- 10 Sep 2020
- 55
- 26
Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.
<p>„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.</p>
<p>Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.</p>
<p>Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.</p>
<p>Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.</p>
<p>И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.</p>
<p>Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
