- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 195
- 13
Не е за вярване, но и тоя 15 септември ще потвърди май всички тъжни мисли, които ни налягат всеки път щом се сетим за отчайващото състояние на българските училища. Сигурно мнозина ще възразят, но резултатите от работата на българските учители и на техните началници от съответното министерство може да се оцени с не повече от среден (3), при това малко по милост.
<p>Съвсем скорошни изследвания потвърдиха документално ужасяващото състояние на българското образование. Цели 39,4 % от учениците според международното изследване PISA 2012 имат затруднения с четенето, което означава, че могат сравнително бързо да прочетат надпис на обществено място или етикет върху някоя стока, но ги затруднява четенето на поднадписите на филмите например, за книги, вестници и материали в мрежата няма да говорим даже. Националният статистически институт сгъстява още краските, като твърди, че над 112 хиляди българчета изобщо не могат да четат, личното ми мнение е, че последната бройка е силно занижена.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41771_w1B2zCMrbSgs4UhIeqyPBtTrNrJboG.jpg" /></p>
<p><strong><em>Честването на светлия всебългарски празник на славянската писменост и на българската просвета и култура 24 май в Добрич е превърнато в литийно шествие, както е видно от иконата и рипидите, които предвождат учениците и учителите от Хуманитарната гимназия „Кирил и Методий” в града, 2011 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Вече всички свикнахме и с това, че българското училище се самоотстрани от възпитанието на подрастващите, но не съвсем, както ще стане видно след малко. То остави възпитанието единствено в семейството. Резултатите могат да се наблюдават навсякъде, където има повече от двама подрастващи накуп, особено ако са от по-горните класове.</p>
<p>Вярно е, че винаги възрастните корят сурово младите през цялото човешко развитие, но днес има една съществена разлика – качеството на българското учителство пада главоломно, така както поради ускореното изселване на българи от землището ни качеството на работната ръка в България съвсем скоро ще падне под критичното равнище.</p>
<p>Отсъствието на каквато и да е представа у всички без изключение държавни органи за възпитанието на българските ученици – докъде, доколко, кога, къде и какво да възпитава, доведе до пълен хаос. Възпитателните мероприятия в днешното българско училище се ограничават единствено до налагане на християнски церемониал, нищо по-съвременно от една религия, създадена според нуждите и представите на средновековния човек, българското училище не е в състояние да измисли.</p>
<p>Забравят просветните началници, че по закон българското училище е неутрално към религиозните култове, то по никакъв начин не може да е място за религиозна пропаганда. Религиозното възпитание, или отсъствието му, пак според законите ни се осъществява единствено в семейната среда.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41771_KlhNoiJpPQH76uiBaotm0pzGgHicKR.jpg" /></p>
<p><strong><em>Българското училище през Х–ХІ в. според рисунка в старобългарския превод на „Александрия” – разказ за живота и делата на Александър Македонски, Национална библиотека „Кирил и Методий” – София</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Възпитанието на малките българчета през цялото Средновековие, а и през Възраждането, та чак до края на миналия век на някои места из България, се осъществява в подавляващото мнозинство от случаите чрез два прости укорителни израза – „срамота е” и „грехота е”, използвани при по-леки провинения, и с няколко по-силни потупвания или с шамар през врата за тежките простъпки. Използват се и някои уреди, които в случая са с двойно предназначение – женските роднини на немирника го налагат, или заплашват най-често, с точилката, а бащата „раздава правосъдие” с колана от панталоните си. Второто наказание е допустимо единствено за момчетата. До бой се стига рядко, византийският учен Кекавмен още през ХІ в. е обобщил – „[Децата] трябва да се уважават, за да се научат и те да почитат баща си. Своите синове и дъщери бий не с пръчката, а със силата на словото”.</p>
<p>Всичко това е по-приложимо в семейна среда, в средновековните училища няма време за много-много възпитателна словесност, там при непослушание най-често „играе” пръчката. Общ белег на семейните и училищните възпитателни методи е категоричността, бързината и неизменността на наказанието, с което се „възнаграждава” всяка простъпка без изключение, независимо дали е малка или голяма.</p>
<p>В Средновековна България, а и на Балканите изобщо през това време, децата тръгват на училище на 6-годишна възраст – във Византия според житието на светицата Филотея, написано от патриарх Евтимий, или на 7-годишна възраст – в България, според житието на Козма Зографски. Завършва се учението, „когато те [младежите] достигнат зрелост и им порасне брада”.</p>
<p>Дори в средновековните балкански училища детето се смята за религиозно незряло до 10-годишна възраст, което би следвало да е информация в помощ на обладаните от религиозно старание просветни началници. Според Юстиниановото законодателство след навършването на 10-годишна възраст на момичетата, а и на момчетата е позволено на проституират, Еклогата повдига тая възраст на 12 години.</p>
<p>Що се отнася до броя на учениците в средновековна България, то знаем с точност за обучените в началните училища 3500 младежи във времето от 886 г. до 893 г. За жалост сведенията за българските средновековни средни училища са изключително оскъдни, броят на обучаваните в средните училища във Византия през Х в. не надхвърля 300. Налага се да приемем, поне за времето от втората половина на ІХ в. до началото на ХІ в., че границата между средното и висшето образование у нас е твърде размита, а учениците в българските средни училища в никакъв случай не са повече от броя им във Византия. Обучаваните в Преславско-Охридската Велика българска школа пък са още по-малко, несъмнено.</p>
<p>***</p>
<p>Впрочем честит първи учебен ден . . .</p>
