- Автор: Стефан Джендов
- 05 Авг 2022
- 1675
- 19
Опитите на вече бившия образователен министър Николай Денков да принуди университетите да се сливат, не престанаха до самия край. В последното си заседание правителството на Кирил Петков одобри постановление на Образователното министерство, което ще тласне огромна част от висшите училища към избора да предприемат масови уволнения, или да потърсят сливане с по-големи и по-богати университети. Това става с нови условия за разпределяне на онези допълнителни 20 милиона лева, които кабинетът обеща на университетите с бюджета от февруари, но ги забави. Денков залага минимална заплата за най-ниската длъжност асистент 1500 лв. при сегашна минимална заплата 1300 лв.
Проблемът е, че висшите училища се принуждават да увеличат разходите си за заплати, а държавата не им е осигурила необходимия за това ресурс. Вдигане на възнаграждението на асистент с 15%, означава да се повишат и възнагражденията на главните асистенти, доцентите и професорите, защото е невъзможно хора с по-висока длъжност, повече опит, познания и отговорности да получават по-малко. Като например лейтенант да взима повече от полковник.
„Вдигането на минималната основна заплата в сектора е непосилно за бюджетите на немалко от българските висши училища, включително на много добре управлявани такива. Видно от гореизложеното, при прилагането на този оспорван подход, университетите ще бъдат изправени пред опасността от фалит в средата на 2023 г., тъй като вдигането на основната преподавателска работна заплата е разход с постоянен характер, докато избраният механизъм за извънредно дофинансиране има инцидентен характер и чрез него просто се запушват частично периодично отварящите се дупки в бюджетите им. Подобен подход не внася никаква яснота, сигурност и предвидимост, а те са задължителни принципи при вземане на управленски решения с дългосрочен характер“, се казва в становище на Съвета на ректорит на българските висши училища.
За разлика от училищата в системата на основното и средното образование, при които вдигането на заплатите се подсигурява със средства по ясна формула (длъжност х бройки = заявление за финансиране), за университетите това не важи. С промени в Закона за висшето образование от 2020 г. на университетите се наложиха минимални заплати определени от вън, но за тяхното подсигуряване вече втора година не се заделят предварително средства, а унивеситетите трябва да молят кабинета за това. През 2021 г. дефицитът в следствие от промените беше 62 млн. лв. за цялата система на висшето образование. В следствие на същото решение е необходимостта от допълнителните 20 млн. лв. през тази година. Предстои тепърва да се изчисли колко ще е недосигът през тази и през следващата година в следствие на новото нормативно и неподсигурено с ресурс вдигане на заплатите.
Получава се същият тип миниране на дейността, в който Бойко Борисов обвиняваше предшественика си Сергей Станишев – „ще плащам неговте пенсии“ (визираше предизборното увеличение от 1ли 2009 г.). С актуализацията на бюджета от юли правителтвото повиши пенсиите без да осигури съответстващо повишаване на осигуровките, с което да не се увеличе дефицитът в НОИ, прехвърляйки непопулярната стъпка на следващото управление.
До вдигане на минималната заплата се стига, след провала на предишната приумица – допълнителните пари да се обвържат с преатестиране на преподавателите по нови правителствени критерии, което щеше да постави между 30% и 50% от доцентите и професорите в неизпълнение на критериите за длъжностите им. В резултат, до година-две университетите щяха да се принудят да се сливат, заради липсата на академичен състав. Именно след като тази противоконституционна намеса в академичната автономия бе отменена с актуализацията на бюджета, идва последният удар.
Самото повишаване на заплатите може да бъде атакувано и като незаконно. Съгласно Закона за нормативните актове постановления на Министерски съвет не се представят за обществено обсъждане, когато става дума за разпределяне на бюджетни средства, каквито са въпросните 20 млн. лв. Вдигането на заплатите обаче е решение, което изисква обществено обсъждане и вписването му в постановлението за разпределение на бюджетен разход го прави уязвимо.
Сега на ход е служебното правителтво, което има избор да утвърди ли волунтаризма на Николай Денков да джурка системата на университетското образование, или ще я съхрани за следващо правителство с истинска реформаторска визия.
