- Автор: Василианна Мерхеб
- 25 Sep 2024
- 25777
- 77
Светият Синод на Българската Православна Църква неотдавна (11 септември 2024 г.) оповести свое решение за награждаването с орден на БПЦ „Св. Йоан Рилски“ с най-висока степен на не кой да е, а самият патриарх Вартоломей (Архондонис) по отношение на негов принос към БПЦ в периода на разкола от 1992 г.
Посвоему това решение е в противоречие с реалността, като поставя съвестите на мнозина на изпитание, тъй щото е силно вероятно самият патр. Вартоломей да е бил сугубо изненадан от такъв внезапен жест.
Тази екстра-(орден)-арна ситуация ни задължава да поставим остро въпросът „Защо?“ и да разясним какви са вредите от такъв акт на признание с почти 30-годишна давност, като направим кратка ретроспекция на действията на патр. Вартоломей спрямо БПЦ, защото е казано „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16).
В гр. София на 30 септември 1998 г. по инициатива на БПЦ е свикан Разширен Надюрисдикционен Всеправославен Събор за решаване на разкола в БПЦ, продължил близо 13 години от 1992 г. до около 2005 г., като патр. Вартоломей е поканен да председателства Събора.
Тогава обитаващият така наречената вселенска патриаршия в Истанбул приема да поеме повереното му председателство, като тук е важно уточнението, че титулуването му като вселенски още тогава е било в разрез с чл. 40 от Лозанския мирен договор от 1923 г.
Патр. Вартоломей вместо да помогне на БПЦ, за което е извикан, избира да застане на страната на изпадналия в разкол митрополит Пимен, претендиращ за патриаршеския престол на БПЦ, като тогава е поддържан от партията СДС с пряката подкрепа на американското посолство.
Свидетелства за този печален факт са и публикации от 1 октомври 1998 г. в редица печатни издания, сред които и вестник „Труд“, които описват срещата на патр. Вартоломей с проамериканския президент Петър Стоянов, с когото трябвало да организират принудителната оставка на каноничния патриарх Максим, както и да формулират условия за легитимирането на разколниците с цел осъществяване на църковен преврат в България.
От дистанцията на времето виждаме, че вече покойният и приснопаметен наш патриарх Максим трябва да е притежавал сериозно мъжество и дълготърпение, предстоейки начело на БПЦ, включително предвид упражняването на арогантен натиск срещу неговото легитимно и канонично патриаршеско достойнство от страна на неговия събрат патр. Вартоломей.
Свидетелство, описващо тази твърде нелицеприятна църковна ситуация четем в думите от интервю за Църковен вестник, бр. 23/2015, на митр. Йосиф на САЩ, Канада и Австралия: „председателят на събора публично каза на нашия патриарх Максим (Царство му небесно!): „Ваше Светейшество, ако съм на Ваше място, бих си дал оставката!“ Покойният ни Патриарх отговори: „Хубаво е, че не сте на моето място, защото аз няма да си дам оставката. Ние Ви помолихме и поканихме да дойдете да помогнете на Българската Църква и на Българския Патриарх, а не да ни уволнявате!“, думи, които трогнаха всички участници в събора и които задължиха всички присъстващи да се заемат със сериозната работа.“
Оказва се, че тогава сякаш по Божие чудо Българската Православна Църква се разминава с един планиран антиканоничен преврат, целящ да свали от патриаршеския престол патриарх Максим в полза на американската марионетка и разколник Пимен, по нареждане на тогавашния президент Петър Стоянов, който е бил готов на всичко, за да угоди на инструкциите на своите трансатлантически покровители.
От гледна точка на ден днешен виждаме пълно съвпадение на действията на патр. Вартоломей с настоящите му дела в Украйна, като прегазвайки Евангелските думи за принадлежността на „кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22:21) същият предпочита да изпълнява политическите интереси на представителите на „мира сего“ в пълен разрез не само с Църковните закони, а и в пряко нарушение на Конституцията на България, тъй като Църквата е отделена от държавата по чл. 13, ал. 2.
В този свой противоканоничен акт патр. Вартоломей се е опитвал да въвлече представителите на всички поместни Църкви, но благодарение на братолюбието и достойното изповядване на Вярата от страна на няколко представители на поместни Църкви му се дава мощен отпор, като съумяват да предпазят Българската Православна Църква от оглавявания от патр. Вартоломей антиканоничен преврат в България.
