Сирия между два ада

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46217_i8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn5.jpg" style="line-height:1.6em" /></p> <p><em>Населението е подложено ту на атаките на режима (на снимката - Айн Тарма, близо до Дамаск), ту на атаките на групировката &quot;Ислямска държава&quot;. Снимка: Ройтерс/ Горан Томашевич</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Сирия е на колене, в руини, раздробена от един конфликт, чието интернационализиране се ускори с въздушната кампания, водена от САЩ от август насам.&nbsp;</p> <p>Рентгеновата снимка на тази бавна агония затруднява наблюдателите и чертае едно бъдеще с несигурни контури. Докато Дамаск успява да съхрани нормален вид, безпощадно разпределен на зони за действие на службите за сигурност, колкото многобройни, толкова и усърдни, градовете, които дадоха сигнал за бунта през март 2011 г., от Дераа до Хама, като се мине през Хомс или Растан, попаднаха в ръцете на сили, верни на режима, влезли победоносно в частично сринатите и опразнени от жителите им населени места.</p> <p>Повече от 3 млн. бежанци, подслонени главно от съседните на Сирия страни, към които се прибавят 6,5 млн. прокудени от родните им места, бягащи от зона в зона, на произвола на сраженията, репресията, епидемиите или нищетата. Всичко това вътре в границите на голямото бойно поле, каквото е тяхната родина.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46217_47MOv7qXBL1tzl673Rhw7vW1wZtuxr.jpg" style="height:273px; width:400px" /></p> <p><em>24 август, боец на &quot;Ислямска държава&quot; съобщава на населението на Табка за превземането на летището. Снимка: Ройтерс</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>В Североизточна Сирия, превърнала се в лаборатория на невиждан джихадизъм, населението е обстрелвано от режима, който използва бурета с TNT, и новите безумци от групировката &ldquo;Ислямска държава&rdquo; (ИД), която западните удари се мъчат да неутрализират, дори и да попречиха на преминаването на кюрдския сирийски град Кобане под контрола на ордите на Абу Бакр ал Багдади, самопровъзгласилият се водач на един халифат с непрекъснато променящи се граниици. В лицето на сирийските кюрди той намери най-ожесточените си военни противници, много по-страшен враг, отколкото армията на Башар ал Асад, която обаче е по-добре въоръжена. Кюрдите няма да пропуснат да припомнят своите жертви, за да поискат повече автономия, когато оръжията замлъкнат.</p> <p><strong>Порнография на ужаса</strong></p> <p>Но Кобане е само една битка в голямата сирийска война. Преди нея десетки битки бяха загубени, защото съпротивата бе сирак. <em>&ldquo;Къде бяха свободните сирийски сили, Западът или ООН, когато Ракка падна в ръцете на &ldquo;Ислямска държава&rdquo; през септември 2013 г.?&rdquo;, </em>възмущава се Хади Саламе, светски активист, който е решил да не бяга от родния си град, за да разкрие на света, скрит зад крехък псевдоним, всекидневното мъченичество на жителите на този сирийски бастион джихадистката групировка, стъпила в Сирия и Ирак.</p> <p>От своята <em>safe housе</em>, отчайващо пуста след арестуването на неговите съквартиранти от мъже с черни качулки от ИД, Хади ми описва в серия от писма, сякаш дошли от ада, живота при &ldquo;Ислямска държава&rdquo;: убиване с камъни на жените, обявени за прелюбодейки, обезглавяване на активистите, смятани за &ldquo;вероотстъпници&rdquo;, разпъване на кръст на &ldquo;предателите&rdquo;, изложените тела на екзекутираните, заснети, посрамени безмилостно дори и след смъртта, за да бъде задушена и всяка наченка на желание за неподчинение. <em>&ldquo;Преди имахме затворите на Башар ал Асад, сега сме в приюта на &ldquo;Ислямска държава&rdquo;</em>, иронизира Хади без да крие ужаса си. Порнография на ужаса с ясно поета отговорност от нейните автори и обилно разпространявана чрез социалните мрежи, за да се подготви почвата за мълниеносните завоевания на терористичната организация.