САЩ и Русия са обречени да преговарят за Украйна

<p>Мина много време, откакто се водеха подобни преговори, но миналата седмица ме обзе усещане за дежа вю. Американци и руснаци преговаряха, без да се съобразяват с другите, за да намерят изход от кризата в Украйна и в същото време да моделират съдбата й.</p> <p>По време на разговорите американският президент Барак Обама даде ясно да се разбере, че Вашингтон няма никакво намерение да разширява НАТО нито в Украйна, нито в Грузия. Руснаците заявиха, че не планират нови военни операции в Украйна. Разговорите между руския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Джон Кери бяха обстойни и продължават. По различни причини нито една от двете страни не иска кризата да продължи и всяка има различен прочит на ситуацията.</p> <p><strong>Руската гледна точка</strong></p> <p>Руснаците са убедени, че бунтът в Киев беше стимулиран от западните разузнавателни служби, подкрепящи неправителствени организации, и че без тях демонстрациите щяха да отшумят, а правителството &ndash; да оцелее. Това не е нова теза на руската страна. Тя твърдеше, че Оранжевата революция има същите корени. Западът отрича. Важното е, че руснаците вярват в това. Това означава, че те вярват, че западното разузнаване е способно да дестабилизира Украйна, а потенциално и други страни в руската сфера на влияние или дори самата Русия. Поради това руснаците са обезпокоени от американската сила.</p> <p>Освен това руснаците не са убедени, че трябва да направят нещо. Ако оставим настрана теорията за западното разузнаване, те знаят, че украинците са разделени на фракции и че организирането на бунт е много различно от управлението. Руснаците увеличиха цената на природния газ за Украйна с 80%, а спасителната помощ на МВФ заради украинския държавен дълг носи значителна социална и икономическа болка. Когато тази болка бъде усетена през лятото, а романтичните спомени от бунта избледнеят, руснаците очакват враждебни реакции срещу Запада и ще използват собственото си влияние, открито или прикрито, за да моделират украинското правителство. Завземане на Източна Украйна ще осуети тази стратегия. Руснаците искат проруските области да гласуват на изборите в Украйна, за да изпратят силна опозиция в Киев. Откъсването на цялата или на част от Източна Украйна би било нерационално.</p> <p>Другите варианти за руснаците не са привлекателни. Говори се за действия в Молдова от Приднестровието. Но макар да е възможно руските сили да действат в Молдова, доставките за региона преминават през Украйна. В случай на конфликт украинците ще откажат достъп.</p> <p>Действия в балтийските страни са възможни. Кремъл може да окуражи руските малцинства да излязат на улицата. Но балтийските страни са в НАТО и отговорът би бил непредсказуем. Руснаците искат да запазят своята сфера на влияние в Украйна, без да скъсват търговските и политическите връзки с Европа, особено с Германия. Придвижване на руски бойни части в балтийските страни би затруднило отношенията на Русия с Европа.</p> <p>Преговорите за успокояване на кризата имат смисъл за руснаците заради рисковете от потенциални действия и защото те мислят, че могат да възстановят влиянието си в Украйна, след като страната усети осезаемо икономическите проблеми.</p> <p><strong>Американската гледна точка</strong></p> <p>САЩ смятат, че руснаците имат два лоста. Във военно отношение руснаците са по-силни от американците в региона си. САЩ на практика нямат военни варианти в Крим, точно както нямаха в Грузия през 2008 г. САЩ ще се нуждаят от месеци, за да струпат сили в случай на голям конфликт в Евразия. Подготовката за &quot;Пустинна буря&quot; отне шест месеца, а нашествието в Ирак през 2003 г. изискваше подобна подготовка. В това време руснаците вече ще са постигнали целите си и единственият вариант, който биха имали американците, би бил невъзможен &ndash; организиране на нахлуване в контролирана от руснаците територия. Американците не искат руснаците да прилагат военни варианти, защото това би разкрило неспособността на САЩ да дадат навременен отговор. Това би разкрило и слабост в НАТО.