- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 68
- 16
По-студената война, третият период в историята на човечеството след Втората световна война, няма да се води с гръм и трясък, оръжията ще служат предимно като заплаха.
<p>Войната, която вече започна (вж. Свързани текстове), ще си съперничи по ожесточеност с най-страшните войни в човешката история, макар оръжията в нея да имат само роля на средство за възпиране. Правилата на По-студената война ще бъдат други, те вече се набиват на очи.</p>
<p><span style="font-size:13px">Добре ще е още отсега да стане ясно – изглежда разпалвачите на По-студената война са чели внимателно историята или пък са имали съветници, които са наясно с миналото. От досегашното човешко развитие теоретиците на новото световно противопоставяне са извлекли нужното и са го приспособили към съвременността. Може и да имат право ония, които твърдят, че след Римската империя нищо принципно ново не е измислено.</span></p>
<p>Три ще са главните оръжия в По-студената война, те очевидно се разработват от десетилетия, и така трябва – победата в коя да е война никога не е сигурна, но при старателна подготовка тя става значително по-вероятна. Всички тези оръжия са стари почти колкото света, само дето сега са приспособени към резултатите от най-новите технически открития, те, изглежда, ще бъдат основни в по-дълъг времеви отрязък, не само за времето на По-студената война. Някои от тях вече бяха изпробвани успешно по време на току-що отминалата Студена война (1989–2014). Ще ги набележим съвсем во кратце заедно с примери за историческите им успоредици в три последователни седмици.</p>
<p><span style="font-size:13px">***</span></p>
<p><span style="font-size:13px">Изграждането на подробни планове за използването на наемници за разрушаване и подчиняване на други държави е стар способ. Неговото приложение е по-трудно тогава, когато трябва отвътре да се разложи и след това да се сломи съпротивата на вражеска държава (вж. Свързани текстове; Предателства). Много по-лека е задачата в случаите, когато държавата е вече победена и в нея трябва да бъде установена колониална администрация. Вторият случай ще ни занимава сега.</span></p>
<p>Намирането на наемници, които предателски да подчинят себе си и страната си на чужда воля, е значително по-безпроблемно, когато държавата е вече победена. България след 1989 г., и особено след Шоколадовата революция, е такъв класически пример. В края на миналия век и в началото на нашия България окончателно бе превърната в колониална държава, в която цялата политическа класа вкупом изпълнява чужда воля, в нашия случай – задокеанска.</p>
<p>Особеното внимание на САЩ, и на Запада изобщо, е насочено към българското Министерство на външните работи. Практически всички министри след Шоколадовата революция са на пряко подчинение на Държавния департамент на САЩ, американският посланик в София е прекият им ръководител.</p>
<p>Основна форма за вербуване на наемници за важните постове в българската администрация са така наречените специализации. Отново ще трябва да уточним, че партийната принадлежност няма абсолютно никакво значение, наемниците са равномерно разпределени във всички български политически партии, което никак не е случайно, разбира се. Що се отнася до българските министри на външните работи, нека видим за краткост части от животоописанието само на последните трима, без служебните, понеже те пък са съвсем ясни:</p>
<p>Николай Младенов, министър на външните работи от <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/27_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="27 януари">27 януари</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/2010" title="2010">2010</a> г. до <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/13_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="13 март">13 март</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/2013" title="2013">2013</a> г., работи като консултант в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Световната банка">Световната банка</a> между 2005 г. и 2007 г. Можете да сте напълно уверени, никой от работещите на това място не е случаен.</p>
<p>Кристиан Вигенин, министърът на външните работи от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г., е специализант през 2001 г. по Програмата за международно лидерство и икономическо развитие в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“<span style="font-size:13px; line-height:1.6em">.</span></p>
<p>Даниел Митов, министър на външните работи след <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/6_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82" title="6 август">6 август</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/2014" title="2014">2014</a> г., е специализант по програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund, както и в Programme des personnalites d’avenir на френското външно министерство.</p>
<p>Впрочем дори съвсем повърхностен поглед върху останалите страни, които представляват интерес за САЩ, ще ни убеди, че на ключови постове се поставят винаги лица, които са минавали дългосрочни специализации в САЩ или са били служители на международни организации, които са под тотален американски контрол. Такъв е политическият възход на президентката на Литва Даля Грибаускайте след специализация в Джорджтаунския университет.</p>
<p>Същата е и съдбата на новата президентка на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, която спечели изборите там миналата неделя. От незабележим служител (ще видим, че е имало защо) на тамошното Министерство на външните работи тя прави шеметна кариера след цели три задокеански „обучения”.</p>
<p>Задължително за израстването на наемниците е преминаване на процес на вербуване по програмата „Фулбрайт”, в Джорджтаунския университет, в Принстънския университет, но преди всичко в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“.</p>
<p><span style="font-size:13px">Впрочем у нас вече започна усилен процес на заемане на ръководни постове от безлични, но предани на задокеанските си господари лица, които са бивши специализанти в посочените вече места за „обучение” (разбирай „вербуване”). Процесът е повсеместен – от библиотеки, галерии и музеи до най-върховите политически постове в държавата ни.</span></p>
<p>Безличието и бездарието на наемниците е задължително условие за служебното им израстване, единствено идейната им преданост е от значение. Въпросната хърватка Грабар-Китарович в първата си официална реч заяви, че Хърватия граничи и с Воеводина, която не е самостоятелна държава, както е добре известно, а автономна област в Сърбия, като там дори няма и никакви отцепнически тежнения. В тая връзка, да има случайно учудени от плиткоумните изявления и предателската политика на нашите наемници?!</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46990_kSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb3LmSM.jpg" style="height:189px; width:500px" /></p>
<p><strong><em><span style="font-size:13px">Пръстени с монограми от находката до с. Малая Перешчепина до Полтава, днешна Украйна, принадлежали на господаря Кубрат и на вуйчо му Органа; изработени в Цариград през първата четвърт на VII в.; находката от Малая Перешчепина представлява укритото държавно съкровище на Старата Велика България; Държавен Ермитаж, Русия</span></em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Има, наред с много други, един особено характерен пример от нашата ранна история за внедряване на наемник, чиято задача е да подсигури приятелското отношение на чужда държава – господарят Кубрат става владетел на Старата Велика България след вуйчо си (?) Органа и запазва приятелските си отношения с Византия до края на своето управление.</span></p>
<p><em>(следва)</em></p>
<p><span style="font-size:13px">Свързани текстове:</span></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/42028-nezavisimostta-koqto-zagubihme-otnovo-">http://glasove.com/komentari/42028-nezavisimostta-koqto-zagubihme-otnovo-</a></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva">http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva</a></p>
<p><a href="http://glasove.com/politika/43967-noviqt-svetoven-red">http://glasove.com/politika/43967-noviqt-svetoven-red</a></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/44562-po-studenata-vojna">http://glasove.com/komentari/44562-po-studenata-vojna</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
