Транссексуалният Одри Хейл преди да убие три деца и трима възрастни в частно християнско училище в американския град Нашвил, щата Тенеси
Автор: Сумантра Мейтра, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Карин Жан-Пиер, прессекретарят на Белия дом и може би не най-острият бръснач в кутията, все пак зададе важен въпрос за стрелбата в понеделник в Нашвил. "Това, което ще попитам републиканците в Конгреса, е: какво ще кажете на тези родители?".
Това е важен въпрос. Какво ще кажат републиканците? Сенатор Том Котън от Арканзас написа в Туитър: "Няма по-долно от това да обвиниш републиканците в Конгреса за убийството на транссексуален, който се е насочил към християнско училище". Сенатор Джей Ди Ванс от Охайо заяви: "Всеки, който коментира този въпрос, е наясно с войнствената, понякога насилствена реторика на тези активисти. Време е нашите елити да спрат да насърчават тези неща, защото в противен случай те ще доведат до убийството на още деца." Сенаторът от Мисури Джош Хоули призова ФБР и службата за вътрешна сигурност да започнат федерално разследване на престъпления от омраза.
Все достойни чувства. Но това не дава отговор на въпроса. Какво биха казали на родителите?

Истинският отговор би оценил риска, пред който е изправена нацията от комбинация от активизъм, идеология и психическа нестабилност. Той би набелязал наказателни мерки, които да неутрализират нарастващата вълна от насилие от страна на транссексуални хора от Австралия до Великобритания и Америка. Той би признал, че рецидивистите никога няма да бъдат изкупени и че по-старите, по-здрави консерватори са разбрали как най-добре да се справят с професионалните престъпници, беззаконниците и психично болните. Един достоен отговор би проучил начините за реформиране на ФБР, така че то да може да се съсредоточи отново върху действителната си работа: проверка на насилието по улиците на американските градове.
Но не чуваме републиканците да говорят много за това.
Често чуваме две неща сред политическите софистици: Първо, че транссексуалните са изправени пред "геноцид", и второ, че оръжията са истинска беда. Нито едно от двете не е вярно. Като се има предвид, че около 0,6 процента от всички възрастни се самоопределят като транссексуални, при едно действително планирано и организирано механизирано масово убийство те вече щяха да са унищожени. Никой не говори за това. Това, както и голяма част от лявата политика, е обърната проекция на идентичност.
Нормалните не са тези, които смесват мълчанието с насилието, а действителното насилие с речта "на безгласните". Нормалните не са тези, които се обличат изцяло в черно, крият лицата си с балаклави, вдигат бунтове и извършват палежи, стрелят по деца, защото някои хора се противопоставят на драг-шоутата за деца и сексуалното образование за осемгодишни деца от "учители" с пробита преграда, обсебени от идеята да говорят за собствената си сексуалност.
Вълненията около оръжията са още един безопасен отдушник за иначе политически импотентните, които предпочитат да не говорят за предприемане на драстични мерки за спиране на рецидивистите или на психично болните. Това е умишлено замазване на вниманието, за да се съсредоточи върху инструментите вместо върху идеологията. Лесно е да продължаваш да криволичиш около неща, които са политически недостижими, като същевременно игнорираш изпълнимото, защото е политически неудобно. Наказателното правосъдие противоречи на основната теология на либерализма.
Но нито едно от тези неща не е истинският проблем.
Конгресменката, която настоява за "транс кредитен капитал" в деня, в който една заблудена двадесет и осем годишна транссексуална жена, пълна с тестостерон, стреля в училище, е истинският проблем.
Национален вестник, който нормализира психическото разстройство в името на политиката, е истинският проблем.
Университетски преподаватели, които твърдят, че е по-добре "да убиваме трансфобите, вместо да им крещим", е истинският проблем.
Големите институции, корпорации и фирми, които инжектират токсин във вените на цивилизованото общество без никакви последствия, са основният проблем.
Често чуваме за Деня на гнева на транссексуалните или Деня на отмъщението на транссексуалните. Езикът е подобен на този на "Мюсюлмански братя" по време на пика на злополучната "Арабска пролет". Очевидно транссексуалните хора не са достатъчно видими.
Е, добра новина. Сега те се виждат и чуват, силно и ясно. Те са видими навсякъде по телевизията и в социалните медии, редом с мъртвите лица на жертвите на действително планирано и организирано масово убийство.
Ако това е начинът, по който някои хора искат да бъдат видими, би било глупаво да не ги видим точно такива, каквито са.
Д-р Сумантра Мейтра е старши редактор в The American Conservative и асоцииран член на Кралското историческо общество.
Източник: theamericanconservative.com
Дахер Дахер във Фейсбук: