- 10 Sep 2020
- 45
- 10
Тя не просто ни управляваше, тя ни спаси. Двама консерватори казаха днес това за Маргарет Тачър - премиерът Дейвид Камерън и бившият лидер на консерваторите Майкъл Хауърд. "Желязната лейди" почина тази сутрин от инсулт на 87-годишна възраст. Тя ще бъде погребана със същите почести, които бяха отдадени на лейди Даяна и на кралицата майка. Маргарет Тачър не просто беше първата жена политически лидер и не само първата жена - премиер на Великобритания. Тя промени света в най-буквалния смисъл на думата. Най-малкото защото участва в свалянето на комунизма. А също и заради това, че нагледно показа как частната инициатива е единственото работещо оръжие в битката за благоденствие.
<p>Между нея и мечтата за обединена Европа имаше ясно изразена пропаст. Жозе Мануел Барозу днес не пропусна да го напомни, макар че го "опакова" в по-приемливи думи: тя беше „предпазлив, но ангажиран играч в ЕС и ще бъде запомнена както със своя принос, така и със своите резерви относно общия европейски проект”, каза той.</p>
<p>Михаил Горбачов намери за по-важна друга нейна роля - за края на Студената война. „Маргарет Тачър беше голям политик и ярък човек. Тя ще остане в нашата памет и в историята. Тачър беше политик, чието име имаше огромна тежест. Нашата първа среща през 1984 година сложи началото на отношения, които понякога бяха сложни, не винаги гладки, но и от двете страни бяха сериозни и отговорни. /.../ Постепенно се развиваха чисто човешки отношения, които бяха все по-приятелски. Накрая успяхме да достигнем до взаимно разбиране. Това допринесе за промяна на атмосферата между нашата страна и Запада и за прекратяване на Студената война” , каза бившият президент на СССР Михаил Горбачов.</p>
<p>Маргарет Тачър беше силно мразена, но и високо ценена личност. И двата полюса на отношението към нея обаче се дължаха на едно и също нейно качество: да не отстъпва от това, което смята за правилно в политиката, като не се поддава на шантаж и на натиск. Левите не й простиха приватизацията на големите предприятия, а част от десните - нежеланието й да обвърже Великобритания с ЕС.</p>
<p><img src="/uploads/editor/thatcher_rgon.jpg" alt="" width="622" height="405" /></p>
<p><em>Тачър с американския президент Роналд Рейгън</em></p>
<p>Краят на Студената война си остана най-ценният принос на Тачър в очите на Източна Европа и СССР, но най-често недооценяваният елемент от биографията й в очите на Западна Европа.</p>
<p>За днешните британци Маргарет Тачър е много повече жената, която потушава стачки и ограничава правомощията на синдикати, докато продава държавните предприятия и влиза във война, щом сметне, че това е верният ход. А освен това оцелява при атентати и без да й мигне окото, продължава политиката, която ги е предизвикала.</p>
<p>Тачър е родена като Маргарет Хилда Робъртс на 13 октомври 1925 година в градчето Грантъм в Източна Англия в семейството на бакалин. Завършва химия в Оксфорд и през 1951 година се омъжва за бизнесмена Денис. Две години по-късно ражда близнаците Каръл и Марк.</p>
<p><img src="/uploads/editor/tatcher_wedding.jpg" alt="" width="611" height="634" /></p>
<p><em>Сватбата на Денис и Маргарет Тачър</em></p>
<p>За първи път Тачър е избрана в Камарата на общините през 1959 година и наследява Едуард Хийт като лидер на консерваторската опозиция през 1975 година, а 4 години по-късно става премиер на Великобритания.</p>
<p>След напускането на Даунинг Стрийт тя беше назначена в Камарата на лордовете като баронеса Тачър от Кестивън. <br /> Тя написа мемоари, издадени и на български, и изнасяше лекции по цял свят. Тя доживя момента, в който още един консерватор - Дейвид Камерън - оглави британското правителство след 13-годишна пауза.</p>
<p> </p>
<p> </p>
