- 04 Яну 2024
- 43008
- 42
Автор: Робърт Кларк, The Telegraph Следвайте "Гласове" в Телеграм
Украйна влезе в 2023 г. изпълнена с надежда. Нейните сили току-що бяха овладели огромни бойни полета и постигнали стратегически победи, първо при Херсон и след това Харков, след като си върнаха много загубени територии от руските нашественици, а западните столици изглеждаха все по-уверени, че победата може би е близо.
До края на януари европейските и американските лидери вече не говореха дали да изпратят западни основни бойни танкове, а колко и кога. Великобритания поведе атаката, потвърждавайки, че страхотният Challenger II ще бъде изпратен в Украйна, и оказвайки интензивен дипломатически натиск върху Вашингтон и Берлин да последват примера на Лондон. С осигурени танкове надеждите за предстоящата контраофанзива бяха големи.
Настроението през 2024 г. е много различно. Контраофанзивата не успя да нанесе решителен удар на силите на Путин на юг. Икономиката на Русия устоя на западните санкции, като бързо се милитаризира, за да осигури постоянен поток от боеприпаси за фронта. Междувременно Украйна е подложена на едни от най-големите въздушни бомбардировки от началото на войната и нейният единен фронт започва да се разпада, а нуждата от нови попълнения расте.
Само преди няколко месеца стоическите украински защитници бяха обявени от Запада за защитници на либералните ценности и свободи, на които се радваме. Днес западните правителства започват да сигнализират за липса на търпение, а с това и липса на военна и икономическа подкрепа на Киев.
Да загърбим сега украинския народ, толкова бързо след месеци на брутални битки, е морален фалит и стратегическа небрежност.
Разбираемо е, ако не и простимо, че правителствата са започнали да поставят под съмнение нивата си на ангажираност към дълбоко разрушителна война, чийто край не се вижда. В най-добрия случай сега изглежда вероятно да има краткосрочна до средносрочна безизходица по голяма част от 1000-километровата фронтова линия.
Междувременно западните икономики и бюджети все още се борят с възстановяването от пандемията и енергийния шок от миналата година. Глобалните вериги на доставки все още се променят и докато Близкият изток пламва, хутите са все по-способни да диктуват условията за търговия и транзит в Червено море, нанасяйки нов удар на крехката световна икономика.
И пословичният слон във военната зала на Украйна – републиканска администрация, която потенциално се завръща в Белия дом след дванадесет месеца – повдига призрака на внезапно спиране на американското финансиране. Настоящата администрация на Байдън се бори с непокорния Конгрес. Междувременно в ЕС Виктор Орбан блокира трансфера на средства.
Всички тези факти, взети заедно, рисуват мрачна картина. Неуспешната украинска офанзива, безизходица на голяма част от фронта, възраждаща се руска държава и помощта на Запада се отдалечава. Въпреки някои военни постижения, Киев е в много по-тежка позиция, отколкото беше по това време миналата година.
Ситуацията не е безнадеждна. Украйна работи за увеличаване на вътрешното производство на оръжия, намалявайки зависимостта си от Запада. Сезонната промяна е незначително в негова полза; тя ще може да подсили, защити и консолидира териториалните придобивки, направени през последните 12 месеца, докато Русия се бори да постигне напредък. И, разбира се, десетки хиляди украински войници са преминали обучение в чужбина. Украйна може да използва затишието в бойните операции, за да обучи тези части, които са крайно необходими в бъдещи офанзивни действия.
Москва се готви да отдели една трета от държавните разходи за своите военни усилия. Киев няма да спечели войната чрез обстрелване на руските позиции. Вместо това трябва да даде приоритет на системите за противовъздушна отбрана и контрабатарейната борба, да убеди Запада да му предостави повече артилерия от запасите си и да задържи териториите, които вече си е върнал.
Ако Украйна успее, Русия ще открие, че изтощението спира да работи в нейна полза. Докато произвежда повече от Украйна и ЕС, икономиката ѝ все повече се фокусира върху военните усилия.
Путин залага на увереността, че Западът ще се пречупи преди Русия. Ако останем твърди, можем да му отнемем победата – и да сложим край на убийствения му режим. В противен случай се очаква руска победа, която ще приключи 2024 г. не само с ликвидирането на украинската независимост, но и на всяка надежда за европейски суверенитет.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
