- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 287
- 24
Наглото държание на посланиците в София – не на всички, разбира се, а само на приятелите на задокеанския ни суверен, излъчи продължение на многогодишната сапунена опера, създавана необезпокоявано от тях – по техен сценарий и с тяхното неизменно участие в главните роли.
Под въведеното по-горе понятие „Софийска посланическа сапунена опера” ще разбираме редовната намеса на част от дипломатическите представители в София във вътрешните работи на България, при това намеса, която никога не намира подобаващ отклик у местните държавни органи; ако в България имаше Министерство на външните работи, а не филиал на американското посолство в София, ако България имаше президент, а не чужд подставеник, ако в България имаше министър-председател, а не посредствена персона с крайно съмнително дори според определението на господарите му минало, то те в никакъв случай не биха търпели посланическата наглост и бързо биха сложили тия дипломатически лумпени на мястото им – в първия самолет от Терминал 2 на Софийското летище закъдето и да е.
Очевидно е, че в София няма никой като чешкия президент Милош Земан, който постави където му е мястото американския посланик в Прага на 9 април миналата година, след като по-рано същият дипломатически представител нахално бе „посъветвал” президент Земан да не присъства на Парада на победата на 9 май 2015 г. в Москва; ще ги стигнем ли някога чехите поне...
Карта на Черно море с полуостров Крим, представен като част от Русия; „По света и у нас”, 25 януари 2016 г.
Първоначално трябва да се уточни, че сегашното продължение на Софийската посланическа сапунена опера далеч не е най-бруталната; предишни нейни издания вече бяха отразявани тук в крайно негативен план. Всенародният протестен отклик на дипломатическите изяви у нас обаче очевидно не е могъл да спре поредния комплексарски посланически изблик.
Редовен, макар и почти незабележим участник в Софийската дипломатическа сапунена опера е посланикът на превратаджийското киевско правителство в София, който в една грандоманска софийска информационна агенция редовно ни осведомява за развитието на киевския преврат, но и не ни спестява наставленията си – с поучителен тон, как да му се възхищаваме още повече.
Този път същият посланик е предизвикал протест срещу излъчена карта на Черно море с полуостров Крим, представен като част от Русия („По света и у нас”, 25 януари 2016 г.).
Четири дни по-късно БНТ със снизходителен към просителя тон („По света и у нас”, 20:20 ч. на 29 януари 2016) заяви, че показаната карта не била нищо друго освен „техническа грешка”. Националната ни телевизия – единствената, която може да се нарече така, няма как, разбира се, да се противопостави на позицията на режима в София, но тя елегантно отигра цялата случка и това бе ясно за що-годе нелишения от интелигентност зрител.
Подробен преглед на осведомителните източници обаче показа, че до тази сутрин никой не беше отбелязал нито дипломатическите вопли във Фейсбук, нито съобщението по БНТ от петък. Едва тази сутрин десетки български средства за осведомяване забелязаха безстрастния новинарски текст по случая в РИА „Новости”, пуснат снощи малко преди полунощ, и препечатаха новината; повечето без коментар.
Нека още веднъж (вж. Свързани текстове) да отбележим, че „грешката” на БНТ е вярна (вж. Успоредици по-долу); колкото и да се напъват киевската власт и нейните дипломатически представители у нас, в Италия и във Франция (където имаше подобни случаи напоследък), както и в самата Украйна – с карти на „Кока-кола” и „Пепси”.
Що се отнася до посолството на киевската власт в София, то се опита да представи случая като огромна своя дипломатическа победа; ама нали знаете, като няма риба... Крим обаче е в Русия, където впрочем му е мястото, вече почти две години и ще си остане там; това е...
Съвременна немска карта на Северното Причерноморие, където полуостров Крим е показан като спорен; друг начин за географското представяне на тези земи в Германия, Австрия, Франция и останалите държави от ЕС е чрез отделянето на полуостров Крим от континенталната част с прекъсната черта, което също показва, че тази граница е спорна. Засега твърде рядко могат да се срещнат там, както и изобщо в западни издания, представянето на Крим като част от Русия. Яндекс. Карти и Google. Карти показват полуострова като част от Русия за потребителите на територията на Руската федерация и за част от страните в СНГ и със спорна граница (с прекъсната черта) за потребителите в Украйна и на запад.
Друг постоянен участник в Софийската дипломатическа сапунена опера е френският посланик в България. Вместо да вложи силите си в решаване на грандиозните проблеми на собствената си страна (вж. продължението на Успоредици следващата неделя) – от вонящия на урина Париж до Корсика и западащото стопанство на Франция, с колосален дълг впрочем, този дипломатически лумпен постоянно дава съвети с противен поучителен тон как България би следвало да решава проблемите си. И няма никакво значение по какви проблеми се е изказал – включително и днес, те не са негова работа; ни най-малко...
