- Автор: Гласове
- 06 Апр 2025
- 2020
- 20
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Превъоръжаването на Европейския съюз, за което се предвижда да достигне стойност от 850 милиарда евро, може би е първата разумна стратегическа цел, поставена от европейските лидери през последните няколко десетилетия. Не става дума за въоръжаване с цел кампании срещу Русия или други недемократични режими. Вярно е, че някои конкретни представители на брюкселската върхушка си представят нещо подобно, но превъоръжаването ще създаде по-силна Европа, от която ще се възползват няколко поколения – и още повече поколения политически лидери.
Подобно на България, чийто елит няма ясна представа какво иска да бъде страната ни след влизането в Еврозоната, а просто желае самата еврозона, защото липсва визия за развитие със собствен мироглед и приоритети, и се надява общото течение да я отведе „там, където са всички“, така и европейските лидери страдат от липса на стратегическа визия.
През 2021 г. френският президент Еманюел Макрон и премиерът на Италия и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги публикуваха съвместна статия във „Файненшъл Таймс“, в която призоваха за нов инвестиционен пакет, естествено – финансиран чрез дълг, за да се „обнови“ Европейският съюз. Тогава с основание мнозина видяха в призива аналог на хазартната логика „двойно или нищо“, при която губещият състезател удвоява постоянно залога си с надежда, че накрая ще спечели и ще възстанови загубите си. Две силно задлъжнели държави настояваха за реформиране на европейските фискални правила с цел да продължат да правят дефицити и да теглят заеми, без това да води до санкции.
Тогава нямаше ясна идея в какво да се инвестира. Нямаше причина да се вярва, че инвестициите ще се насочат към реални дефицити, защото такива не се признаваха. Днес обаче Европа осъзна, че във военно отношение е джудже – спрямо Русия, Китай и дори спрямо досегашния си съюзник САЩ. Възможно е дори Русия да се окаже без волята и капацитета да спечели война с регионална сила като Турция. Не че подобен конфликт е на хоризонта, но е срамно, когато една държава разполага с повече подготвен личен състав и техника, отколкото няколко европейски страни със сходно по численост население, претендиращи да водят ЕС.
Тази тъжна реалност вече е осъзната. И вече има опити, ако не Европа да догони САЩ, Китай и Русия, то поне да създаде отбранителен капацитет, който да гарантира, че евентуална агресия ще струва скъпо. Дори не е нужно да се гледа към Русия. Времената са такива, че никой не знае какви ще бъдат отношенията между ЕС и САЩ след 20 години.
През последното десетилетие често се задава въпросът защо САЩ системно правят бюджетни дефицити, които по маастрихтските критерии са свръхдефицити (над 3% от БВП), и надхвърлят двойно лимита за задлъжняване от 60%. Историята, че докато валутата ти е световна резервна и всички предпочитат да я използват, както и да изкупуват американски дълг, „шоуто“ може да продължава, е колкото вярна, толкова и нестабилна. Никой не знае кога интересът към американския дълг ще спихне. Част от поскъпването на златото се дължи именно на това, че водещи централни банки предпочитат да диверсифицират резервите си чрез благородния метал, вместо чрез облигации.
В един такъв свят Америка няма да има избор, освен да наложи болезнени мерки – по-високи данъци, инфлация и обедняване – или да прибегне към старите методи: да си намери враг и да започне завоевателна война. Днес САЩ се опитват, дори без да ангажират собствена жива сила, да сложат ръка на украинските природни ресурси, както и на тези в Гренландия. Това ще им даде достъп до евтини редки минерали, с което ще станат лидери в производството на продукти с висока добавена стойност. Това би било стратегическо конкурентно предимство, което ще помогне на САЩ да растат икономически, а дългът им да изглежда по-малък в относително изражение.
Ако допълнително овладеят голяма част от морските и въздушни маршрути в северното полукълбо – особено тези, които ще се отворят след разтапянето на ледовете в Арктика – и ако вече са стъпили в Гренландия, те ще имат още едно стратегическо предимство.
Дори извън сценария на пряка военна конфронтация между ЕС и САЩ, европейските стратези вече се тревожат дали зависимостта от американско въоръжение не е станала прекалено голяма. Възможно ли е, ако дадена европейска държава или самият ЕС започнат операция, която САЩ не одобряват, американската страна да разполага с инструменти за дистанционно деактивиране на значителна част от предоставеното въоръжение?
