Украйна - разменна монета в противопоставянето между САЩ и Русия

Това не може да стане с война между двете ядрени държави, защото този, който удари пръв, ще загине втори. Затова САЩ приеха друга стратегия, която може да се определи с три думи „обкръжаване, сдържане и изтощаване”. Днес, от Прибалтика през Полша, Румъния, България и Турция, Русия е обкръжена от запад и юг. Изтеглянето на САЩ от Афганистан създаде допълнителна заплаха от югоизток, а съюзническата им Япония прави това от изток. Така „прегръдката на анакондата” е формирана и единственото, което оставаше, беше затягане на примката.

 

Първото противопоставяне между двете страни беше през 2008 г. в Грузия, второто през 2014 г., когато САЩ организираха успешен преврат в Киев, а Русия присъедини Крим и помогна на Донецк и Луганск да се откъснат от Украйна, третото стана през януари 2022 г. в Казахстан. Резултатът от тях беше образуване на четири самостоятелни републики на територията на Грузия и Украйна, контролирани от Русия, а образуваното след преврата украинско правителство изцяло стана подвластно на САЩ.

На 24 февруари започна четвъртото, твърде остро противопоставяне между двете велики ракетно-ядрени сили – началото му постави руската специализирана военна операция на територията на Украйна. На практика, то прерасна в противопоставяне с цялата евроатлантическа общност под активното ръководство на САЩ.

Анализът на посочените събития показва, че между САЩ и Русия повече от десетилетие се води все по-ожесточена хибридна война. Тя включва използване на политически, дипломатически, икономически и информационни средства за въздействие (основно пропагандни), а при необходимост преминаване и към прокси война. Характерно за разглежданото противопоставяне е това, че при възникналите прокси войни САЩ участват чрез въоръжените сили на Грузия, Украйна и прокси формирования в Казахстан, а в тях Русия участва със свои сили. За нея те са реални войни, докато за САЩ те са прокси, т.е. за тях воюват гражданите на Грузия, Украйна и наемници от други страни.

В историята на европейския континент два пъти се установява нов международен ред, закрепен с договор между воюващите страни на основата на общоприети правни норми. Първият път международно-правов ред се установява след Първата световна война с известния Версайски договор, а вторият - след Втората световна война с договорите и споразуменията от Ялтенската и Потсдамската конференции.

В основата на днешното руско-евроатлантическо противопоставяне стои разпадът на Ялтенско-Потсдамските споразумения. Той започна с разпадаето на СССР и военната операция „Съюзническа сила” на 11-те страни-членки на НАТО срещу Югославия през март 1999 г., известна в Пентагона като „Благородна наковалня“. В резултат на войната беше създадена нова държава – Косово. Години по-късно френският президент Саркози констатира, че „Ялта отдавна вече е минало”, т.е. установеният в Ялта и Потсдам международен правов ред вече не съществува.

В началото на настоящето столетие САЩ започнаха активни действия за запазване на превъзходството си чрез реорганизиране на международните отношения по нови правила, създадени от тях. Те трябва да заменят съществуващите, залегнали в редица международни споразумения, и да се спазват и изпълняват от всички останали. При това в обем и ред, както им диктуват САЩ. Проблемът за САЩ е в това, че редица страни, сред които Русия, Китай и Индия, не са съгласни да живеят по правила, създадени без тяхно участие.

Отдавна е ясно, че важно звено сред несъгласните със САЩ е Русия, поради което те насочват огромен ресурс за нейното ликвидиране като фактор, който им пречи и който може да окаже влияние върху други потенциални конкуренти или противници. Това не може да стане с война между двете ядрени държави, защото този, който удари пръв, ще загине втори. Затова САЩ приеха друга стратегия, която може да се определи с три думи „обкръжаване, сдържане и изтощаване”.

Обкръжаването изисква създаване на враждебни държави около руските граници съгласно известната концепция „Прегръдка на анакондата”. Тя беше реализирана чрез разширяването на НАТО на изток, въпреки че то бе в нарушение на Хартата за европейската сигурност, приета от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Истанбул през 1999 г. и потвърдена в Астана през 2010 г. Въпреки че в тези документи стоят подписите на всички страни-членки на ОССЕ, нито една от тези страни не помисли, че преминаването на допустимата граница може да бъде погубно за европейската сигурност. Днес, от Прибалтика през Полша, Румъния, България и Турция, Русия е обкръжена от запад и юг. Изтеглянето на САЩ от Афганистан създаде допълнителна заплаха от югоизток, а съюзническата им Япония прави това от изток. Така „прегръдката на анакондата” е формирана и единственото, което оставаше, беше затягане на примката.