Едни от твърдо защитилите каноничността са вече блаженопочиналите патриарх Петър VII Александрийски, патриарх Павле Сръбски, митрополит Ириней Йераполски, по-късно патриарх Йерусалимски, както и митрополит Сава, понастоящем предстоятел на Полската Православна Църква и не на последно място, тъй като неговият глас има изключително висока тежест, блаженопочиналият Алексий II, патриарх на Руската Православна Църква, който е имал ключова роля в защитата на БПЦ.
От лично свидетелство на патриарх Ириней I Йерусалимски, вече блаженопочивши, в интервю от 2013 г. във филма „С мълчание се предава Бог“ разбираме следното:
„Вартоломей ни повика да отидем при него … и ни каза, че Максим е незаконен и патриархът на България трябва да се оттегли. … Вартоломей, искаше да признаем другия „патриарх“ – митрополит Пимен... там беше приснопаметният патриарх Петър Александрийски, той беше мъжествен и героичен, смел, твърд; аз също бях от нашата делегация пръв, понеже бях старши... Какво казахме на Вартоломей? – „Срамно е за тебе да говориш такива думи, има законен патриарх и той се нарича Максим. Как може да дадем признание на другиго, когато патриарх има?! Какво отговори Вартоломей? – „Него го иска именно президентът на България. Той иска Пимен“. Какво му отговорихме? – „Президентът на България нека се грижи за своите дела и да не се меси в делата на Църквата“. Вартоломей не беше доволен от тези наши думи.“
Без съмнение тогава патр. Вартоломей поставя БПЦ в капан, като чрез своя натиск успява да наложи в периода от 1998 г. до 2005 г. снизходителност към разколниците на ниво приемането в БПЦ на всички клирици, ръкополагани по време на разкола, въпреки че техните хиротонии са недействителни по канон.
С идването на власт на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и приемането през 2002 г. на новия „Закон за вероизповеданията“ картината се променя, като през 2005 г. разколът в БПЦ окончателно бива преодолян, въпреки пряката намеса на САЩ в полза на разкола в България, която е съвсем неприкрита. В началото на месец юни 2002 г. американското посолство с принадлежащия му Американския институт за принципите на правото реагира остро срещу тогава все още проекта за „Закон за вероизповеданията“ и свиква конференция, в която осигурява участие на 31 регистрирани в България вероизповедания заедно с разколниците, но без участието на БПЦ.
Едва 4 години след края на разкола – през 2009 г. – патр. Вартоломей изявява претенции, че българската държава трябва да върне църковна утвар и ръкописи на гръцки манастири, като през 2013 г. същият не се поколеба да поиска паметникът на Екзарх Антим I в Одрин да бъде отстранен. Само 2 години по-късно отново патр. Вартоломей при свое посещение в България през 2015 г. си позволи дързостта да се обърне към тогавашния патриарх Неофит с обръщението „Ваше Блаженство“ вместо „Ваше Светейшество“, принизявайки го на едва ли не подчинен негов екзарх, а не равнопоставен патриарх на Българската Православна Църква.
Поради всичко това през 2015 г., въпреки предварително уговореното посещение в Министерски съвет, тогавашния премиер Бойко Борисов отказа да приеме патр. Вартоломей, а по-късно преди отлитането му за Турция при напускане на хотела беше изпратен от България с възгласи на представители от българския народ „Анаксиос! Анаксиос! Анаксиос!“, „Недостоен! Недостоен! Недостоен!“
Оттогава приблизително 10 години патр. Вартоломей не беше стъпвал в България до присъствието му през март тази година на опелото на Негово Светейшество патриарх Неофит в храм-паметник „Св. Александър Невски“, където си позволи да обвинява посмъртно българския патриарх върху все още непогребаното негово тяло за това, че е отказал да въвлече БПЦ в оглавяваното от него антицърковно събрание на остров Крит през 2016 г., на което бяха взети редица опасни за Църквата неканонични решения.
Църковната история помни как през 2019 г. именно патр. Вартоломей, по подобие на опита му за разкол в България, произвежда еднолично и антисъборно неканоничен „томос“ за автокефалия чрез безпрецедентна колаборация с президента Петро Порошенко. С това свое действие той се провъзгласява за източен папа като издава против волята на каноничната Украинска Православна Църква (УПЦ) „томоса“, оглавявайки кървав и насилствен разкол, целящ да се превърне в матрица за разкол от вселенски мащаб.
Оттогава насам вече повече от 5 години всеки ден наши православни братя и сестри в Украйна са жертва на духовен тероризъм във всичките му форми, от който са подложени на страдание, особено след обнародвания закон 8371 от държавната Рада през август 2024 г., който окончателно забранява съществуването на каноничната УПЦ, с което над 6 милиона и половина украински граждани са лишени от религиозни права.
