- 10 Sep 2020
- 288
- 143
Срещите между Николай Добрев и Иван Костов през зимата на 97-а са по-опасни за демокрацията от Людмила Живкова. Научна конференция, посветена на Людмила Живкова и проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, разбуди позабравени политически страсти от началото на 90-те г. на миналия век. Антикомунисти скочиха срещу комунистическото безобразие, а в скандала бяха въвлечени както хабилитирани лица, така и политици.
<pre><span class="Apple-style-span" style="font-family: Times; white-space: normal;"><br /></span></pre>
<pre><span class="Apple-style-span" style="font-family: Times; white-space: normal;"><br /></span></pre>
<pre><span class="Apple-style-span" style="font-family: Times; white-space: normal;">От партията на Иван Костов, ДСБ, дори излязоха с предложение конференцията да бъде забранена, а техни активисти бяха най-речовити публични противници на нейното провеждане.</span></pre>
<pre><span class="Apple-style-span" style="font-family: Times; white-space: normal;">Ректорът на университета, проф. Иван Илчев, и организаторите се защитиха, позовавайки се на академичната автономия и на факта, че Людмила Живкова е историческа фигура, която може да бъде обект на научно изследване. </span></pre>
<p>Това, което искам да коментирам, е поведението на т.нар. десни и тяхната реакция, но за да не давам повод за спекулации, ще кажа мнението си за конференцията.</p>
<p>Нейният замисъл беше скрито честване на Людмила Живкова и опитът то да бъде опаковано като научен форум бе разобличен веднага. Живкова беше дъщеря на диктатор, чиято диктатура се провали. Преди да стигне до нея, историята тепърва ще трябва да описва размерите и пораженията от дядовото й управление. В Германия същинската раздяла с нацизма започва 20 години след края на Втората световна война. Коференцията за Людмила Живкова звучи точно толкова тежко, колкото и конференция за Сейф ал Ислам, един от синовете на Кадафи, или нещо подобно.</p>
<p>Що се отнася до културата и приноса й за нея, много добре си спомням, че в 1987 г. полагах свръхчовешки усилия, за да се сдобия с плочата Let it be на „Бийтълс”, издадена преди да се родя. Това, че дъщерята на диктатора се е чалнала по Рьорих, не означава, че България е грабила с шепи от световната култура. А лешоядите около нея като Светлин Русев, които се хранят с мърша и досега, символизират по-скоро провинциализма и затлачването на културния ни хоризонт, отколкото обратното. Примитивни и агресивни хора, които окупираха българската култура и от десетилетия насам са нейни олигарси. </p>
<p>Притежавам запис от реч на Людмила Живкова пред Общото събрание на ООН, в който тя говори на руски. Самата тя не е вярвала в културните възможности на тогавашна България, защото предпочита езика на империята, управлявала ни по това време, но освен празнотата и липсата на смисъл в думите й - смесица от окултна терминология и псевдонаучен социалистически сленг - ме порази незнанието й на руски език, който ни втълпяваха едва ли не от детската година. Четеше „сегодня” с „г” вместо „в” и така нататък. </p>
<p>Бих искал всичко, казано дотук, да ви убеди в собственото ми преднамерено отношение към конференцията, която коментирам. По-възмутителна от нея ми се видя обаче реакцията на т.нар. антикомунисти от т.нар. традиционна десница в лицето на Костов и сектата му ДСБ. Изведнъж се сетиха, че от България комунизмът никога не си е тръгвал, и започнаха да ни заливат с яростни декларации, от които прозираше формена глупост и предизборно лицемерие. Като например тази, че да се чества Людмила Живкова не е европейско. </p>
<p>Някои от говорителите на т.нар. демократи говореха дори за забрана на събитие, провеждано в университет, което означава, че изначално са скарани с демокрацията. По-главният проблем обаче е защо 23 години след падането на комунистическия режим се намират хора, които да честват паметта на Людмила Живкова, но няма нито един, с изключение на мой приятел - не политическо лице, който да си спомня, да речем, за Илия Минев, прекарал по-голямата част от живота си в комунистически затвори и изолиран от политическия живот след 1989 г. </p>
<p>Искам да кажа, че ако днешните яростни противници на Людмила си бяха направили труда истината за комунизма да бъде разказана, днес нямаше да се държат като хора, които са настъпени по мазола. И нещо повече. Когато бяха на власт и имаха всички възможности да разобличат комунизма и да го поставят на мястото му в историята, те не го направиха. </p>
<p>По ирония на съдбата тези дни излезе една горчива истина за събитията от зимата на 1996–1997 г., истината за срещите на Иван Костов, тогавашен лидер на опозицията, с Николай Добрев и Георги Първанов, представители на управляващата тогава левица. Признанието на самия Костов за тези срещи мина между другото, а би трябвало да предизвика много по-голям скандал в медиите от псевдонаучното размотаване на чалмата на Людмила Живкова. </p>
<p><strong>Оказа се, че Костов и Добрев са си договорили втората част от прехода така, както първата бе договорена между Желю Желев и Луканов, а потърпевши от тази договорка се оказаха както левите, така и десните избиратели, които от 23 години живеят в мизерия, за да може един малък управленски и бизнес елит да пребивава в охолство. </strong></p>
<p>Много проста и банална истина. Бях на площада през януари и февруари 97-а и помня много добре какво говори Иван Костов от стълбите на „Св. Александър Невски”. Основният мотив на всичките му обръщения към хората, излезли в зимния студ, бе справедливост и търсене на отговорност от виновниците за третата национална катастрофа. </p>