Сдържането на Русия има икономически характер и е насочено към срив на нейната икономика, влошаване на живота на хората и предизвикване на вътрешно напрежение с цел смяна на днешното управление и замяната му с послушно, каквото страната имаше през 90-те години на ХХ век. Този замисъл се реализира чрез налагане на различни ограничения в търговията, финансите и промишленото производство, а напоследък в науката и спорта, дори и на параолимпийците, което си е чисто варварство от страна на Запада спрямо хората с физически недъзи.

Сдържането има и добра страна, защото Русия е принудена да развива отраслите на икономиката, чиито нужди е задоволявала чрез внос, а при ограниченията трябва сама да ги произведе. За целта са необходими време и ресурс, като забавянето ще доведе до известно влошаване живота на хората. За  Русия това не е нещо ново, а известно е, че народът ѝ се сплотява в моменти на изпитание. По силата на своето географско положение, природни богатства и желание за самостоятелност на международната арена Русия може бързо и успешно да развива своята наука и икономика само при едно условие – да има поне четвърт век за спокойно съзидание. Точно това условие Западът е твърдо решен да не удоволетвори, а за да го има, Русия трябва сама да си го  осигури, което явно не става с мирни средства.

Изтощаването на Русия може да се осъществи много ефективно, ако страната се въвлече в крупен локален конфликт с мощна във военно отношение страна. САЩ започнаха активизиране в това направление през 2008 г. с грузинския експеримент, продължи в Украйна и Казахстан, за да се стигне до руската намеса в Украйна през февруари т.г.

Защо Русия започна специализираната операция в Украйна?

Вече има твърдения, че през март тази година Украйна е планирала начало на военни операции за силово приобщаване на Крим и Донбас и с тази цел дислоцира 60-хилядна групировка в Донбас и значителна на границата с Крим. От това, заедно с нетърпимото вече изтребление на руските граждани в Донбас, може да се направи извода, че навлизането на руски войски в Украйна е предизвикана превантивна ответна реакция.

Как беше подготвяна Украйна за противопоставяне с Русия?

На САЩ им трябва крупна военна сила, с която Русия да има продължителен и изтощителен конфликт. За такава е избрана Украйна и затова тя грижливо е подготвяна още от първото десетилетие на настоящия век. Отвъд океана решават, че е необходимо да започнат и военно усвояване на украинската територия. Началото е поставено през 2013 г. в Крим с подготовка на база за настаняване на части от ВМС на САЩ/НАТО в Севастопол с идея за блокиране достъпа на Русия на юг към Средиземно море.

Настаняването на САЩ в Украйна явно не е било достатъчно в политическо отношение. През следващата година в Киев избухват масови демонстрации, които прерастват в насилствена смяна на държавната власт. Според публикация на Тиери Мейсан, Voltairenet.org от 2 март 2022 г., по време на демонстрациите в столицата пристига Виктория Нюланд. Нейната цел е да подкрепи неформалното националистично-неонацистко движение, по-късно преобразувано в партия „Десен сектор”, финансирано от кръстника-евреин на украинската мафия Игор Коломойски, и да ръководи действията на част от израелския спецназ „Делта”, заел позиция на площада. Именно национал-неонацистите и спецназа създават необходимите условия за успех на преврата. Реакцията на Русия е известна - през март 2014 г. Крим става руски, а на югоизток се отделят части от Донецка и Луганска области, самопровъзгласили се за независими републики. Населението им е с руско самосъзнание и през следващите години над 800 хиляди стават руски граждани.

След преврата през юли с.г. ускорено се създава „Доброволен украински корпус” с батальонна, преобразувана по-късно в бригадна структура. Към края на 2021 г. напълно боеспособните бригади вече са 25 и те са основата на войсковата групировка в Донбас. Организацията на бригадите и тактиката им е както тази на дивизия СС „Галичина”, воювала в състава на германския Вермахт през Великата отечествена война.

