- 10 Sep 2020
- 50
- 24
В продължение на повече от година различни представители на БАН обясняват от телевизионните екрани разбиранията си за финансирането на българската наука. Голяма част от гражданите, естествено, никак не се интересуват от това бръщолевене. Но все пак трудно е да се каже колко пъти през последните месеци чухме, че: - намаленото бюджетно финансиране за академията унищожава българската наука; - българската наука е на световно ниво; - БАН трябва спешно да се финансира с още 5, 20, 50 и пр. милиона лева. Сега „мъдреците” от БАН отново искат оставката на образователния министър Сергей Игнатов с аргумента, че академията им пак изпитва финансови трудности.
<p>Разбира се настоящото, а и предишните правителства нямат политика в областта на науката и образованието. Сегашното намалено бюджетно финансиране за тези области не е реформа, а резултат от спада на публични финанси, който принуждава кабинета да харчи по-малко. Ако правителството имаше политика в областта на науката и образованието, то тази политика би могла да бъде анализирана и да се каже, че тя е лоша или добра. След като няма политика обаче, няма и какво да се анализира.</p>
<p>Само че в БАН искат оставката на Сергей Игнатов не заради липсата на политика, а заради намалената субсидия. Тези искания са добър образ на същността на нотабилите от академията, която те прикриват зад клишираните фрази за националната значимост на БАН, за качествената подготовка на научните работници, за несравнимите изследователски резултати и т.н.</p>
<p>В БАН не се интересуват от политика в областта на науката и образованието. Не се интересуват и от бъдещето на българската наука. За академиците от БАН е важно да разполагат с повече пари и да се запази сегашното положение на академията – научна, но неефективна институция, в която работят хора, нямащи навика да ходят често на работа. За тях е важно да се запази мистиката, която витае около академията. Тази мистика, която освен държавното финансиране се явява основният ресурс на БАН при манипулирането на общественото мнение. <br />Общите и предварително заучени фрази на председателя на БАН Никола Съботинов, течащи непрекъснато в медийното пространство, биха звучали напълно глупаво, ако същата тази мистика около БАН изчезне. Благодарение на нея достатъчно много хора си мислят, че в академията се случват някакви изключителни неща, които умът на обикновения човек не може да разбере, а щом е така, то държавата трябва с всички сили да помага на тези високоинтелектуални инициативи. Без мистиката на всички би станало ясно, че БАН е въздух под налягане, а това би довело до загуба на всякаква обществена подкрепа за академията. <br />Миналата седмица в сутрешния блок на БНТ Никола Съботинов ни предложи поредна порция крокодилски сълзи за високото качество на българската наука и нейното бъдеще. В думите му се откроиха три основни акцента: <br /> <br /> - до края на 2010 г. БАН се нуждае от 5 млн. лв., за да бъде спасена българската наука;</p>
<p>- БАН работи изключително за държавата;<br /><br /> - науката в БАН е на световно ниво.</p>
<p>Тези акценти всъщност не носят никакво съдържание. Това е празно говорене, а научният нотабил просто смята, че българският зрител не би разсъждавал върху изказването му и в този смисъл празнодумието му дори звучи красиво. Нали щом срещу обикновения човек е застанал академик, трябва просто да се слуша и да се попива, но не и да се разсъждава и мисли.</p>
<p>20 г. след началото на демократичните промени марксисткият дух продължава да витае в БАН, да спира провеждането на реални реформи и постепенно да убива академията. Така тя не може да се превърне в модерен научен и изследователски център, какъвто отдавна трябваше да е станала. <br />Но нека отново се върнем на трите акцента на Никола Съботинов. За всички е ясно, че дори и да не получи 5 млн. лв. до края на тази година, БАН ще продължи да съществува. В този смисъл подобно искане не може да се обоснове с необходимост от спасяване на българската наука.</p>
<p>Втората теза на Съботинов, че БАН работи изключително за държавата, пък е опасна за самата академия, защото ако е така, то това означава, че държавата се намира в ролята на работодател на БАН и във всеки един момент може да се откаже от услугите на академията. Но Никола Съботинов едва ли си дава сметка какво всъщност казва с подобно говорене.</p>
<p>Изказването на Съботинов за световното ниво на науката в БАН не се нуждае от думи, а от факти. Ако БАН може да докаже подобно твърдение, то досега трябваше многократно да го направи. <br /><br />А моментът е толкова подходящ БАН да покаже потенциал пред цялото общество. Изработване на стратегия за дългосрочно развитие на българската наука, разработване на модели за нейното финансиране, особено в кризисни периоди, и т.н. Всичко това може да бъде направено качествено, в случай че има стабилна научна опора. Може ли БАН да осигури такава? По този въпрос Никола Съботинов не казва нищо. Очевидно е обаче, че воля за реформи от страна на самата академия няма.</p>
<p>В страните с утвърдени научни традиции тромави структури като БАН не съществуват, но въпреки това качеството на науката е наистина на световно ниво. В тези страни науката създава истински блага както за държавата, така и за хората, а проектният подход е съвременният модел за правене на наука.<br />Ако една компания или публична институция се нуждае от определено изследване, го възлага на съответното научно звено, финансира го и след това го използва. Това е начинът, по който се осигурява връзката между науката и реалното развитие.</p>
<p>На този етап в България все още не може да се разбере, че науката е истински ценна тогава, когато реално подобрява живота на хората. От БАН обаче показват, че мислят точно в обратната посока. Според тях те трябва да бъдат финансирани от данъците на икономически активните хора, за да могат да съществуват. А с какво БАН е полезен на същите тези икономически активни хора? Ако науката на БАН наистина беше на световно ниво, този въпрос щеше да има готов отговор. Засега обаче такъв няма.</p>
<p>Иначе пред БАН определено не липсват възможности за финансиране срещу проекти за научни изследвания. Има достатъчно европейски, пък и национални програми за финансиране на научни изследвания. Само че от 120 млн. лв., които са потънали в БАН през 2009 г., собствените приходи на академията са по-малко от 30 млн. <br />Може би най-неприятното нещо в драмите около БАН е, че ако държавата имаше възможност, щеше да удовлетвори финансовите претенции на академиците. Общото поведение на правителството и на премиера говори именно за това. Как ще се изхарчат данъците на икономически активните хора, които носят държавата на гърба си, не е важно. Важното е да има мир и тишина, а българската наука да продължи да строи социализма. Нищо че той умря преди 20 години. </p>
