- 10 Sep 2020
- 47
- 5
Ситуацията в света, в частност обстановката в Сирия и около нея, ме подтикнаха да се обърна директно към американските граждани и политици. Намирам че това е важно в условия, при които се усеща дефицит на контакти и общуване между американското и руското общество.
Бих искал да напомня, че отношенията между нашите страни в развитието си са преминали през различни етапи. Ние бяхме противници в годините на Студената война. Но сме били и съюзници и заедно разгромихме нацизма във Втората световна война.
<p>Именно заради резултатите от тази война с цел да бъде предотвратено повторението на мащабна трагедия беше създадена и универсалната международна организация ООН.</p>
<p>Бащите основатели на ООН са разбирали, че съдбоносните решения за войната и мира трябва да бъдат вземани само с консенсус и по настояване на САЩ са записали в Устава на ООН правото на вето за страните, постоянни членове на Съвета за сигурност.</p>
<p>В това е заложен дълбок смисъл, осигуряващ в продължение на много десетилетия повече или по-малко устойчиво развитие на международните отношения.</p>
<p>Никой не иска ООН да повтори съдбата на Обществото на народите, което се разпада заради липсата на реални лостове на влияние върху международната ситуация. А това е възможно, ако влиятелните страни предприемат силови акции, заобикаляйки ООН и без санкция на съвета за сигурност.</p>
<p>Бих искал да отбележа, че планираният удар на САЩ срещу Сирия, пренебрегвайки сериозната и остра опозиция на множество страни, големи политически и религиозни лидери, включително и папата, може да доведе само до невинни жертви, до ескалация на конфликта далеч извън пределите на Сирия.</p>
<p>Неизбежни са разширяването на насилието и нова вълна на тероризъм.</p>
<p>Ракетно-бомбен удар може да подкопае многостранните усилия, насочени към решаване на ираския ядрен проблем и регулирането на израелско-арабския конфликт, да доведе до понататъшна дестабилизация на цялата ситуация в Близкия изток и в Северна Африка.<br />Това би донесло пълно разбалансиране на системата на международното право и световния ред.</p>
<p>Трябва да се разбира, че в Сирия сега става дума не за борба за демокрация, а за въоръжен конфликт между правителство и опозиция в многоконфесионална страна.</p>
<p>Защитниците на демокрацията не са толкова много. А екстремисти от всякакъв вид и бойци на "Ал Кайда" на страната на опозицията има много.</p>
<p>Впрочем Държавният департамент на САЩ сам призна за терористични организациите „Джабхат Ан-Нусра” и „Ислямска държава на Ирак и Левит”, воюващи на страната на опозицията.</p>
<p>Вътрешната конфронтация, която от самото начало беше разпалвана с доставките на оръжия за опозицията, се превърна в един от най-кръвопролитните конфликти в света.</p>
<p>Не може да не ни безпокои, това, че в Сирия воюват на само наемници от арабските страни, но и стотици бойци от западни държави и дори от Русия.</p>
<p>Кой може да гарантира, че тези бандити, натрупали опит, няма след това да се окажат в нашите страни, както стана в Мали след либийската гражданска война?</p>
<p>Това е реална заплаха за нас. Ужасната трагедия по време на Бостънския маратон просто отново потвърждава това.</p>
<p>Русия от самото начало последователно провежда линия за подкрепа на мирен диалог с цел изработване от самите сирийци на компромисен модел за бъдещето развитие на страната.</p>
<p>При това ние не защитаваме сирийското правителство, а нормите на международното право. Постоянно доказваме необходимостта от пълно задействане на възможностите на Съвета за сигурност на ООН.</p>
<p>Ръководихме се и се ръководим от това, че в съвременния сложен и турбулентен свят запазването на правовия ред е един от малкото лостове, способни да удържат международните отношения от хаос.</p>
<p>Законът си остава закон. Неговото изпълнение е задължително винаги, независимо дали това се харесва на някого или не.<br />Действащото международно право позволява да се използва сила само в два случая – или при самоотбрана, или по решение на Съвета за сигурност.</p>
<p>Всичко останало според Устава на ООН е недопустимо и се квалифицира като агресия.<br />Никой не поставя под съмнение факта, че в Сирия е използвано химическо оръжие. Но все още има основания да се смята, че това е направила не сирийската армия, а силите на опозицията.</p>
<p>Целта е да бъде провокирана намеса от техните могъщи покровители отвън, които в този случай биха застанали по същество на страната на фундаменталистите.</p>