Не на последно място, инвестициите в превъоръжаване винаги водят до иновации. Те са шанс за разработки в сферата на киберсигурността, високите технологии, изкуствения интелект, дроновете, противовъздушната отбрана и сигурната комуникация. Тези разходи биха имали висок фискален мултипликатор, защото преди да се създадат активите, трябва да се създадат и специалисти. Това означава хора да се образоват и тренират – не само за разработване и производство, но и за бъдещото използване. Тоест – военните на бъдещето трябва да са подготвени за технологични конфликти. Това ще са хора с умения и знания, които ще им служат дори след напускане на въоръжените сили, и ще дадат тласък на нов тип предприемачество.
Разбира се, притеснително е, че Европейският съюз не разполага с такива средства в бюджета си. Нито може да ги осигури в кратък хоризонт от 10 години. Ако не желаем да оставим други сектори без никакво финансиране, превъоръжаването може да стане само с цената на дефицити и заеми. Само че това не са онези заеми, при които дългосрочен дълг финансира текущо потребление. Това са дългосрочни инвестиции, които ще се отплащат с десетилетия. Проблемът не е в новия дълг, а в този, натрупан през последните две десетилетия на безпътица.
Да вземем за пример България. Военният министър не спира да се хвали с придобиването на бронираните машини за пехотата „Страйкър“, които ще дойдат от САЩ. От 198 машини общо 183 ще са именно „Страйкър“. Като се приспаднат медицинските и другите със специално предназначение, машините за превоз на пехота ще бъдат под 150. Всяка от тях побира по десет души личен състав. Това прави 1500 души – брой, който не е достатъчен да оборудва дори една бригада, чиято численост е между 3000 и 5000 души.
Миналия месец Народното събрание одобри закупуването на противотанкови системи „Джавелин“ за 153 милиона лева – около 90 милиона долара. При цена от около 200 000 долара за ракета, това означава около 450 броя. За сравнение, Украйна е използвала над 10 000 такива в конфликта с Русия. Тоест – Украйна е похарчила над 2 милиарда долара – повече от 20 пъти над това, което България сега ще инвестира.
Даваме ли си сметка колко малко и недостатъчно е това, с което се хвалим? Първият от общо седем изтребителя F-16 пристигна през първата седмица на април. До няколко години трябва да разполагаме с 16 изтребителя. Турция има 280 – и напълно подготвени екипажи за тях.
Отбранителният потенциал не се гради само с цел агресия. Ако някой европейски лидер си мисли, че ЕС ще бъде новият световен полицай или хегемон, жестоко се лъже. Европейските общества не желаят това. Но мъдростта изисква, когато глобалната нестабилност се концентрира в региони около Европа, да се вземат мерки. Дори да приемем, че милитаризмът на Макрон и фон дер Лайен има експанзионистичен характер, нека обществата използват техния порив като катализатор на процеса по превъоръжаване, а след това да им покажат пътя към вратата. Европа има нужда да бъде силна – не за да влиза във война, а за да извлича максимума от мира.
Повод за особено внимание е стремежът на европейските бюрократи да сложат ръка върху няколко десетки трилиона евро спестявания на домакинствата в ЕС. От пролетта на миналата година насам неведнъж се загатва, че тези средства могат да бъдат канализирани за технологично обновление. Въпросът е – как? Европейският капиталов пазар не притежава капацитета да поеме тези инвестиции и да ги насочи към бизнеси, които да ги усвоят. Всяка друга форма на пренасочване – чрез данък или регулация – ще бъде експроприация и доказателство, че ЕС се е отклонил от ценностите, върху които е бил изграден.
Много по-вероятно е съществуващите военни и авиационни консорциуми да станат още по-големи. А ако с времето се създаде ново поколение образовани и предприемчиви специалисти, вратите за техните идеи също трябва да се отворят. Урокът от Плана за възстановяване и устойчивост за България е, че превъоръжаването не трябва да се обвързва с изпълнение на други условия – реформи, закриване на предприятия и прочие. България има нужда да укрепи отбранителния си потенциал. Тя има право на свободен достъп до търговете за избор на доставчици на боеприпаси и не бива да допуска това да зависи от каквато и да е условност, спусната от европейската бюрокрация.
Ако европейското превъоръжаване се основава на такива допускания, то може да извади държавите от състоянието на безвремие и да върне на Европа мястото ѝ в международните отношения и световната търговия.
