- Автор: доц. Димка Гочева
- 10 Sep 2020
- 126
- 21
Това са два коментара на доц. Димка Гочева, която е специалист по антична философия и реторика, и история на философията и философия на образованието. Първият е от 4 ноември 2011 г. по повод на това, че тогава Гърция се отказа да провежда референдум. Вторият - по повод изборната победа на Сириза - е писан в началото на февруари 2015г. Текстовете са публикувани в блога на Димка Гочева, която ни ги предостави след референдума, проведен на 5 юли. Причината да публикуваме и двата текста е паралелът, който авторката прави на ситуацията в южната ни съседка сега и преди четири години. Особено важен ни се струва анализът за СИРИЗА и ситуацията в Гърция след изборната й победа преди няколко месеца. В много международни и български медии партията на Ципрас и самия й лидер биват представяни като радикална популистка левица, която отказва всякакъв диалог с Европа и която иска от ЕК опрощаване на всичките си дългове. Много малко анализатори поставят в исторически контекст онова, което се случва днес, както и истинските причини, за да се стигне до референдума в началото на юли. Димка Гочева опровергава убедително и всички онези, които смятат, че Европа вече е отписала Гърция и последната ще бъде оставена на произвола на съдбата.
<p><strong>НОЕМВРИ 2011 г.</strong></p>
<p><em>Нищо не е чак толкова просто и еднопланово, колкото им изглежда на някои колеги. Сутринта по една телевизия един колега - грък, икономист и преподавател, на най-чист български език със съвсем лекичък акцент обясни: Папандреу блъфира.<br />
Наистина, това бе блъф.</em></p>
<p><em>Направи го, за да може скоро да се оттегли с достойнство от политическата сцена.</em></p>
<p><em>Оттук насетне продължавам сама: Папандреу блъфира, но и тандемът Меркози блъфира.</em></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53465_oj4fU0UzNIH2ICP6tmCVwMm36o92Vp.jpg" style="height:379px; width:530px" /></p>
<p><em><strong>Георгиос Папандреу, министър-председател на Гърция (2009 г.–2011 г.)</strong></em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><em>Нито Папандреу е имал сериозно намерение да проведе референдум, нито Великите сили ще изхвърлят Елада от еврозоната и евросъюза.</em></p>
<p><em>Като поразлистим малко учебниците по история на ХХ век, виждаме в тях имената на дядовците на днешните Венизелос и Пангалос, на Папандреу, на Караманлис...</em></p>
<p><em>Много често действията на династичните гръцки политици имат обяснение и далеч в миналото.</em></p>
<p><em>Когато преди два дни "цар" Папандреу Трети взриви целия свят с блъфа за референдум, малко хора обърнаха внимание на датата, за която - уж - щеше да го насрочи.</em></p>
<p><em>Датата беше 3 декември.</em></p>
<p><em>На 3 декември 1944 г. неговият дядо - родоначалникът на династията, когото мнозина наричат "цар" Папандреу Първи, дава заповед за стрелба по мирни демонстранти в Атина. Убити са 30 души, а ранени - над 200.</em></p>
<p><em>На следващия ден, на 4 декември, при погребението на убитите от предишния ден, отново има прерастване на траурното шествие в демонстрация, отново стрелба и отново десетки убити и стотици ранени. Няма официална статистика колко точно са жертвите от тези два дни.<br />
Това е фитилът на бурето с барут - Гражданската война, която пламва малко по-късно. Братоубийствената Гражданска война в Гърция започва да тлее тогава, когато дядото Папандреу е министър председател.</em></p>
<p><em>Както е отлично известно, през Втората световна война, в Гърция има няколко формации на въоръжената съпротива, доминирани, съответно от леви, комунистически и десни политически идеи - ЕЛАС, ЕАМ, ЕККА, ПЕЕА...</em></p>
