Страсти по миналото

<p>Сега за паметника &bdquo;1300 години България&rdquo; се води епично сражение, което май е с предизвестен край, столичният началник на културата днес даде това да се разбере &ndash; паметникът бил вече разрушен, нямало решение още, но пък общината имала готовност да възстанови напълно войнишкия паметник. Всъщност разрушена е само облицовката, понеже бе свалена съвсем съзнателно, а четвърт век всички видове власти единствено рушаха паметника с бездействието си. Тъй че каквото е разрушено, то е дело на общината и на Министерството на културата, уродливостта на останалото от паметника &bdquo;1300 години България&rdquo; е тяхно дело и няма да е възможно да се скрие това. Единствено безсрамното бездействие на културните началници доведе до днешното състояние на паметника и като че ли ще е редно от това да се заинтересуват правораздавателните органи, та възстановяването на каквото и да е винаги е хилядократно по-скъпо от поддържането му, значи става дума за безстопанственост и някой трябва да си плати за нея.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41527_cgWbP2V1rpoUAHVqBiCG7JqN1iGog5.jpg" /></p> <p><strong><em>Паметникът &bdquo;1300 години България&rdquo; малко след откриването му през 1981 г., осветен с нарочни прожектори</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>И добре познат, и изстрадан е даже тоя паметник, кресливите му хулители не млъкват от четвърт век, а заглушаващите им всеки разумен довод крясъци днес изглеждат повече от всякога организирани от някой заинтересован. Ще речете, че нещо болнаво, нещо извратено има в тия истерични писъци, и ще бъдете прави, не паметникът занимава хулителите, те нито го разбират, нито ги интересува дали е красив или грозен, само желанието да изтрият всяка следа от втората половина на миналия век ги крепи, омразата им дава и сили, и глас, и смисъл за живот. Никак не ги стряска, че искат да катурнат символа на цялата ни 13-вековна история, за тях България е нищо, важното е да се трие паметта за това, което не харесват.</p> <p>Никак не искам да стряскам нарочно тия люде, но никой никога, за добро или зло, не е успявал да изтрие паметта за толкова дълго време, за събитие или за някоя историческа подробност &ndash; това става, но за половин век никак няма да е възможно. Та напразни са крясъците и реваншистките напъни, съществуват безброй начини, особено пък днес, за съхраняване на паметта, изтриването й отдавна е непосилно.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41527_q1ycCxPal6R6eMbkqwLhTJ3cyYLrT5.jpg" /></p> <p><strong><em>В структурата на паметника &bdquo;1300 години България&rdquo; главен символ е спиралата &ndash; олицетворението на възходящата повторяемост в историята, на тази снимка тя личи най-добре. Съвсем видно е горе и бронзовото крило на богинята на победата Нике, както и изначално лошата облицовка на цялата композиция.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Знам, че е излишно да бъдат привеждани доводи на хулителите на паметници, колкото и да са смислени, те няма да стигнат до помътнените им от злоба умове. Но пък и да се замълчи не е редно, всеки, който поиска, може да разбере същността на проблема, макар тук да се налага краткост.</p> <p>Напълно сигурно е, че паметникът &bdquo;1300 години България&rdquo; трябва да бъде съхранен, само възстановяването на облицовката му е нужна. Вероятно авторът на паметника Валентин Старчев би могъл да използва случая и да внесе някои неголеми промени, за да е по-видим основният символ в композицията &ndash; спиралата на историческото ни развитие. Това всъщност е и най-евтиният, и най-справедливият начин за излизане от уродливата днешна действителност около паметника. При видимата чиновническа наглост и обикновено бездарие на столичните културни властници всъщност именно авторът на паметника е последната надежда той да бъде съхранен, никой не е отменял авторското право у нас и със сигурност ще се намерят люде, които да помогнат на автора да отстои правото си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41527_jBEZ5M7ns9yaqa2gms5Jm17s6j15cb.jpg" /></p> <p><strong><em>Силно въздействащ при построяването му през 1934 г., днес войнишкият паметник би бил не на място в пространството около НДК.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Налага се нарочно и категорично да подчертая, че паметника на загиналите за България във войните намирам за наистина великолепен, неговото възстановяване ще е от изключително значение днес &ndash; като нямаме вече войска, поне споменът за нея и за саможертвата на българския воин да останат живи вовеки. Изключително въздействащ е този паметник при откриването му през 1934 г., макар и изграден пестеливо, същински пантеон е на загиналите за България.</p> <p>Построяването на Националния дворец на културата обаче безвъзвратно унищожи архитектурната и смисловата среда на войнишкия паметник, който до англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. заема част от пространството на днешната градина около конгресния център. Националният дворец на културата и околното му пространство са замислени като своеобразен апотеоз на днешна и бъдеща България, след като са премахнати и старите казарми, тук вече не е мястото на един некропол, същински или наподобен, сега градината около НДК трябва да е единствено място за жизнерадост, с ясен намек за светлото бъдеще на страната ни.</p> <p>И още, ако днес бъде възстановен войнишкият паметник, който е значителен по площ, то той би закрил НДК, би дискредитирал изцяло градината около двореца, би затормозил смислово възприемането на пространството, потапяйки го в идейна каша. Войнишкият паметник трябва да бъде възстановен задължително, но другаде, новият парк &bdquo;Възраждане&rdquo; в началото на ул. &bdquo;Оборище&rdquo; би бил прекрасно място, достатъчно по площ за възприемането на такъв обширен паметник като войнишкия, трябва само да бъде направено достатъчно място там за него. Ако бъде изграден в подножието на височината, на която е и скромният Руски паметник, и бившите казарми до днешния хотел &bdquo;Шипка&rdquo;, то той би подлагал на изключително въздействие всички, идващи към центъра по &bdquo;Опълченска&rdquo;. Величавата гледка би смразявала кръвта на софиянци.</p> <p>А и да не е в парка &bdquo;Възраждане&rdquo; възстановеният войнишки паметник, днешна София изобилства от иначе прекрасни средищни места, днес смрадливи и запуснати, които плачат за загрижената ръка на някой общинар възрожденец, със сигурност паметникът би стоял въздействащо на много от тях. Нужно ще е само малко талант и искрена добронамереност, нищо повече.</p>