- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 27 Апр 2023
- 1661
- 5
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Беше необходимо по-малко от седмица след оповестяването на проектобюджета обществото да осъзнае, а политическите партии на така наречената “промяна“ да признаят, че се намираме в тежка бюджетна ситуация. Очевидно нищо не действа толкова отрезвяващо, както внасянето на бюджет, който черно на бяло показва разрива между приходи и разходи, въпреки, че от осем месеца финансовия министър Росица Велкова предупреждава, че ще се стигне именно до тук.
Дори антуражът на Асен Василев вече е предпазлив в „откриването на грешки“ в проекта на Росица Велкова и хардлайнери като генерал Атанасов, говорят за затягане на коланите, докато стари експерти като Иван Нейков признават, че еврозоната се превръща в мираж за обозримото бъдеще.
Бавно разговорът се измества от дежурния спор дали ще се съберат повече или по-малко пари към това какво трябва да се стори за да се ограничи дефицитът. Дали стартовата му база е 6, 5 или 4% спрямо брутния вътрешен продукт вече става второстепенен въпрос. Водещо е как този разрив от 12 милиарда да се свие и как новите заеми за 13 милиарда да се намалят.
Тук пътищата са три. Да се правим, че няма нищо страшно и пари има за всички, стига да не се краде, както ни обясни Асен Василев.
Вторият е да подходим като Симеон Дянков през 2009 година и да прибегнем към самоцелни съкращения, резултатът от които ще бъде съсипване на икономиката и поголовна сеч – от доходите на най-уязвимите, до мерките, от които зависят бизнеса и инвестиционната активност.
Има трети път, който е най-правилен, но за неговото посочване се иска политическа зрялост, бягство от идеологии и популизъм, както и посвещаване на реалните приоритети в стопанската ни политика. Този път минава през признание, че толкова голям дефицит не може да се вкара в допустими рамки само в срок от една година. Това означава България да бъде в свръхдефицит (над 3% спрямо БВП) поне тази година и евентуално следващата, като едва през 2025 година може да се мисли за доближаване към балансиран бюджет.
Това, което в икономическата теория се нарича фискална консолидация, означава да се приложат такива мерки, че бюджетният дефицит да се свие – било то, чрез нови или по-високи данъци, съкращения в разходите или някакъв щадящ микс между двете. Фискалната консолидация е обратното на фискалната експанзия, която пък се изразява във видимо увеличение на държавните разходи, когато икономиката започне да се свива и така държавата чрез бюджета смекчава шоковете от обръщането на икономическия цикъл – от растеж към спад (рецесия).
Най-често, когато политиката е правилна, фазите, в които икономиката се свива са по-кратки от тези, в които расте (иначе, рецесията се превръща в депресия). Затова и експанзията най-често е ударна – в рамките на година или максимум две, след което идват консолидационните мерки. Колкото по-голям е бил дефицитът, консолидацията отнема две или повече години, според това колко бързо икономиката се възстановява. В идеалния вариант на третата година икономиката вече е пораснала достатъчно, че от преразпределението на допълнителния растеж да се съберат достатъчно пари, с които приходите да изравнят разходите.
Нещата обаче не зависят само от обема на разходите и приходите, но и от усета къде да се даде рамо и как, и къде нещата да се оставят на самотек. Навлизане в такъв разговор ще стане твърде теоретично, макар че не е невъзможно. Това се нарича адекватност на мерките и си има измерител – така наречения фискален мултипликатор, който сочи кои правителствени действия имат най-голям ефект. Да, във фискалната политика и данъчните облекчения, се приемат за данъчни разходи. Оценяват се с размера на пропуснатите приходи, и полезността от въвеждането им се измерва, както полезността от строителството на инфраструктура или покупката на военна техника, или каквото друго си представим.
Идеята на теоретизацията до тук е, че ако към бюджета се подходи експертно, а не политически, ще се постигнат най-добри резултати за максимално широк кръг обществени групи. Най-вероятно това означава тази година бюджетът да приключи с дефицит, който надхвърля границата от три процента спрямо брутния вътрешен продукт, но е по-малък от шестте процента, които са изходна база. Най-добре да е по-малък и от пет процента спрямо БВП.
Министерство на финансите разполага с изключителен модел за прогнозиране на икономическото развитие в различни сценарии, както и за оценка на ефектите от една или друга промяна в държавната политика. Обхваща повече от 140 променливи, като близо 130 от тях може да се разглеждат и като зависими, и като влияещи фактори.
Големият проблем на този подход е, че партии, които живеят продавайки мита за възможно най-скоростно присъединяване към еврозоната, трябва да признаят, че това няма как да се случи поне преди 2026 година, защото консолидацията ще отнеме време и най-рано в 2025 година ще има дефицит, който е под лимита от три процента спрямо брутния вътрешен продукт.
Е, може свиването на дефицита да стане и по-бързо, но това ще означава правителството да обяви война на средна класа, малкия бизнес и уязвимите групи от обществото. Когато през лятото на 2009 година Симеон Дянков опростачи фискалната материя и я приравни на пица „Маргарита“, той направи точно това. Спря плащанията по изпълнени обществени поръчки. Отмени се швейцарското правило за увеличаване на пенсиите. Държавните заплати останаха на нивото си, полицията спря да получава нова екипировка. Вдигането на косвен данък, като акциза върху цигарите сви наполовина обложените количества цигари.
Справка в конвегентните програми, които самото Министерство на финансите разработва и всяка пролет праща в Брюксел, посочва, че експертите в МФ са знаели, че всички бюджети на Дянков, до един – от актуализацията за 2009 до този за 2013, са задълбочавали кризата, в която България беше изпаднала (виж графиката). И това трябва да ни послужи като средство за помъдряване.
Ако днес някой продължава да говори, че дефицитът трябва да се свие ударно, то той ще продава митове. Ако някой говори, че той трябва да се свие, за да влезем в еврооната още през 2025 година, то или нищо не разбира, или е готов да върви през депресиране на икономиката и рецесия за хората. Да, инфлация се бори най-ефективно чрез обедняване. Тоест, чрез изземване на по-голяма част от доходите на хората. В случая, фискалната консолидация, ако се направи ударно, има шанс да помогне за изпълнение и на двата от критериите, по които така и не успяваме да се докараме за еврозоната – дефицитът ще се свие, ще падне и инфлацията. Но на ужасна цена!
Далеч по-честно към обществото е държавата да изтегли един или няколко големи заеми за тази година, да припознае че дефицитът ще е над 3% спрямо БВП и да се съсредоточи върху структурта на разходите. Да отсее най-полезните и да съкрати останалите измежду тези, които подлежат на съкращаване. Това минава и през разобличаването на Асен Василев и „Продължаваме промяната“ като дилетанти, чиято попара днес сърбаме всички. Всичко друго ще ни струва дори по-скъпо.
В същото време е нож с две остриета, че водещите телевизии – Националната и двете частни BTV и Нова нямат грам собствена икономическа експертиза, което вече ги превръща в трибуна за всевъзможни упражнения на тема как да се свие бюджетния дефицит. Сериозно, ако някой ми беше казал, че е възможно телевизии, които струват стотици милиони, като се имат предвид цените на последните им придобивания, да нямат инструмент за оценка на реалистичността в изказванията на коментаторите и политиците в ефира им, не бих му повярвал. Поне, докато не го видя с очите си. Ако в Лондонския Хайд Парк и до днес има камък, на който всеки може да се качи и да каже каквото си иска на останалите (друг въпрос е кой ще го слуша) то нашите телевизии достигат до милиони и формират мнението им.