За разрешаване на конфликта в Донбас на 12 февруари 2015 г. бяха подписани Мински споразумения (Минск-2”), подкрепени с декларация от лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия и одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Самопровъзгласилите се републики не само че не получават закрепената с "Минск-2" автономия, но два пъти е направен опит силово да бъдат присъединени към останалата част от страната. След двата украински провала територията на самопровъзгласилите се републики постоянно се обстрелва, при което са разрушавани сгради и загиват невинни хора. До началото на 2022 г. загиналите са около 14 000 и именно този факт дава основание на руския президент да го определи като геноцид. По същото време въоръжени групи с неонацистка идеология малтретират и дори убиват украински граждани в самата Украйна, само защото са рускоговорящи.

През тези години САЩ и НАТО открито насочват политиката на Украйна към противопоставяне с Русия, активно въоръжават и подготвят армията ѝ по натовски стандарти, а през това време НАТО постепенно увеличава военното си присъствие по западната руска граница.

Стремежът на Украйна към членство в НАТО не беше възможно в близко бъдеще, но изграждането на натовска военна инфраструктура стана реалност. При това, без да е членка на НАТО, на украинска територия без проблем, само на двустранна основа, могат да се базират нападателни оръжия, които по своите бойни възможности и близостта до Русия са стратегическа заплаха за нейната сигурност.

Наскоро стана известно, че Украйна е получила от чужбина плутоний-239 и е провеждала изследвания в няколко института за създаване на ядрено оръжие, включително и на територията на Чернобилската АЕЦ.

Впрочем нападението на украинска диверсионна група на централата в началото на март т.г. е с цел изземване или унищожаване на документация за извършените изследвания. Вероятно е успяла, доказателство за което е запаления от групата пожар в сградата на учебно-изследователския център. За този пожар е обвинена руската армия и случаят е раздухан от западната пропагандна машина до такава степен, че започва масово изкупуване на йодни таблетки. Хората обаче не знаят, че корпусът на атомния реактор е разчетен така, че да издържи таранен удар от изтребител, летящ с околозвукова скорост, а да бъде разрушен с артилерия е просто невъзможно.

Украинските ядрени изследвания са известни и на САЩ, и на Русия, което оповести Сергей Наришкин, ръководител на Службата за външно разузнаване. Освен желанието за създаване на ядрено оръжие, се извършва и подготовка на негови носители. Украйна разполага с ракетна бригада, въоръжена с оперативно-тактически комплекс „Точка-У” и с няколко консервирани ракетни двигатели за стратегическата балистична ракета УР-100М.

Няколко десетки такива ракети Украйна предаде на Русия като компенсация на дълга си към нея – днес част от тях са на бойно дежурство с монтиран хиперзвуков планиращ боен блок „Авангард”. Споменавам за УР-100М, за да покажа, че Украйна има възможност да използва наличните двигатели като носители на бойни глави, включително и ядрени. За страната не е проблем за кратко време да създаде бойни глави, снарядени с радиоактивно вещество /т.н. мръсна бомба/, с което заплахата и изнудването на Русия би станала реалност. Това обаче е по-малката беда, а по-голямата е в това, че няма гаранция дали бандеровско-неонациската върхушка няма да предизвика ядрена война в Европа.

В Украйна се извършват и биологични изследвания на различни патогени, които причиняват различни болести, при това с отчитане на физиологичните особености на местното население. Изследванията се извършват основно от американски специалисти в 30-те биолаборатории и са финансирани от Пентагона, като половината от тях са научно-изследователски. Резултатите от тези изследвания могат да се използват и за създаване на  биологично оръжие, т.е. на носителите вместо ядрена, може да се монтира биологична бойна глава. След навлизането на руската армия от лабораториите бързо се изнасят материали, прибори и документация, както това стана и в Казахстан през 2021 г.     

Отчитайки създалата се обстановка на западната граница и в Украйна, през декември 2021 г. Русия предложи проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за създаване на система за взаимна сигурност в Европа. Най-важните за Русия постановки в тях бяха отхвърлени, но започнаха срещи за разговори по второстепенни въпроси.

