- Автор: Катрина ван ден Хойфел, Стивън Коен
- 10 Sep 2020
- 47
- 56
Обсадата на Донбас от Киев, която бе подкрепяна от администрацията на Обама, води до ескалация на и без това опасната криза
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/40172_DpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenvW.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p>Както списанието The Nation нееднократно е предупреждавало, в момента в Украйна много бързо може да се случи немислимото: не просто нова студена война, която вече започна, а напълно реална война със силите на НАТО под ръководството на САЩ и Русия. <br />
Епицентърът е източната територия на Украйна, известна като Донбас. Това е крупен промишлен регион, населен основно с рускоезични граждани на Украйна, които са тясно свързани със своя съсед гигант с многогодишни икономически, политически, културни и роднински връзки.</p>
<p>Разбиването на малоазийския авиолайнер МН17 на 17 юли би трябвало да накара подкрепяното от САЩ правителство в Киев да обяви продължително прекратяване на въздушните и земни удари по близките градове – за да бъде почетена паметта на 298-те жертви, да се даде безопасен достъп на международното следствие до мястото на катастрофата, както и да се сложи началото на мирни преговори. Вместо това Киев, поддържан от Вашингтон, светкавично засили атаките в тези населени места, обещавайки да ги „освободи“ от проруските „терористи“ – както властта в Украйна нарича опълченците от Източна Украйна, и продължава да убива невинни хора. В отговор Москва се готви да изпрати тежко въоръжение за „самоотбраната“ на Донбас.</p>
<p>Според статия в New York Times от 27 юли Белият дом може да предостави на Киев секретна разузнавателна информация, която би му дала възможност да определя точното местоположение на руската техника и да я унищожава. Това, отбелязват авторите на статията, създава опасност за „ескалация с Русия“. Предизвиквайки такава сериозна ескалация, администрацията на Обама, без да има твърди доказателства, налага мнението, че Русия „води артилерийски огън по Украйна от собствената си територия“.<br />
Само че в своите репортажи практически никой не съобщава за това, че Украйна нееднократно е обстрелвала територията на Русия, убивайки на 13 юли един местен жител.</p>
<p>Всъщност в продължение на много месеци вече Киев играе ролята на военна марионетка и протеже на Вашингтон в борбата му с Русия. От началото на политическата криза в Киев той бе посетен от държавния секретар на САЩ Джон Кери, директора на ЦРУ Джон Бренан и вицепрезидента Джоузеф Байдън (последният – два пъти). </p>
<p>След тях последваха посещенията на „високопоставени ръководители от военното ведомство“, изпратено бе американско военно оборудване и финансова помощ. Нещо повече, високопоставен представител на Министерството на отбраната информира сенатския комитет, че военните „съветници“ вече „твърдо са се установили“ там.</p>
<p>Истината е, че Киев не би могъл да води тази война против собствените си граждани (представител на ООН твърди, че към настоящия момент убити и ранени са почти 5000 цивилни, което само по себе си е военно престъпление) без политическата, икономическа и военна подкрепа на администрацията на Обама. </p>
<p>Украйна, която днес бива напускана от стотици хиляди бежанци, е в практически фалит, промишлената ѝ инфраструктура е разрушена, страната се намира в политически хаос, изпращайки на война бойци ултранационалисти и призовавайки в армията мъжете до 60-годишна възраст.</p>
<p>Всичките тези събития се развиват на фона на дезориентиращите нареждания на Вашингтон, раздувани от водещите средства за масова информация, за това, че украинската криза е изцяло и напълно провокирана от „агресията“ на руския президент Владимир Путин. В действителност той просто реагира на събитията.</p>
<p>През ноември 2013 г. Европейският съюз с подкрепата на Белия дом провокира кризата, охвърляйки предложения от Путин план за съвместна финансова помощ от страна на държавите от ЕС, Москва и САЩ, и поставяйки избрания украински президент Виктор Янукович пред ненужния избор между „партньорство“ с Европа или с Русия.</p>