И не, техническата грешка не е на БНТ, чието извинение прозвуча по-скоро снизходително, като предназначено за психически не съвсем здравите просители на извинения; техническата грешка е на дипломатическите лумпени в София, които с поведението си предизвикват единствено отвращение у всеки нормален и приличен българин към държавите, чиито представители са.
* * *
Успоредици
През Втората световна война Крим е под немско-румънска окупация от ноември 1941 г. Червената армия се задържа в Керч до 15 март, а в Севастопол – чак до юли 1942 г. При мащабно настъпление през април-май 1944 г. съветските войски освобождават целия полуостров, при което е почти напълно унищожена германската 17-а армия. На снимката: Съветски моряк забива знамето на Черноморския флот, вероятно в Севастопол, 9 или 10 май 1944 г.
След присъединяването на Крим към Русия при императрица Екатерина II през 1783 г. полуостровът, а и прилежащите му земи на Новорусия и на отсрещната „Кубанска страна” по един или друг начин остават руски чак до днес. В Съветския съюз границите на Крим бяха само административни, тяхното значение стана видимо едва след 1991 г. Наложената на Крим конституция от януари 1998 г. „завърза” полуострова към Украйна още с първия свой член. Изминалите след 1998 г. години не донесоха особени промени за полуострова, времето бе пренебрежимо малко, та ще да е вярно, че почти от четвърт хилядолетие Крим е на практика все руски.
Обединението на руските и украинските земи през 1654 г. изтиква Русия много близо до широк излаз на Черно море. Почти веднага след 1783 г. избухва Руско-турската война от 1787/1791 г. и новопридобитите Крим и „Кубанската страна” влизат в работа. През 1799 г. Русия и Турция сключват договор, според който проливите са вече открити за руските военни кораби от новосъздадения руски Черноморски флот. Сам по себе си достъпът до Черно море не е кой знае каква придобивка, морето е малко и твърде затворено, стратегическо значение има единствено възможността да се излезе от него в океанската шир през Средиземно море. Само за десетилетие и половина Русия придобива не само достатъчно обширен черноморски бряг, но и излаз от затвореното Черно море към Средиземноморието, което е важното.
Руско-турският договор от 1799 г. е насочен срещу засилваща се Франция и голяма руска ескадра, начело с командващия Черноморския флот адмирал Фьодор Ушаков (1744–1817), бързо навлиза в Средиземно море, за да е в противовес на френския експедиционен корпус до бреговете на Италия през 1799–1800 г. Тази руска ескадра превзема от французите също Йонийските острови и овладява с щурм о. Корфу. През 1805 г. Русия и Турция подписват нов договор, потвърждаващ свободното преминаване на руските военни кораби през проливите. Това затопляне на отношенията обаче е краткотрайно, до началото на 1806 г., когато Високата порта затваря проливите за руските военни кораби. Новата Руско-турска война продължава до 1812 г., по това време Русия разгромява турския флот в сражението при Дарданелите и в Атонското сражение през 1807 г.
Крайно сложна е историческата съдба на полуостров Крим по време на Гражданската война в Русия (1917–1922 г.), когато полуостровът минава ту в едни, ту в други ръце. Стабилната и единна украинска държава е Ленинова рожба, същият Владимир Улянов-Ленин, чийто паметници западноукраинските вандали бутаха с такова наслаждение, успя да се наложи, макар и тежко болен, та Украйна влезе като страна, учредителка на Съюза на съветските социалистически републики. Укрепването и разрастването на украинската държава си беше чисто съветски проект.
В безбройните западни коментари напоследък страшни безумици на по тая точно тема – Крим бил обект на многовековни спорове между Русия и Украйна. Като знаем със сигурност, че първата украинска държава няма още век, а и изобщо появата на украинско самосъзнание не може да се отнесе в никакъв случай преди 1835 г. (отдавнашни спорове датират първите прояви на такова самосъзнание между 1835 г. и 1871 г.), та са странни твърденията на претенциозните осведомители. Или пък не са странни, пропагандата е мръсно нещо, знаем го, защото сме потърпевши.
(следва)
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/32426-pravata-na-choveka-moje-no-za-vsichki
(Права на човека? Може, но за всички)
http://glasove.com/komentari/32618-danilo-nechaj-kyde-si
(Данило Нечай, къде си?)
http://glasove.com/komentari/34130-noviqt-danilo-nechaj
(Новият Данило Нечай)