Това изобщо не устройва Русия и показва, че САЩ и НАТО не желаят да създадат система за взаимна сигурност чрез мирни преговори. Последното означава, че исканата сигурност Русия трябва да наложи силово, чрез война. В същото време заплахата за живота на жителите от самопровъъзгласилите се републики рязко нараства, поради което започва масова евакуация на населението в Русия, като към началото на март т.г. броят им достига около 150 хиляди.

Реакцията на Русия беше предсказуема, но формата ѝ стана ясна на 24 февруари т.г., когато започна специална военна операция на територията на Украйна, всъщност стратегическа настъпателна операция. В по-широк аспект целта на операцията е посочена от министъра на отбраната на Русия - „защита на РФ от военната опасност, създавана от западните страни, които се опитват да използват украинския народ в борбата срещу нашата страна”.

Следователно военната операция срещу Украйна е прокси война на САЩ и НАТО срещу Русия и реална война на Русия с подготвената от тях Украйна. Трябва да се подчертае, че днес САЩ и НАТО участват активно непряко във войната чрез предоставяне на въоръжение, боеприпаси и военно-техническо имущество, набиране на наемници, на които някой трябва да плаща и това не е Украйна, както и предоставяне на разузнавателни данни на украинския ГЩ от американското въздушно разузнаване, което е особено ценна помощ при разрушената система за командване и контрол на въоръжените сили.

Какви цели си постави Русия с навлизането в Украйна?

Официално обявените цели са две : демилитаризация и денацификация на Украйна. Демилитаризацията означава ликвидиране на военната инфраструктура на страната и на нейните въоръжени сили. Постигането ѝ започна с нанасяне на удари с високоточни оръжия по командни пунктове, свързочни възли, системата за ПВО, т.е. по РЛС от радиотехническите войски и зенитно-ракетните комплекси, по летищата и самолетите от изтребителната, бомбардировъчна и транспортна авиация. Около 90 % от тези обекти бяха унищожени само за 2-3 бойни дни.

За Русия не е голям проблем разгромът на регулярните  въоръжени сили, проблем е унищожаване на националистичните батальони. Те укрепват населените места не само за организиране на отбрана, което в една война е нормално, но и за използване на хората като жив щит, като за целта не им разрешават да преминат през създаваните хуманитарни коридори. Тази тактика на националистическите батальони вече е използвана от хитлеристи и терористи и е недопустима от всякакава гледна точка.

Денацификацията на Украйна предполага разпускане на структурите, възприели бандеровско-неонацистка идеология, и разгром на националистическите батальони като нейни най-ярки носители.

Предполага се, че именно постигането на тези две цели ще направи Украйна неутрална страна, което е твърде съмнително. Възможно е това да стане в бъдеще, а до тогава подготвените от САЩ и НАТО диверсионни групи ще преминат в нелегалност и ще организират саботажи и убийства на членове от бъдещото държавно управление на страната. Вероятно точно на това се е разчитало за създаване на проблеми на Русия на украинска територия в продължителен период от време, проблеми, които дори Сталин разрешаваше в Галичина до началото на 50-те години на ХХ век и които явно не са били напълно разрешени. Това е естествено, защото, когато една идея овладее масите, както пише Карл Маркс в „Тезиси за Фойербах”, тя става материална сила, за чието преодоляване се изискват много усилия и време.

За сигурността на нашия континет ще има значение следвоенното устройство на Украйна, което ще определи и новата разстановка и баланса на силите. Лансират се различни варианти за обществено-политическо устройство на Украйна, като федеративно, конфедеративно или централизирано. Русия е за федеративна Украйна с право на регионите за излизане от нея, за унищожение на националистичните батальони, за разпускане на всички бандеровско-неонацистки структури и тяхната конституционна забрана. Това обаче може да стане само след споразумение със САЩ. Засега те настояват за централизирано устройство, което ще им позволи отново без особени усилия да възродят и украинските въоръжени сили, и неонацистката идеология. Ако не се постигне баланс на интересите, новият барутен погреб на Европа може да бъде взривен винаги, когато това потрябва.

Освен демилитаризация и денацификация, Русия преследва и една много по-важна цел – позициониране като глобална сила, с която трябва да се съобразяват не само САЩ и Европа, но и на планетата. Реализирането на тази цел ще зависи от резултата от провежданата стратегическа настъпателна операция в Украйна, от устойчивостта на икономиката й на наложените санкции, от готовността й за разумен компромис и от умението на нейната дипломация да го постигне.