по-едри също да не я занимаваме.</p>
<p>Преди време гледах предаване за американци, които отишли на екскурзия сред природата и попаднали на портокалови дървета с надпис, че не трябва да берат плодовете. Те обаче видели паднали портокали на земята и решили, че могат да си вземат. Веднага пристигнала полицейска кола и те оставили портокалите. После отишли в една горичка и се чудели дали имат право да съберат малко шишарки. Решили да рискуват...</p>
<p>Докато американците се притесняват дали да събират шишарки в гората,</p>
<p><strong>българското джебчийство се развива необезпокоявано </strong></p>
<p>и дори прави великолепни изяви зад граница, защото органите на реда в България смятат кражбата за деяние, което не е закононарушение, особено ако не си „стопанисвал” достатъчно добре вещите си според тяхната субективна преценка.</p>
<p>По пътя към вкъщи си мислех откъде ли е дошла тази моя заблуда, че полицаите трябва да прилагат закона, а не да налагат собствения си морал, още повече когато той е съмнителен.</p>
<p>Не питам защо изобщо назначават хора без правна култура и съзнание в полицията - може би няма желаещи, все слушаме, че са им ниски заплатите - но поне да минат някакъв инструктаж. Не е ли редно, ако не познават закона, поне да знаят най-общо кое е кражба, кое е не е.</p>
<p>Трябва ли да ме убеждават, че аз съм сбъркала, мислейки си, че да ми вземат телефона от джоба на чантата е кражба, пък то не било?</p>
<p>Гражданската ми съвест в този ден ми струваше два часа и половина и много нерви.</p>
<p>Разбрах едно –</p>
<p><strong>когато станеш жертва на престъпление в България,</strong></p>
<p>ако си достатъчно луд да си потърсиш правата, трябва да си вземеш адвокат по наказателно право, който да те представлява при контактите ти с полицията. Защото въпреки че плащаме данъци, полицията не работи, за да защитава нас, обикновените хора, полицията работи за джебчиите.</p>