</p> <p>Освен това американците не искат да подлагат германците на тест, тъй като не знаят в коя посока ще поеме Берлин. В определен смисъл германците започнаха кризата, като критикуваха отказа на Украйна да продължи с процеса по присъединяване към ЕС и като подкрепиха един от лидерите на бунта както преди, така и след протестите. Но оттогава германците са все по-тихи, а човекът, когото подкрепиха, Виталий Кличко, отпадна от надпреварата за президент на Украйна. Германците дадоха заден ход.</p> <p>Германците не искат избухването на малка студена война. Постоянен конфликт на изток ще изостри нестабилността на ЕС и може да принуди Германия да предприеме по-категорични действия, които тя не иска да предприема. Берлин е много зает с опитите си за стабилизиране на ЕС и обединява Южна и Централна Европа пред огромните икономически сътресения и появата на все по-видима радикална десница. Германия няма нужда от дуел с Русия. Освен това германците получават една трета от енергията си от Русия. Ползата е взаимна, но германците не са сигурни, че Русия ще види взаимната полза по време на криза. Това е риск, който германците не могат да си позволят да поемат.</p> <p>Макар Германия да е предпазлива, страстите в региона бушуват, централноевропейските страни също трябва да са предпазливи. Полша например не може просто да пренебрегне Германия. САЩ трябва да създадат двустранни отношения в региона, което предположих, че ще се случи с течение на времето, но засега американците изобщо не са готови да действат, да не говорим в регион, където две сили, Русия и Германия, могат да се противопоставят на американските действия.</p> <p>Подобно на Москва Вашингтон има ограничени опции. Дори да предположим, че твърденията на руснаците за американското влияние чрез неправителствени организации са верни, те изиграха тази карта и ще бъде трудно да я играят отново, тъй като мерките за строги икономии си казват своето. Поради това последните събития са логични. Руснаците се обърнаха към американците, за да обсъдят успокояване на кризата, предлагайки създаването на федерация в Украйна, имаше и предложения за изпращане на наблюдатели.</p> <p><strong>Важността на преговорите</strong></p> <p>Най-интересното в цялата ситуация е, че руснаците и американците се обръщат един към друг за изиграването на следващото действие. Руснаците говорят с европейците, разбира се, но когато разговорите достигат етап определяне на бъдещето и вариантите, Лавров се обажда на Кери, а Кери вдига телефона.</p> <p>Това ни казва нещо важно за начина, по който функционира светът. Обясних слабостта и на двете страни, но дори изправени пред тази слабост, руснаците знаят, че не могат да се измъкнат от кризата без съдействието на американците, а САЩ разбират, че ще трябва да разговарят с руснаците и че не могат просто да наложат изход, както понякога правеха в региона през 90-те години на миналия век.</p> <p>Част от това може би са навици, усвоени по време на Студената война. Но има нещо повече. Ако руснаците искат да постигнат решение на украинския проблем, което защитава националните им интереси, без да ги тласка към рискове отвъд равнището, смятано от тях за приемливо, единствената страна, с която могат да говорят, са САЩ. В Европа няма един човек, който да говори от името на европейските държави по въпрос от такова значение. Британците говорят от името на британците, французите &ndash; от името на французите, германците &ndash; от името на германците, и поляците &ndash; от името на поляците. При преговори с европейците първо трябва да позволиш на европейците да преговарят помежду си. След преговорите отделни страни или може би ЕС, биха могли, например, да изпратят наблюдатели. Но Европа е абстракция, когато става дума за силова политика.</p> <p>Руснаците се обаждат на американците, защото разбират, че колкото и САЩ да са слаби в този момент и на това място, потенциалната им сила е значително по-голяма от тяхната. По въпрос от такова значение за руснаците игнорирането на САЩ би било опасно, а разговорите първо с тях би бил най-добрият път за разрешаване на проблема.