<p>Тогава Костов назоваваше пряко бившите комунисти и настоящи социалисти и обещаваше справедливост. Хората от площада искаха да чуят точно това. От всекидневното бдение пред църквата ние почти се познавахме помежду си. Точно тези хора не бяха там заради празния си хладилник и мизерните си заплати. Абсолютно всички имахме потребност от морално равновесие, удовлетвореност за пропуснатите години и желание да се назоват нещата със собствените им имена. </p>
<p>Костов яхна тази вълна и взе властта благодарение на нея. След това направи точно обратното. Много добре си спомням чувството за разминаване с действителността от това, което излъчваше неговото управление. </p>
<p>През годините е имало всякакви съмнения, но тези дни бяха изчистени до едно. Костов и Добрев са се договаряли като мутри в ресторант „Копитото” и са си делнали бъдещето на България, както кокаиновата мафия си разпределя територия. Ако Костов беше казал една дума за срещата с Николай Добрев на площада през 97-а, щеше да бъде освиркван и изгонен от трибуната. Днес той знае много добре това, но се прави на утрепана лисица, като иска да каже, че срещите между него и Николай Добрев са в реда на нещата, което се подразбира от екстремната ситуация. Само че това не е така. </p>
<p>В ДСБ самият Костов наричаше това поведение договаряне зад гърба на избирателите. Ако е имал тогава нещо да казва на Николай Добрев, е трябвало да го каже на официална среща в една от двете централи - тази на СДС или онази на БСП, срещата да бъде протоколирана, а с резултатите от нея хората да бъдат запознати вечерта на митигна пред „Св. Александър Невски”. </p>
<p>Това е легитимното политическо поведение. И опитът на Иван Костов днес да изкара криминалните си договорки с Николай Добрев като принципни е жалък. Може да заблуди три бабички в центъра на София, но трябва да знае, че тук му лъсна цялата политическа безпомощност и лидерска слабост, която мнозина в продължение на години мислехме за сила. </p>
<p>Обещал на Николай Добрев да не закача комунягите, заедно с Илия Павлов свалил правителството на Виденов, след това пожелал цялата власт. Илия Павлов, Доган и Майкъл Чорни му казали да си гледа работата и с помощта на царя го махнали оттам. Това е мутренска, а не героична история. </p>
<p>Като прибавим и незакачането на нито един бандит от страна на пълното мнозинство на СДС, неотварянето на досиетата на Държавна сигурност докрай и скриването и персоналното покриване на досието на Първанов от страна на Иван Костов, както и подаръкът на бившата комунистическа номенклатура, която управлението му направи с т.нар. приватизация, можем да кажем смело, че Иван Костов и т.нар. СДС са най-успешният комунистически проект в посттоталитарна България. Те измамиха собствените си избиратели по две линии - едната духовна с неотварянето на досиетата и неизобличаването на комунизма, а другата чисто материална - компенсаторните записи от които се възползваха "бизнесмени" като Славчо Христов, но с които истинските наследници на собственост не можаха да направят нищо. Най-голямата заблуда е, че са пренасочили стратегически България и са я откачили от Русия. Обратното - Костов и неговото управление направиха всичко възможно икономическите интереси на Руснаците не само да се запазят, но и задълбочат. Отхвърлянето на ШЕЛ от надпреварата за "Нефтохим" Бургас, газовите циркове на Евгени Бакърджиев с Рем Вяхирев, гарантирания монопол на Чорни и Мобилтел в продължение на четири години, по-късното изгонване на руския безнесмен и още няколко без да им пипнат бизнеса, са само няколко от най-ярките примери за това. Истината е, че по-голямата част от днешната олигархия се оформи точно по това време. Сещам се само за един пример - националния лиценз за единствената частна телевзия БТВ бе даден на рекламния бос Красимир Гергов, лично от Костов. Това бе негово персонално решение.</p>
<p>Вярно е, че късно го разбрах, но поне го разбрах и имам смелостта да отговоря на всички, които ще ме попитат: „Защо така се обърна?” Защото всичко, казано дотук, е очевидно и не мога да си затварям очите. </p>
<p>Целият ми патос е затова, че днешното честване, или научна конференция, за Людмила Живкова нямаше да е скандал и въобще нямаше да съществува, ако Костов беше изпълнил историческата мисия, за която беше избран. Антикомунизмът на думи можеше да се реализира в действия. И когато имаха цялата власт, в СДС не направиха нищо за това. Ето защо днес звучат лицемерно, фалшиво и приличат на по-големи комунисти от онези, срещу които реват. </p>
<p>Ако бяха истински демократи, щяха да уважат правото на някакви хора от левицата да си почитат когото искат, и вместо с призиви за забрана да излязат с няколко по-смислени аргумента. </p>
<p>Между другото, познавам повечето от най-гласовитите срещу конференцията за Людмила Живкова и бих се обзаложил за реакцията на всеки от тях при една въображаема ситуация отпреди трийсетина години. Сигурен съм, че ако тогава тя им се бе обадила по телефона, никой от днешните протестиращи професори и политици нямаше да й затвори възмутено, нито да й каже: „НЕ!”.</p>
<p>Проблемът на Иван Костов и останалите от т.нар. традиционна десница е, че винаги са мечтали да бъдат на мястото на Андрей Луканов и Александър Лилов, но не и нещо друго. Затова и днес отчаяно се борят да влязат в следващия парламент, а подкрепата за тях се свежда до един процент, което не е повод за радост и утеха, а само напомняне, че истинското оттласкване от комунизма все още ни предстои. Протестите им срещу Живкова са поза, която трябва да събере оределия твърд електорат, а не истинско възмущение от престъпленията на комунизма.</p>
