- Автор: Иван Петрински (продължение от миналата неделя)
- 10 Sep 2020
- 61
- 24
Поставянето на наемници на важни постове в чужди държави е много стара практика за добиване на влияние. Използването на наемници е много по-удобно от всякакви други средства, а и безкрайно по-евтино – колкото и да се плати на наемника, то няма да е съизмеримо с нужното за воденето на война например. Поради това използването на наемници е най-предпочитаният начин за налагане на влияние в чужди държави, предатели винаги се намират срещу достатъчно облаги, кадърните сред тях обаче са голяма рядкост.
<p> </p>
<p>Съвременната употреба на подставеници има богата и дълга история, нито мястото, нито времето ще ни стигнат, за да изброим дори примерите от българското минало, а още по-малко от балканската, европейската или световната история в цялата й продължителност. Не това е и целта тук, един-единствен пример ще е достатъчен.</p>
<p>Само едно уточнение още. Особено ефективно е използването на наемници, когато те независимо от по-големите разходи успеят да заемат най-висшия държавен пост. За Средните векове примери за владетели, наложени от други държави, има значителен брой. В българската история –също.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47293_GNzJFr9hPsnZeUMrqnUnqnKBYKEQUe.jpg" style="height:574px; width:345px" /></p>
<p><em>Най-големият съд в съкровището от Малая Перешчепина; сребро, позлата, VІІ в.; Държавен Ермитаж, Русия</em></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Изборът на този един-единствен пример от нашата история, който най-нагледно да представи подчиняването на българската държава на чужди интереси, не бе никак лесен, такива случаи има не малко. Понеже това предположение направихме след съпоставяне и на рядко използвани изворови данни и макар да се отнася до предисторията на създаването на България, изборът ни падна върху господаря Кубрат (ок. 630 – ок. 660).</span></p>
<p>В общи линии историята на създаването на Старата Велика България – могъщо държавно образувание по Северното Причерноморие, което обединява около средата на VІІ в. различни племена и народности, но предимно от прабългарски произход, е добре известна. По данните в писмените извори задоволително може да се проследи и житейският път на единствения владетел на Старата Велика България – господарят Кубрат наистина е неин единствен независим владетел, понеже предполагаемият негов предшественик, вуйчо му Органа, управлява като васален, такива са и наследниците му.</p>
<p>Изворите съвсем ясно ни дават да разберем, че в началото на VІІ в. Кубрат е само едно малко момче, заведено в Цариград от вуйчо си. Него, Органа (или Гостун според изписването в късните преписи на Именника на българските владетели, както се смята за най-вероятно), византийските летописци познават добре, Кубрат все още е само невръстният племенник.</p>
<p>Бъдещият велик владетел на Старата Велика България, най-великият от всички прабългарски и славянски владетели на държавните образувания, които предшестват създаването на България през 681 г., остава в Цариград за дълго. Началото на престоя му в „царицата на градовете” не е съвсем ясно, това става преди 619 г., но е напълно възможно, понеже по-добре приляга в общата историческа картина Кубрат да пребивава в Цариград отпреди 610 г. Времевата съставляваща в този разказ е от голямо значение, поради това не пестим думите тук.</p>
<p>Нямаме представа кога е роден Кубрат, но годината на смъртта му е около 660-а, когато е бил на 60 – една съвсем прилична възраст за Ранното средновековие. Поради това ще предположим основателно, че трябва да е роден около границата на VІ в. и VІІ в., сиреч около 600 г. Това означава, че Кубрат се появява в Цариград като подрастващ, а го напуска като млад мъж – около 630 г.</p>
<p>Един особен израз у летописеца Йоан от Никиу, който е първокласен извор за периода, ще ни даде поле за размисъл: „Кетрадес [Кубрат], княз на мутаните [хуните] и племеник на Органа. Този човек бе кръстен още в детството си и бе израсъл в императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който го беше обсипал с благодеяния”.</p>
<p>Сега ще е възможно да обърнем внимание само на последното изречение, за „нечуваната дружба” с император Ираклий (610–641). Императорът е роден през 575 г., т.е. при пристигането на Кубрат в Цариград е поне на 35. Изследвачите винаги срамежливо отминават тези думи на твърде добре осведомения Йоан от Никиу, за да не си помислим нещо нередно за отношенията между 35-годишен мъж и подрастващ младеж.</p>
<p>Ние обаче си го мислим. В случая няма да ни притеснят дружеските отношения на императора с младия варварски наследник, понеже такава „дружба” (filia) още от средата на VІІ в. има значение на система от лични връзки, които играят определяща роля в обществения живот и в политиката. Без наличието на такива „дружби” практически не е възможно издигането в обществото, получаването на добра служба и дори решаването на всекидневните проблеми. Особеното е недвусмисленото определяне на тази „дружба” като „нечувана”.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47293_9A2IjHatZZVnZahLCI9w6zTQbRAPIu.jpg" style="height:181px; width:500px" /></p>
<p><em>Мечът на господаря Кубрат; злато, желязо, VІІ в.; Държавен Ермитаж, Русия</em></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Вероятно не е останал някой, който да не е разбрал намека тук. Веднага трябва да се уточни, че не е известно нито за император Ираклий, нито за господаря Кубрат да са имали забежки в тази посока, историческите извори са безмилостни в такива случаи. С изключение на едно-единствено сведение, което може да се възприеме като пряк намек.</span></p>
<p>Мовсес от Каланкатуйк (VІІ в.) е ранен летописец, който пише на арменски език. Неговото произведение „История на страната Алуанк” е безценен източник на сведения за ранната средновековна история на Изтока. В глава втора на съчинението си Мовсес от Каланкатуйк твърди, че когато войските на император Ираклий обсаждат Тбилиси през 622 г., защитниците от височината на крепостните стени подигравателно наричали императора „гнусен мъжеложец”. Какво ли друго може да се очаква от вражески войници?!</p>
<p>Навързването на всички известни ни сведения трябва да ни накара да се замислим. „Нечуваната дружба” на император Ираклий с младия Кубрат осигурява крайно удобно пребиваване на племенника на Органа в Цариград. След смъртта на императора Кубрат пък се погрижил за децата и за втората съпруга на Ираклий Мартина (която била и племенница на императора всъщност), макар че не успява да наложи сина й Ираклион за наследник на Ираклий. Остава верен Кубрат на тази своя „дружба” и като господар на Велика България. След смъртта на Ираклий през 641 г. Кубрат установява, изглежда, отношения на „дружба” и с наследника му Констанс ІІ (641–668), но тя вече не е „нечувана”.</p>
<p>Каква е връзката на цялата тази история с политическото наемничество?! Изглежда все по-вероятно, че близките отношения, без значение от какъв вид, между император Ираклий и бъдещия господар на Старата Велика България са в основата на царуването на Кубрат. Неизбежно е, изглежда, да направим предположението, че Кубрат, като възпитан изцяло във византийски дух, е бил изпратен в земите на дедите си, за да ги владее, но и да бъде крайно приятелски настроен към византийската политика в Северното Причерноморие Събитията там винаги са били съдбоносни за Византия.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