</p> <p>Освен Ракка, голяма част от сирийския североизток и широки части от иракските територии попаднаха под знамената на &ldquo;Ислямска държава&rdquo;, която разруши с булдозер граничния пост между двете страни, за да ознаменува края на границите, произлезли от споразумението Сайкс-Пико. Един завоюван Джихадистан от началото на 2014 г. с цената на смъртоносни атаки и безнаказани кланета, под погледа на международната общност, срещу християнското и язидското малцинство, но също така и срещу онези сунити, които се противопоставят на този отвратителен възглед за света, какъвто е случаят със Свободната сирийска армия, която се изправи от самото начало срещу режима на Асад в името на демокрацията, а не под знамето на глобалния джихад.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46217_TtUvw05JsxVJSqnc8kb4uMspys7bxA.jpg" /></p> <p><em>Единствената умерена бунтовническа сила, Свободната сирийска армия, е сериозно отслабена (на снимката - Мелха, близо до Дамаск, януари 2013 г.). Снимка: Ройтерс/ Горан Томашевич</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Едва когато маскираните с качулки орди на халиф Ибрахим доближиха опасно петролните полета на иракски Кюрдистан Вашингтон реши да се намеси по въздух през август, т.е. повече от три години след началото на сирийския бунт. Три години на убийства, по време на които режимът на Башар ал Асад имаше цялата свобода на действие, за да задушава населението, използвайки срещу него химическите си оръжия, наред с други военни престъпления; и освобождавайки от май 2011 г. досега стотици салафити екстремисти, за да джихадизира бунта и да дискредитира движението на мирния протест.</p> <p>Тези ветерани от Ирак, дълго време използвани като инструмент от режима на Асад, за да се бият срещу американските сили, затънали в иракското блато, и изпратени след това в страшния затвор в Сайдная, северно от Дамаск, бяха освободени след бързи процеси, докато демонстрантите от &ldquo;Дамаската пролет&rdquo; от 2011-а бяха затворени, измъчвани и убивани с хиляди.</p> <p>Някои от тези бивши каторжници ръководят днес най-екстремистките джихадистки групи в Сирия, такива като Фронта ал Носра, подкрепян от самото начало от &ldquo;Ислямска държава в Ирак&rdquo;, станала по-късно &ldquo;Ислямска държава в Ирак и Левант&rdquo;, а след това &ldquo;Ислямска държава&rdquo;, <em>Daech </em>на арабски, или <em>Isis </em>на английски.</p> <p>За да довърши вероломното подкопаване, предприето от режима на Асад, иракският тероризъм се самопокани на сирийската сцена. Халифът на &ldquo;Ислямска държава&rdquo; ал Багдади съумя да използва безкрайния сирийски конфликт, чиято равносметка току-що надхвърли 200 хил. убити, за да се присъедини към агонизиращото иракско крило на мрежата на Бен Ладен, което осъждаше преди сирийската революция, и да я превърне в транснационална организация.</p> <p><strong>Сирийските затвори - &ldquo;фабрики за терористи&rdquo;</strong></p> <p>Бежанец в един християнски квартал в Бейрут, Махер Есбер, 34-годишен сирийски активист демократ, е прекарал пет дълги години в тази каторга в Сайдная, истинска &ldquo;фабрика за терористи&rdquo;. Затворен нарочно със затворници джихадисти, които се опитват неколкократно да го ликвидират, той е свидетел, от пролетта на 2011 г. насам, на масовото освобождаване от сирийските власти на най-опасните салафити, затворени в каторгата, сред които Абу Мохамед ал Джулани, който веднъж излязъл на свобода, създаде страшния Фронт ал Носра.</p> <p><em>&ldquo;Режимът на Асад е най-големият манипулатор по отношение на джихадизма</em>&rdquo;, твърди Махер, палейки цигара от цигара. <em>&ldquo;Тази внезапна снизходителност към бившите бойци на &ldquo;Ал Кайда&rdquo; имаше една-единствена цел: да дискредитира милионите сирийци, който мирно поискаха демократизирането на страната&rdquo;.</em></p> <p>За Махер и за много други сирийци Кобане, който днес е обект на цялото внимание, символизира, както Ракка, троен неуспех.</p> <p>Неуспех на &ldquo;Ислямска държава&rdquo;, чийто образ на непобедима се разби на парчета пред вратите на кюрдския сирийски град. Подпомаган от въздушните удари на коалицията срещу &ldquo;Ислямска държава&rdquo;, Кобане се съпротивлява от три месеца с такава ярост, каквато никога не са проявявали сирийските войници срещу дхихадистите.