<p>Предложението на Европа съдържаше голямо количество строги финансови условия, както и сериозни ангажименти в областта на отбраната и безопасността. Не е странно, че Янукович предпочете значително по-изгодното финансово предложение на Путин. Натрапването на такъв избор на президента на и без това разклатената Украйна бе ненужна провокация. </p>
<p>През февруари 2014 г. уличните протести против решението на Янукович станаха толкова мощни и ожесточени, че европейските министри на външните работи стигнаха до заключението за компромисно съгласие, с което негласно подкрепиха Путин. <br />
Янукович бе принуден да сформира коалиционно правителство; протестиращите на киевските улици трябваше да се разоръжат; поредните президентски избори бяха насрочени за декември; Европа, Вашингтон и Москва бяха длъжни със съвместни усилия да спасят Украйна от финансов крах. </p>
<p>Само няколко часа по-късно обаче това споразумение бе нарушено от жестоките действия на ултранационалистите по киевските улици. Янукович избяга и бе съставено ново правителство. Белият дом бързо подкрепи преврата.</p>
<p>Ако във Вашингтон съществува някакво професионално „разузнаване“, то беше длъжно да предвиди реакцията на Путин. Многогодишното придвижване на НАТО към руските граници и провалилото се предложение на САЩ от 2008 година „в ускорен порядък“ Украйна да бъде включена в състава на Североатлантическия съюз доведоха до това новата власт в Киев, подкрепяна от САЩ, да се опита да сложи ръка върху цяла Украйна, включително отдавна принадлежащия към Русия Крим, където се намира най-важната военноморска база. През март Путин присъедини Крим към Русия.</p>
<p>Така напълно предсказуемата реакция на Кремъл по отношение на събитията в Киев още повече разпали въстанието в Югоизточна Украйна против февруарския преврат.</p>
<p>За няколко седмици Украйна се оказа в пламъците на гражданска война, която може да придобие международен характер.<br />
От април досега Путин и неговият министър на външните работи Сергей Лавров непрекъснато призовават към прекратяване на огъня и започване на преговори между Киев и бунтовниците. Киев, действайки с подкрепата на администрацията на Обама, отказва продължително примирие, което би дало реален шанс за мирни преговори. Вместо това подклажда войната срещу собствените си граждани, наричайки ги „терористи“.</p>
<p>Както пише New York Times, Белият дом обмисля по-нататъшна ескалация, която заплашва да доведе до зловещи последствия.<br />
Това също е дело на „разузнаването“, ако изобщо някой във Вашингтон се вслушва в него.</p>
<p>По исторически, вътрешни и геополитически причини Путин, както и всеки друг кремълски лидер, не би допуснал Донбас да падне пред Киев, а следователно – в което Москва е твърдо уверена – пред Вашингтон и НАТО.</p>
<p>Ако Путин действително предостави на защитниците на Донбас тежко въоръжение, то това е защото няма алтернатива освен военната интервенция – доколкото всички дипломатически опити за примирие от страна на Москва бяха отхвърлени от Киев.<br />
Следвайки тази алтернатива, руснаците могат да изпратят самолетите си в защита на Източна Украйна от киевските сухопътни войски и военновъздушни сили. А могат и да не ги изпратят. </p>
<p>Кремълските ястреби, тези колеги на вашингтонските привърженици на твърдия курс, съветват Путин, че сега не бива да се воюва в Донбас – в противен случай ще се наложи утре това да стане и в Крим. <br />
Или, както обобщава позициите ръководителят на Московския център "Карнеги", „това вече не е просто борба за Украйна, това е битка за Русия“.</p>
<p>Ако ястребите от двете страни вземат връх, напълно възможно е да се стигне до пълномащабна война. Случвало ли се е някога нещо подобно в съвременната история на американската демокрация – толкова мрачна и страшна вероятност да не срещне никакви публични протести на високо равнище, да не предизвика дебати във водещите средства за масова информация?<br />
Изходът от тази ситуация е очевиден за всеки компетентен наблюдател: незабавно прекратяване на огъня, което трябва да започне от Киев и начало на преговори за бъдещето на Украйна, чиито общи контури са добре известни на всички участници в тази фатална криза.</p>
<p><em>Автори: Катрина ван ден Хойфел, Стивън Коен<br />
Превод: Елена Дюлгерова </em></p>