Този акт се явява безпрецедентна форма на гонение срещу православни християни в границите на собствената им държава, като освен че е в разрез с Конституцията на държавата Украйна, представлява и пряко нарушение и дискриминация на основни човешки права и свободи, сред които правото на вероизповедание и правото на религиозни събирания и сдружения. Нарушават се редица европейски и международни правни норми, сред които Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения.
Поради закона 8371 незабавна реакция в подкрепа на УПЦ имат вече 7 поместни Православни Църкви – Антиохийска Патриаршия, Йерусалимска Патриаршия, Руска Патриаршия, Сръбска Патриаршия, Албанска Архиепископия, Православна Църква на Чешките земи и Словакия, новосъздадената Православната Църква в Република Северна Македония.
След предоставянето на лъжетомоса през 2019 г. патр. Вартоломей окончателно затвърди падението си на православен патриарх, който чрез делата си вместо да проповядва Христовия мир и вселенско братолюбие, се самодетронира, оглавявайки „антицърковен майдан“ в Украйна, позиционирайки се в световната история като идеолог на духовен геноцид –религиоцид, извършвайки грях, който не може да се умие дори с мъченическа кръв (по думите на св. Йоан Златоуст).
В авторския текст на „томоса“ на патр. Вартоломей по поръчка на политическата власт в Украйна се съдържа догматично несъответствие – еклезиологичната ерес на папизма, тъй като в него е обявено, че Глава на Църквата е вселенският патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“. Това посвоему е чиста ерес.
Освен това, в този антицърковен „томос“ се наблюдава пълно канонично несъответствие с претенцията на вселенския патриарх за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви – „Вселенския патриарх, който обладава каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от поместните църкви“, което е несъвместимо с Православното вероучение, тъй като всички поместни Църкви са равни по власт.
Предвид тук изброените факти и особени положения, дали подобава Българската Православна Църква поради лична инициатива на Пловдивски митрополит Николай да взима решение – нонсенс, награждавайки с орден най-висша степен патр. Вартоломей „за особени заслуги за преодоляване на разкола в БПЦ – БП“? Още повече, че именно митр. Николай знае тежката цена на разкола, която БПЦ е платила, за което сам свидетелства в дипломната си работа „Каноническая оценка современного раскола в Болгарской Православной Церкви“, защитена в Москва през 1996 г.
Освен това дали църковното изпълнение на БПЦ в лицето на Божия народ и духовенството биха се съгласили с тази несъвместима с достойнството на ордена висока чест?
Още повече, че патр. Вартоломей се явява продължител на своите предци, като несправедливо обвинява БПЦ в ереста на етнофилетизма, въпреки че той самият изповядва тази ерес като открито заявява антиправославното твърдение за превъзходство на гръцката нация: „нашите братя славяни не могат да търпят първенството на Вселенската Патриаршия и нашия народ в православието“.
В допълнение патр. Вартоломей изповядва всеереста на икуменизма чрез директни съмолитствания с римокатолици, протестанти, арменци, копти, и други еретици, както и с представители на нехристиянски деноминации. Освен това за свое върхово постижение той подготвя да въвлече колкото може повече представители на поместни Църкви в оглавявана от него синкретична антиправославна служба, която да ги събере в общо празнуване на Пасха – Възкресение Христово – с папата и римокатолиците, въвличайки православните в пагубно еретическо самоунищожение през 2025 г., под предлог за изпълване на 1700 годишен юбилей от Първия Вселенски Събор.
Предвид всичко изброено дотук се питаме за кои точно заслуги към Българската Православна Църква трябва да бъде награждаван патр. Вартоломей, и на кои ли точно гърди подобава да стои орденът „primus sine paribus“ („пръв без равни“) най-висока степен за „принос“ към Църквата Христова?!
Още повече, че предложението за тази награда идва от името на пловдивския митр. Николай, който съвсем неотдавна съслужи с украински разколници в Истанбул заедно с още двама членове на Светия Синод – Киприан Старозагорски и Яков Доростолски, както и с двама епископи от БПЦ – Сионий Велички и Висарион Смоленски. Можем да предположим, че това е направено под емоционално въздействие след въпросното съслужение, но тази ситуация отваря следващ въпрос: може ли да предлагат тази награда епископи, които са нарушили Църковните канони и поставят под заплаха освен суверенитета на БПЦ, и сигурността в България, при това в критичен период на политическа криза, когато отново са заплашени етническата и религиозната стабилност в България?
В случая би могло да се тълкува, че се застрашава основното вероизповедание в Република България, за което се носи отговорност по чл. 59 от Конституцията, като това не по-малко би могло да представлява и пряка заплаха срещу българската идентичност, свързана с Православната вяра, гарантирана от закона.