<p><em>Разпределението на Европа на прочутата салфетка от Ялта определя едно, а ако следвоенният път на Гърция и България е трябвало да се определи от самите тях, а не от Великите сили, трудно Гърция би останала там, където е била разпределена.</em></p>
<p><em>Броят на членовете, симпатизантите, сътрудниците и партизаните от левите, крайно левите и комунистическите формации е бил по-голям от всички останали, взети заедно.</em></p>
<p><em>Ричард Крамптън в "Кратка история на модерна България" пише същото, но с обратен знак за България: политическите симпатии на българите за следвоенното развитие на страната са клонели много повече към центристки, аграрни, социалдемократически и проевропейски партии у нас, или поне нагласите на хората са били далеч не такива, каквито излизат на референдума от 1947 г.</em></p>
<p><em>В Гърция е било по-скоро обратното, но на салфетката, или на покривката в Ялта е било разграфено друго.</em></p>
<p><em>За това и гражданската война в Гърция след това продължава четири години.</em></p>
<p><em>***<br />
Когато преди два дни "цар" Папандреу Трети стресна целия свят със своя блъф, той с това направи жест към гръцкия народ, който отлично помни своята история и отлично знае кой какъв е бил и е в техните вековечни политически династии.</em></p>
<p><em>Със своя театрален жест той им каза: "Не съм като дядо ми и няма просто така да се дам на Великите сили! Ще чуем гласа на народа..."</em></p>
<p><em>Лицемерие, разбира се.</em></p>
<p><em>Но също така и оттатък блъфираха, защото изпадането на Елада от еврозоната и евросъюза ще я направи най-нестабилното място в НАТО, а това едва ли някой може да си го позволи.</em></p>
<p><em>През всичките тези месеци, когато се хвърля толкова много кал срещу елините - как пиели, ядяли и танцували сиртаки, защо никой не написа колко са разходите за отбрана на Гърция и защо тя е една от малкото натовски държави с армия, в която има наборна военна служба от цели две години?</em></p>
<p><em>През изминалите десетилетия след Втората световна и след Гражданската война, а после и след падането на хунтата през 1974, а после още веднъж, за пореден път, след приемането на страната в ЕС през 1981 г., в Гърция са налети огромни пари, за да бъде тя преди всичко стабилен член на НАТО.</em></p>
<p><em>Кога по метода на моркова, кога чрез метода на тоягата левите политически формации при тях са били винаги докарвани до едно приемливо социалдемократическо ниво, а радикалите и крайните комунисти са били задушени.</em></p>
<p><em>Гърция е получавала толкова много пари, включително и неизгодни заеми, за да бъде - преди всичко в геополитическо отношение - там, където е.</em></p>
<p><em>Да бъде изхвърлена тя от европейските структури, означава да се преобърне оста на глобуса...</em></p>
<p><em>И последно, но не и по важност.</em></p>
<p><em>Забравете го това сиртаки, което някои форумци тук непрекъснато им приписват.</em></p>
<p><em>Сиртакито е един танц от един филм, който е много по-популярен като танц у нас, отколкото при тях.</em></p>
<p><em>Те обичат и танцуват много повече хасапико. </em></p>
<p> </p>
<p><u><strong>Към този предишен коментар от началото на ноември 2011 г., ще добавя и нов, накратко и в резюме:</strong></u></p>
<p><strong>февруари 2015 г.</strong></p>
<div> </div>
<div> </div>
<div><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53465_LkJQzDQucDdUGWww2ZSFVorisyGCBC.jpg" style="height:343px; width:530px" /></div>
<div> </div>
<div><em><strong>Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция от 26 януари 2015 година</strong></em></div>
<p> </p>
<p>1. СИРИЗА е антиолигархическа, а не популистка партия. Макар че генеалогията и биографията на някои нейни членове е свързана с младежки увлечения по троцкизма, маоизма или т.нар. "втора гръцка комунистическа партия", ККЕ - есотерику, в момента те няма да си позволят крайности и авантюристични ходове.</p>
