САЩ действат с патосни увещания или заплахи, но изолацията на Русия не се случи

Бойните действия в Украйна промениха координатната система на световната политика, заставяйки всички страни да определят своето отношение към случващото се. Картината, която се разкри, нагледно показа процесите, които се развиват в света.

Ако вземем за критерий как се възприема руската специална операция, то симпатиите до голяма степен са на страната на Украйна. Образът на суверенна страна, подложена на нападение от своя многократно по-мощен съсед, буди съчувствие към нея и осъждане на нападателя. Това е валидно за цялата планета, като на Запад, разбира се, е изразено много по-ярко, но също така е разпространено и на Изток. И няма основания да се очаква нещо друго. Русия решава в Украйна собствените си национални задачи, произтичащи от руското тълкуване на историческите закономерности и справедливост. Поради тактически съображения характерът на тези задачи се отричаше до самото начало на операцията, а на чуждото мнение Москва не обръща внимание. Заявеният наратив до голяма степен е адресиран за вътрешна употреба в страната (макар че и тук той е доста непълен, с пропуски и премълчавания).

На световната аудитория се предлага набор от лозунги, чиято логика и убедителност лесно може да бъде оспорена, но това въобще не безпокои тези, които ги произнасят. Иначе казано, Русия излъчва убеденост в своята правота, увереност в силите си и използва лостовете, с които разполага (не информационни, а пределно материални) за въздействие върху обкръжаващия я свят. „Меката сила“ никога не е била руски коз и на дадения етап е взето решение въобще да я пожертват за постигане на поставените (но не задължително обявени) цели с масирано използване на военна сила. Смята се, че в случай на успех авторитетът на Русия като държава, способна твърдо и последователно да получава своето, ще укрепне, въпреки хуманитарните разходи. Обективната преценка е, че страна, решила да се държи по този начин, може да се окаже в международен вакуум. Но не всички гръмко я осъждат - мнозинството са по-скоро равнодушни, но ще предпочетат да се въздържат да взаимодействат с нея.

Случва се обаче нещо друго. Изолацията на Русия не се случи. И това е свързано с факта, че отношението на голямата част от света към руско-украинските отношения се диктува от фактори, които нямат пряка връзка с тези отношения.

На първо място, големият военен конфликт, който за Запада е нещо извънредно, за не-Запада, е ако не норма, то поне събитие, което въобще не е уникално. Гледайки от Африка, Южна Азия, още повече от Близкия Изток на бойните действия, тамошните наблюдатели просто отбелязват започването на още една война. Извън границите на евроатлантическата общност войните никога не са спирали, а някои от тях продължават и днес. Мнозина там даже ги дразни световното внимание, насочено именно към това противопоставяне, в същото време, когато кръвопролитни войни извън историческа Европа предизвикват къде по-малък и бързо гаснещ интерес от благополучните държави. Разпространената западна реторика за епохата на мира и процъфтяването, настъпила след Студената война, значителна част от човечеството възприема като егоизъм и лицемерие.

На второ място, мнозинството в бившия „трети свят“ и известна част от публиката на Запад гледат на сегашната драма не като на отделен епизод, а като на кулминация на колизията, започнала много по-рано и свързана с напористата политика на САЩ и техните съюзници по отношение на териториите, непосредствено граничещи с Русия. Тоест на Запад позицията е, че без значение какво е било преди това, то не може да оправдае това, което става сега. Но в другите региони на света тази позиция по-скоро звучи по следния начин: „А какво собствено очаквахте вие, когато провокирате тигъра?“. И накрая, и това вероятно е най-характерното, реакцията на по-голямата част от планетата илюстрира високата степен на раздразнение от Запада като цяло. Той е възприеман като хегемон, който традиционно злоупотребява със своите възможности. Но тези възможности намаляват, което вече позволява да бъде изразено истинското отношение към него посредством отказа да бъде следвана настоятелно препоръчваната от него политика на заклеймяване на Русия.

Неуспехът на САЩ при формирането на антируска коалиция, която така и не надхвърли границата на групата от официални съюзници и единомишленици, е очевиден. И този неуспех е свързан не с подкрепата на Русия, а с неприемането на това, че Западът се опитва да наложи своята линия, която много често вреди на интересите на тези, върху които я налагат. Още повече, че САЩ, по не съвсем разбираеми причини за поддържането на тяхната позиция, не предлагат нищо насреща, а действат с патосни увещания или заплахи. Но залогът в този конфликт, действително е много висок. Неспособността на Русия да постигне това, което иска, ще означава провал от стратегически мащаб, за постигането на който призовават и помагат да се случи САЩ и Великобритания, главните партньори на Украйна. Но и неспособността на Запада да блокира Русия ще доведе до необратими промени в международната йерархия. Не толкова в смисъл на издигането на Русия на по-висока позиция (на страната ѝ предстои да реши огромно количество вътрешни проблеми, с което винаги се е справяла лошо), колкото към бързото отслабване на доминиращата роля на западните страни. Последното предизвиква одобрение в голяма част от незападния свят, която продължава да изпитва силни антиколониални чувства.

По парадоксален начин Русия, бореща се за макар и частично възстановяване на предишния си имперски контур, стана флагман именно на този антиколониален поход. Доколко страната е психологически готова да се асоциира с тази част от света, а не с културно-обичайния Запад е голям въпрос. Изглежда ненапълно. Друг вариант за следващия исторически период обаче не се наблюдава. И не само поради крайно влошените отношения със западните държави, но и именно поради тези кардинални промени в световната разстановка на силите.

Заглавието е на "Гласове"

Превод от руски: Никола Стефанов