</p> <p>Американско-руско споразумение за разрешаване на кризата вероятно ще включва германците и останалите. Германия иска решение, което не нарушава отношенията с Русия и не поставя под напрежение отношенията с Централна Европа. Германците се нуждаят от добри отношения с централноевропейците в контекста на ЕС. Американците искат добри отношения, но в момента не са особено зависими от Централна Европа. Поради това те потенциално могат да дадат повече, отколкото европейците, дори ако европейците успееха да се организират за водене на преговори.</p> <p>На последно място САЩ имат глобални интереси, които руснаците могат да засегнат. Иран е най-очевидният. Поради това руснаците могат да обвържат проблеми в Украйна с проблеми в Иран, за да изтръгнат по-добра сделка със САЩ. В преговорите със САЩ има минимален икономически компонент и максимални политически и военни компоненти. Има места, където САЩ искат руската помощ по подобен род проблеми. Те могат да преговарят.</p> <p><strong>Различни американски притеснения</strong></p> <p>Най-важното е, че САЩ не са наясно какво искат от руснаците. Отчасти те искат създаването на конституционна демокрация в Украйна. Впрочем руснаците не са против това, ако Украйна не се присъединява към НАТО или ЕС, но те също така са наясно, че изграждането на конституционна демокрация в Украйна е трудно и вероятно безполезно начинание. Те знаят, че правителството е изградено върху опасно подвижни икономически и социални пясъци. Някои кръгове в американската администрация са обезпокоени, че Русия се очертава като регионален хегемон, а други кръгове, все още вманиачени по Близкия изток, виждат руснаците като провокаторите в региона, трети виждат в тях потенциални партньори.</p> <p>Както понякога се случва в САЩ, има сложно идеологическо и институционално разнообразие. Държавният департамент и Министерството на отбраната рядко виждат нещата по един и същи начин, освен това има и Конгрес. Това в известен смисъл прави САЩ толкова трудни за преговори, колкото европейците. Но също така открива благоприятни възможности за манипулация в хода на преговорите.</p> <p>Но в случаите с най-високо национално значение, колкото и различни възгледи да има, в крайна сметка президентът или някоя друга доминираща фигура може да говори авторитетно. В този случай това, изглежда, е Кери. Той може да говори от името на единствената сила, която може да влезе в споразумение и да създаде коалицията в Европа и в Киев, която да приеме споразумението.</p> <p>Русия преживя огромно връщане назад, след като бившият украински президент Виктор Янукович беше свален. Тя предприе действия не толкова, за да спре поражението, колкото, за да моделира и представи за силата си. Властта на Москва е действителна, но недостатъчна, за да спре директно събитията, окупирайки Киев. Тя ще трябва да използва икономическата слабост на Украйна, политическата фрагментация и ще се нуждае от време, за да опита да заздрави отново позициите си. За да постигне това, Русия се нуждае от договорено решение, което ще се надява събитията да променят. За да постигне това решение, Москва се нуждае от значим партньор в преговорите. САЩ са единственият избор. И колкото и да е сложно и странно, ако бъдат убедени да действат, самите те могат да осигурят стабилната платформа, от която Русия сега се нуждае.</p> <p>САЩ не са готови да признаят, че са навлезли в период, в който конкуренцията с Русия ще бъде определящ елемент във външната им политика. Тяхната вътрешна логика не е насочена към Русия. Някой може да каже, че не е в интерес на САЩ да слагат край на украинската криза, че ако оставят Русия да затъне в украинското тресавище, това ще подкопае силата й и ще осуети зараждащата се конкуренция още преди тя да започне наистина. Но САЩ се ръководят от свои собствени процеси и все още не са готови да мислят от гледна точка на отслабване на Русия, а предвид относителната им изолация отлагането не е лоша идея.</p> <p>Поради това преговорите са обещаващи. Но по-важното е, че руснаците ни показаха как продължава да функционира светът. Когато е необходимо да се свърши нещо, номерът, на който трябва да се позвъни, все още е в САЩ.</p> <p>БГНЕС</p> <p>*Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания &quot;Стратфор&quot;. Автор на няколко книги, сред които най-известната е &quot;Тайната война на Америка&quot; от 2004 г.</p>