Търсят генерали - не благодарим!

„Или всички в съдебната система да застанат зад Лозан Панов, а не 145 съдии, или трябва да дойдат генералите. Известно е, че генерали няма. Затова ние ще загубим политическото и общественото време в анализирането на скандала във Висшия съдебен съвет. От тук нататък ние трябва да възстановим тъканта на обществената ни система, която е изпепелена“ – заяви Ренета Инджова по „Панорама“

Затънала в манталитета на посткомунистическо иждивенство, дефицит на политическа култура, гражданска отговорност, култивирани за 130 г. българска „модерна държавност“, докарана с ботушите на Каулбарс, налагана с калъчките на царски офицери в служба на мракобесието, а сетне системно рекрутирани „воини на Партията“, които под червения пряпорец от Одер и Ниса до София и Букурещ мънкаха „Марсилезата“ от Конгрес до Конгрес – българската управляваща класа, мутира в „каста за себе си“. Нещо повече, като чува за култура, тя пак се хваща за… кобура.

Мераклии много. От действащи министри на един „султанат“, описан бегло от Вебер /според мнозина модерен харем на сегашния български премиер/, до изгладнели кохорти от партийни клиентели. Всичките в схемата за „доене на кравата“, която вече няма какво да даде. А само преживя. И пуска някаква слуз, на която й викат мляко. Нещо като… нищо на света.

Не, не ви говоря за хасиендите, които част от българския елит на прехода, „подвижни храсти“, разставени по висшите позиции на власт и бизнес, преплетени в порочни възли, си издигна „алтернативно“. От Халкидики /Плевнелиев, президент на „тази страна“, или каквото остана от нея/ до Барселона.

Не ви приказвам за сметките им от комисиони и обществени поръчки по разни клонове и клончета на третокласни банки от Цюрих до Каймановите острови. То си е тяхна, ще ви кажат, работа. Нали от Командира Костов се спусна нареждането българските правозащитни институции да не питат как и под какви причини Сульо става „собственик“ на половината миннодобивна индустрия. Или на „Кремиковци”, за едно евро.

Да не говорим за финансовите врътки на „царските юпита“ с българския дълг, довели до милиарди загуби, уж в името на облекчаване участта на хиляди наемни работници, данъкоплатци, хора на малкия и средния бизнес. Които оцеляват между сивата и т.нар. икономика, обърната на ангария.

Сега „лаборантът“ Костов ви дава „анализи“ и „прогнози“. Даже и истини казва между редовете. Само че със задна дата. И колкото да хвърли поредна шепа пепел в очите на управляващи и управлявани. Поради което и с нищо полезни за съсипана България.

Омерзението е толкова голямо, че и „продуктите“, сиреч провизорните политики на „тази държава“, неудобно е да я наричаме България вече, в сфери на здравеопазване, сигурност, образование, социални помощи, подкрепа на среден и малък бизнес – станаха за посмешище.

Не, не пред българина, който отдавна е станал „претръпнал крак“, както писа един социолог. Но никой го не чу.  А за цивилизования свят, който се отвръща от нас. И даже не пита вече „Как тъй търпите“. Понеже това на нищо не прилича. А граничи със социалната патология.

До тук се докарахме.

Едните с тупането си по косматите гърди като Кинг Конг колко са силни, могъщи и как ще ни поднесат на длан през „Сцила и Харибда“ на глобалния свят. Без да имат повече в главиците повече от мил детски спомен за филия, намазана със свинска мас, или дори Винету. А в най-добрия случай „визия за Европа“ като шопинг център, откъдето може да се купи с крадени пари нещо ексклузивно за метресите им.

И другите – между които и ние с вас, любезни – „ръкоплещещите“, които си носим не толкова вината, колкото плащаме непосилната й цена. Понеже им казвахме „бравос“, „да живей“, „как достъпно говорят с народа“. Че да минем и ние по-лесно, без напън и жертви даже през „долината на сълзите“, както я нарече бащата на свободните либерали Ралф Дарендорф.

То е достойнство. То е преди всичко отговорност към себе си, сетне към род и наследство, пък най-отгоре иде и професионалната етика. За политическата няма да говоря. Тя не е занаят, а призвание от Вебер насам.

Пък вий се научете как да ги познаете. Понеже не им пише на челото. По делата, казват, ще ги познаете.

Ако милеят само са своето си – ясно е. Такива имаме бол.

Ако с чужда пита /ресурси там, държавен бюджет, извънредни бонуси и дотации/ хранят клиентела, която да върви и им носи пеша, да им пее дитирамби, докато децата плачат за по една вафла – значи работата е мръсна, нечиста.

От там нататък изборът е ваш.

Или „Марш, марш с генерала наш“, в името на личния ви гечинмек /да ме прощавате за турцизма/, но то е препитание даже, не занаят в българската му конотация.

Или с народеца си, напред по Новата Голгота.

Тя тепърва се открива пред нас.

Дотук бяха да ни разходят по алеи с подредени храсти, с цъфнали петунии и демонстрация на градинска европейска култура. Но не и държавно строителство.

Е, създадоха ни 2 процента внезапно обогатени никакъвци. Но то не е легитимност, тя не се внася така, както се отдава на лизинг национален суверенитет.

Легитимността е правото да се води народ. Да се управлява държава и тя иде отвътре, братя. Не е импортна стока. И с диплом не се подпечатва, камо ли с пагон.

Тъй че дотук от мен засега.

ПС.

Не, не, още можело, казват някои, като припомнят Стоян Михайловски, че българинът бил „дълготръпче“. Може и такъв да е бил преди 100 години.

Да, ама не, ще ви кажа с крилатата фраза на Петко Бочаров. Понеже иде ден, когато българинът „изоква“.

Тогава жална им майка на тези, които са го поругали, ограбили, смачкали като достойнство.  

Да знайте от мен. И на Халкидики, и на Каймановите острови, и по тежка чужбина мира няма да видят.

Затова стягайте се, братя, всеки където му е мястото.

Баста и долу!

Вън от храма, наречен България. За всички, които го поругаха и отдадоха на концесия даже.

Подир туй ще се дезинфекцира, че и окадява даже срещу сатанински зловония.

Дотук и кой откъде е дошъл. Един от Банкя, друг от… където там го е майка родила.

Такава е обществената повеля. Такава е волята на народа, такава е тежката му дума.

Вий не я ли чувате?

Така че спасявайте собствената си кожа, господа уж политици на злощастния български преход.

И генералите няма да ви помогнат.

За Господ не знам. Но и той, мисля си, ви видя какво струвате. Както и повечето българи.