При положение, че към момента патр. Вартоломей не е бил награден от БПЦ в период с близо 30 годишна давност, недоумение буди въпросът:
Въз основа на какво мотивирано основание и конкретна аргументация се гласува да му бъде връчена най-висока църковна награда, при все че към момента той оглавява преследването и държавните репресии, на които са подложени православните християни в Украйна вече над 5 години?
За разлика от него, ако някой трябва да бъде награден за решаването на кризата с разкола в БПЦ, такава награда действително би могла да се присъди посмъртно на Йерусалимския патриарх Ириней I, Александрийския патриарх Петър VII, Сръбския патриарх Павле и Руския патриарх Алексий II, който е бил инициатор за преговори и изпълнител на важна посредническа роля, и приживе на митрополит Сава Полски, така както се постъпи през далечната 2015 г. спрямо Симеон Сакскобургготски. Тези Предстоятели са духовниците, положили значителни усилия да бъде запазен каноничния статут на БПЦ, препятствайки начело да застанат разколници, с което БПЦ сама да изпадне в разкол спрямо останалия Православен свят и да пострада за дълги години. Вместо това тези архиереи съумяват да дадат своя принос, тъй щото да бъде запазен начело на Светата Българска Църква каноничният патриарх Максим, а лидерите на разкола да бъдат неутрализирани и призовани да се покаят.
Предвид всички изброени дотук факти и обстоятелства, включително и че това решение не е било предвидено в дневния ред на Синодалното заседание, може да се каже, че решението е взето твърде прибързано и освен това Синодалните архиереи не са имали възможност да се запознаят с мотивирана писмена обосновка по същество и по надлежния ред.
Тук очевидно става дума за неаргументирано и спонтанно решение, което подхожда да бъде пренасочено към нарочна комисия, каквато традиционно е практиката в Светия Синод по важните въпроси, която на свой ред да се запознае с всички документи, факти, обстоятелства и данни касателно приноса на патр. Вартоломей относно разкола в периода 1992–1998 г., а дотогава връчването на въпросния орден да бъде отложено.
Несъмнено връчването на този орден би могло да бъде изтълкувано твърде негативно от почти целия Православния свят, тъй като към момента патр. Вартоломей остава проводник на вселенски разкол и носи пряка вина за неговото задълбочаване.
Ако БПЦ редом с всички Православни Църкви (освен Фенер, Еладска, Кипърска и Александрийска Православни Църкви), признава за каноничен предстоятел на Украинската Православна Църква Блаженейшият митрополит Онуфрий, то въпросният орден сам по себе си се явява предпоставка БПЦ да изпадне в пълно противоречие с по-голямата част от Православния свят. Още повече че този орден би могъл да се възприеме като крачка към признаване на политическия проект – разколническата „ПЦУ“ („православна църква на Украйна“), като това на свой ред би могло да постави БПЦ в пълна изолация и злепоставяне пред останалите поместни Църкви, които смело отстояват каноничността.
Това не е ли твърде опасна авантюра, в която БПЦ е тласкана да изпадне в разкол?!
След избора на патриарх Даниил за Предстоятел на Българската Православна Църква взорът на целия Православен свят е изпълнен с надежда именно към нашата родна Църква предвид духовния авторитет, който притежава българският патриарх поради това, че той смело с дръзновение в истината изобличи нарушенията на патр. Вартоломей по отношение на УПЦ. Освен патриарх Даниил, от страна на БПЦ в отстояване на Светата Вяра и каноничността и в защита на УПЦ своя глас в годините са издигали Ловчанският митрополит Гавриил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и вече блаженопочиналия патриарх Неофит, което на свой ред поставя на висота Светата Българска Православна Църква.
Изпълнено с основание е всяко недоумение от връчването на въпросния орден, тъй като от БПЦ по-скоро се очаква да бъде инициатор, а защо не и домакин в града на Премъдростта Божия, София, на скорошен Всеправославен Събор, на който окончателно да бъде поставен въпросът за разкола в Украйна, източния папизъм, икуменизма, етнофилетизма на патр. Вартоломей, проблемът с второбрачието на свещенството, календарният въпрос и други наболели теми от Всеправославен характер.
Да се надяваме, че в Светия Синод ще надделее здравият разум, като бъде преосмислено едно прибързано решение за орден на патр. Вартоломей, с което да се предотврати позорно петно в историята на БПЦ, съпоставимо с това след столетия България внезапно да присъди награда на турски паша за приноса му за избитите Баташки и Новоселски свети мъченици. Да не бъде!