<p>В този контекст трябва да вземем под внимание и съобщенията, че се готви нова химическа атака – този път срещу Израел.</p>
<p>Притеснително е, че опитите за силова намеса в различни вътрешни конфликти се превръщат за САЩ в нещо обикновено.</p>
<p>Възниква въпросът: отговаря ли това на дългосрочните интереси на самите САЩ? Съмнявам се.</p>
<p>Защото в съзнанието на милиони хора по света Америка все по-често се възприема не като образец на демокрация, а като играч, който залага изключително на грубата сила, съставяйки при всяка конкретна ситуация конкретна коалиция с лозунга „Който не е с нас, е против нас”.</p>
<p>Използването на сила показа своята неефективност и безсмисленост.</p>
<p>Афганистан е дестабилизиран и никой не може да каже какво ще се случи там след изтеглянето на международните сили. Либия е разделена на зони на влияние от племена и кланове. В Ирак продължава гражданската война и всеки ден загиват десетки. В самите САЩ мнозина правят пряка аналогия между Ирак и Сирия и питат: защо да повтаряме грешките?</p>
<p>Досегашните силови акции потвърждават също, че колкото и „точкови” да са ударите с използването на най-съвременно оръжие, жертвите сред гражданското население са неизбежни. При това на първо място страдат старците и децата, чийто живот се опитват да защитят тези удари.</p>
<p>Подобни силови действия предизвикват закономерна реакция в света – ако не можем да разчитаме на международното право, то се налага да търсим други начини за гарантиране на собствената сигурност.</p>
<p>И ето че все повече страни се стараят да получат оръжия за масово унищожение, сработва простата логика: „Ако имам бомба, няма да ме пипнат".</p>
<p>Излиза, че на думи се говори за укрепване на режима за неразпространение на оръжия за масово поразяване, а на практика – за неговото размиване.</p>
<p>Трябва да бъде прекратено използването на езика на силата, да се върнем към начините за цивилизовано политическо-дипломатическо регулиране на конфликтите.</p>
<p>В последните дни се появиха нови възможности да бъде избегната военна акция в Сирия. САЩ, Русия, всички страни, членки на международната общност, са длъжни да се възползват от проявената от сирийското правителство готовност да предаде под международен контрол химическия си арсенал и впоследствие да го унищожи.</p>
<p>Съдейки по изявленията на президента Барак Обама САЩ виждат в това определена алтернатива, позволяваща да се избегне военен удар.</p>
<p>Приветствам готовността на американския лидер да продължи диалога с Русия по сирийския въпрос. Ние отдавна призоваваме за съвместна работа. Сега е крайно важно с обединени усилия да не позволим да угасне този проблясък надежда и както се договорихме и на срещата на Г-8, да „прехвърлим” ситуацията в руслото на преговорите.</p>
<p>Ако избегнем силова акция срещу Сирия, кардинално ще променим атмосферата в международните отношения като цяло, ще укрепим взаимното доверие. Това ще бъде наш съвместен успех, който ще открие перспектива за сътрудничество и по други, изключително важни проблеми на сигурността.</p>
<p>В заключение бих искал да отбележа, че между нас с президента Барак Обама се създават все повече искрени делови и лични отношения. Аз ценя това. Внимателно се запознах с неговото обръщение към нацията от 10 септември.</p>
<p>И ще си позволя да полемизирам с него по въпрос, който смятам за изключително ключов и фундаментален.</p>
<p>Президентът на САЩ направи опит в речта си да обоснове изключителността на американската нация.</p>
<p>Провежданата от САЩ политика, по думите на президента „отличава САЩ от останалите”. „Ето какво ни прави изключителни”, директно заяви той.</p>
<p>Мисля, че е много опасно да залагаш в главите на хората идеята за тяхната изключителност независимо от мотивацията.</p>
<p>Има държави големи и малки, богати и бедни, с дълга демократична традиция и такива, които тепърва търсят своя път към демокрация.</p>
<p>И те, разбира се, провеждат различна политика.</p>
<p>Ние сме различни, но когато молим Господ да ни благослови, не трябва да забравяме, че Бог ни е създал равни.</p>
<p><em><strong>Статията на В. Путин породи много коментари и критики в САЩ, както и обвинението, че се обръща към американците през главата на техния президент. Междувременно стана известно, че сенатор Джон Маккейн, един от най-сериозните критици и противници на политиката на Путин, е получил съгласието на главния редактор на вестник "Правда" да бъде публикувана негова статия без съкращения и цензура.</strong></em></p>