<p>Никой не мисли нито за излизане от НАТО, нито от Европейския съюз, нито от еврозоната - противно на това, което твърдят за тях декласираните им политически опоненти.</p>
<p> </p>
<p>2. Исканията, които подкрепиха мнозинството от гръцките избиратели преди няколко дни, са икономически,<br />
но още повече и политически. В политически план посланието им е: не на старата кастово-кланова политическа класа.</p>
<p> </p>
<p>3. В икономически план исканията им са не за абсолютна отмяна, а за предоговаряне и разсрочване на огромния дълг - по друга схема, с други срокове на изплащане, и с други, минимални лихви. Сегашните финансови инструменти са много по-изгодни за заемодателите от кредитиращите международни институции, а не за<br />
заемополучателите - гръцкият народ.</p>
<p> </p>
<p>4. Приказките на многознайковците от електронните ни форуми, които вече изпращат нашите южни съседи извън еврозоната, обикновено се изчерпват с това, че техният брутен вътрешен продукт е само 2% от съвкупния вътрешен продукт на ЕС и видите ли, нека те да фалират, да се върнат към драхмата, а ние ще злорадстваме когато те изпаднат в бедствие. Да поизчакаме малко със злорадствата. Елада е щит на Европа - от античността до днес.</p>
<p> </p>
<p>5. А защо се забравя това, че Елада е единствената страна в Ютоизточна Европа,<br />
която е както в еврозоната, така и в НАТО, така и в Европейския съюз?</p>
<p> </p>
<p>6. Защо се забравя и това, че Елада има наборна военна армия с двегодишна задължителна служба и оръжия, каквито малко армии в околността имат? Как си представяте една тежка политическа, икономическа, финансова, но и военна<br />
криза там?</p>
<p> </p>
<p>7. Защо се забравя и това, че само няколкостотин километра на изток и пак на брега на<br />
Средиземно море е Сирия, а в нея се появи една нова агресивна псевдодържава, която неминуемо ще се възползва от една напълно дестабилизирана Елада, след напълно дестабилизираните Ирак, Сирия и Египет?</p>
<p> </p>
<p>8. Поради това, шансовете на новото антиолигархично правителство на Елада да успее да предоговори и разсрочи заема по по-ефикасен за икономиката и по-поносим за хората финансов план, са всъщност много големи. Подкрепят ги световно известни икономисти и финансисти-нобелисти.</p>
<p> </p>
<p>9. Дестабилизация на Елада означава дестабилизация на цяла Югоизточна Европа, а може би и на цяла Европа. Отваряне на вратата на Ислямска държава към нашия континент. Отваряне на кутията на Пандора. Отваряне на вратата към ада.</p>
<p> </p>
<p>10. Старите традиционни партии имат перспективата да се върнат все някога отново на политическата сцена, само ако най-после обновят ръководствата си с нови хора, от ново поколение и с произход, малко по-отдалечен от потомствените управляващи касти.</p>
<p>Разбира се, сред тях има и отлични, много симпатични поне за мен политици, като напр. Дора Бакояни в Нова демокрация или Евангелос Венизелос в ПАСОК, но ако отново почти всички ръководни позиции бъдат заети от "старите муцуни" и не се направи личностно обновление, на следващите избори</p>
<p>СИРИЗА ще си оспорва първото място с фашистката "Златна зора", а не с която и да е от тях.</p>
<p> </p>
<p>11. Евентуален провал на СИРИЗА - не дай Боже! - означава кръвопролитие, гражданска война и/или военен преврат. Да пази Бог!<br />
Това в Елада вече веднъж се е случвало.</p>
<p>Но ако се стигне отново до военна хунта в името на опазването на стабилността в Югоизточна Европа и пред заплахата <br />
на войнстващата армада в Близкия изток, това ще означава окончателно погребване на демокрацията в Европа и света. Този път завинаги.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