</p> <p>Неуспех на Башар ал Асад, който, въпреки ислямисткото плашило, което не спря да размахва, докато го подхранваше, не успя да се наложи пред свободния свят като &ldquo;по-малкото зло&rdquo; или &ldquo;неизбежния&rdquo; съюзник в днешната борба срещу тероризма.</p> <p>Неуспех на международната общност, която, обзета от бездействие, се ограничи да бомбардира един неуловим враг, без подкрепа по суша, от сирийска страна, от Свободната сирийска армия (ССА).</p> <p>Единствената умерена военна сила, представляваща бунта, ССА е тежко отслабена от двойната си битка едновременно срещу режима и срещу джихадистите. Силите й се изтощават, докато западните страни все още проучват, три години и половина след началото на бунта, &ldquo;адекватните&rdquo; начини, за да я въоръжат ефикасно.</p> <p><strong>Ключът към конфликта може би е в Техеран</strong></p> <p><em>&ldquo;В Ракка самолетите на Башар бомбардират през деня, а тези на американците - през нощта&rdquo;</em>, обяснява Хади Саламе. <em>&ldquo;Сякаш са двама скарани съюзници, които се опитват да не се засекат на бойното поле, в случая над главите ни. Единствената разлика, е че изтребителите </em><em>МиГ-21 на Асад </em><em>убиват само цивилни в Ракка!&rdquo;</em></p> <p>Всъщност, дълго време пощаден от армията на режима, бастионът на &ldquo;Ислямска държава&rdquo; символизира драмата на сирийския народ, разпънат между диктатурата на Асад и неговия на практика съюзник, &ldquo;Ислямска държава&rdquo;. От зимата на 2012 г. мнозина сирийци от опозицията сочеха рисковете от ислямизация на бунта. Накрая ИД замъгли битката на цяло едно население и потопи в забрава престъпленията на Башар ал Асад, който продължава да убива невъзмутимо.</p> <p>Какво бъдеще очаква сирийците? Според неправителствената организация <em>Naame Shaam</em>, базирана в Амстердам, вече не Асад ръководи Сирия, а Техеран.</p> <p><em>&ldquo;Дори и Башар да искаше да отстъпи, той не би могъл, защото Иран е поел контрола над страната&rdquo;</em>, твърди директорът на групата, германският активист от ливански приозход Фуад Хамдан. <em>&ldquo;Сирийският режим вече не съществува. Иранците ръководят всичко и то не само във военно отношение. Техеран не може да си позволи да загуби царицата, каквато представлява за нея Сирия на регионалната шахматна дъска&rdquo;. </em>Според неправителствената организация сирийската криза няма да приключи, докато не бъде решен въпросът за иранската ядрена програма.</p> <p>Сирия дълго време използваше съседите си, за да бележи точки в стратегически план. Дали е дошло времето да си плати? В такъв случай кръстният път на сирийците би бил доста дълъг, като се има предвид, че преговорите между Техеран и великите сили се отлагат безконечно от 12 г.&nbsp;насам.</p> <p>Извън тези твърдения, всички сценарии остават възможни: безкрайно статукво или бързо падане от власт на Асад, който ще остави зад себе си освен хаоса, който обеща, повече или по-малко свободолюбиви свои противници и едно много разделено население. Войната породи дъбоко религиозно разцепление. За част от сунитското мнозинство християните са виновни за съучастието си с режима, поради страх или от истинско убеждение; докато алауитската общност, от която произлиза сирийският президент, бе демонизирана от някои бунтовници, които я обвиняват, че е участвала масово в репресията или мълчаливо я е поръчителствала.</p> <p>Въпреки това сирийците се отличават с древна традиция на толерантност и съвместно съжителство. И те продължават да се съпротивляват на мракобесието на &ldquo;Ислямска държава&rdquo;, убедени, че джихадизмът и диктатурата са двете лица на един и същ медал: те се засилват взаимно и могат да бъдат преборени само едновременно.</p> <p><em>София Амара е френско-мароканска журналистка, кореспондент в Близкия Изток на различни медии. Тя е първият западен журналист, влязъл в Сирия, за да отразява бунта срещу режима на Башар ал Асад. През 2011 г. тя получи наградата &ldquo;Жан-Луи Калдерон&rdquo;. През 2014 г. София Амара публикува една забележителна книга, </em><em>Infiltr&eacute;e dans l&#39;enfer syrien </em>(&ldquo;Инфилтрирана в сирийския ад&rdquo;).</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46217_nV9xUNhFwbIUGkbg3albyqOGNQcM99.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>