- Автор: Гласове
- 22 Фев 2025
- 2892
- 35
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Сякаш някакъв дух или пък вирус на безумието е овладял управляващите партии и правителството. Откакто този парламент и кабинетът започнаха работа, концентрацията на гафове и грешни решения, може да се види и с окото на човек без никаква експертиза. Трудно е да се повярва, че партиите може да го правят нарочно, но в крайна сметка карат публиката да се чуди толкова ли е некадърна новата власт, толкова ли е неспособна да види колко нелепо изглежда от страни, или всички до един са марионетки на Делян Пеевски, целящи да покажат на публиката, че в българската политическа вселена няма по-голям гравитационен център от него.
При 24 милиарда лева разходи за пенсии, отмяната на швейцарското правило и отказа от планираното вдигане на пенсиите, спестява на държавата около 400 милиона лева или точно един процент от разхода. Това икономия ли е? Не, не е никаква икономия. Наречете го послание към пенсионерите „пенсиите ви се вдигат от Асен Василев, вие не сте наш електорат. Ние вдигаме на учители и полицаи“. В главата на кой политически стратег ще хрумне властта да ядоса една трета от избирателите вечерта, само за да се отметне намерението си на сутринта.
Кой политически лидер ще търпи съветници, които го вкарват в подобна беля и позволяват на Делян Пеевски, човек, за когото от години се говори, че е овладял партията на Борисов, да прави капитал от глупостта и да прилича на възрастния в стаята, който казва „платете на пенсионерите, както е по ангажимент“.
Оплитането на правителството в бюджетната сфера надхвърля гафа с пенсиите. В изпълнителната власт, а и партиите извън нея, все още си мислят, че са невъзможни невъзможните неща. Все едно човек да е едновременно от „Левски“ и от ЦСКА. Да искат нисък бюджетен дефицит и да мислят, че могат да го постигнат без вдигане на данъците и без потискане на икономическия растеж.
Съчиняването на приходи с мерки, които доколкото са тествани, са се провалили, само отлага признанието за краха на бюджетната структура. Това означава, че дългосрочните закономерности, които предопределят разходите и приходите, обричат фиска на хронични дефицити. Колкото по-рано стане ясно това, толкова по-голям е шансът да се посочи отговорник и да се гарантира, че той няма да има достъп до кормилото на публичните финанси в бъдеще. Обратно – да се лъже, че дефицитът може да се овладее без вдигане на данъци и пенсии, оневинява Асен Василев.
Последните дни гафове на Теменужка Петкова помогнаха на Василев дори да за изглежда като сериозен експерт.
Как така се случи, че мнозинството от политиците не можаха да намерят правилните думи, с които да успокоят обществото, че България няма да праща войски в Украйна. Някои заговориха, че няма да пращаме в зони на бойни действия. Други, че няма да пращаме войници на фронта. И двата израза по същество не изключват напълно български ангажимент. Как само президентът Румен Радев и Делян Пеевски намериха правилната форма на изразяване, че български военни не трябва да се пращат въобще на украинска територия, нито на фронта, нито в тила, нито като съюзници, нито като миротворци.
Изборът на нови хора, с които да се попълнят регулаторите в мнозинството от случаите заприлича на стремеж да се трудоустроят и рециклират репутациите на негодници, които са се посрамили и професионално, и личностно.
В областта, която следя най-отблизо – публичните финанси, в момента се подготвя избор на нов състав и председател на независимия фискален съвет. Институцията, която през миналата година усвои бюджет от 822 хиляди лева, а като произнасяне по проектите за три бюджета състави общо 69 страници. Това прави работата на съвета да струва по 12 000 лева на отпечатана страница. Най-тъжното е, че тези страници не са безсмислени. Докладите, като оценка за реалистичност на намеренията разписани в бюджетите са релевантни и съдържат нужните критики.
Защо обаче никой не се интересува какво е мнението на съвета? Защо съветът не дава пресконференции, когато има коментари по бюджета? Може би защото след като направи единствената си сериозна строга и критична пресконференция, ядосаха ГЕРБ и повече не посмяха. Днес членовете му се показват в медиите в лично качество и коментират толкова широк спектър от теми, така че фискалната политика се споменава едва ли не от задължение.
Надеждите, че в съвета може да влезе млада кръв, с желание да раздвижи водите, евентуално да издигне функциите му, върна Десислава Калчева. Тя е единственият академик и учен в подготвяния състав на съвета, който е в активна възраст и достиженията в правенето на икономическа наука, не ѝ убягват. До нея ще застанат само политически фигури, независимо чии лобита ще надделеят за избирането им. Синът на ротния командир на един от лидерите на партиите в коалицията „израсна“ от секретар и сега му се търси място като член на комисията.
Смешно, но само докато разбрахме, че за председател на съвета се подготвя Симеон Дянков. Човекът, когото Световната банка посочи с пръст и каза, че е натискал служителите да подправят входните данни, така че заключенията на доклада Doing Business да се изкривяват. След като съзнателно е подвеждал международна инвестиционна и изследователска област, ГЕРБ номинират Дянков да оглавява институция, чиято работа е да прави изследвания и да публикува заключенията им.
Не му стига, че съсипа икономиката на България и за периода на управлението си удвои безработицата. Дянков е опасен затова, че когато имаше власт с прецизността на преследвач от видеоигрите не пропускаше да извади от играта всеки, който дръзнеше да го критикува. Намали наполовина бюджета на Комисията за финансов надзор, защото председателят ѝ Петър Чобанов няколко пъти разкри несъстоятелността на идеите му. Закри Агенцията за икономически анализи и прогнози, която отказваше да валидира с наукообразни съчинения намеренията му. Сега нейните бивши служители се радват на пет и дори шестцифрени доходи в едни от най-големите изследователски компании в света. Други завършиха магистратури и докторати в един от най-престижните университети на Европа и САЩ и правят академична кариера. Излиза, че трябва да му благодарят за безобразието, че ги махна от агенцията.
Сега с най-голямата си наглост, се завръща в България и опитва да овладее институция, която беше създадена именно за да компенсира закритата от него Агенция за икономически анализи и прогнози. Кой ще вярва на изследвания на звено, чийто ръководител е посочен като манипулатор на изследвания пред целия свят? Толкова ли няма свестни академици в тази държава, които да заемат мястото?
Днес партиите забравят, че докато в министерствата е повече от нормално да се слагат политически фигури, защото се провеждат политики, и се носи политическа отговорност. Да се запълват регулаторите с политически фигури може да се обясни само с налагане на свои хора, които да пълнят касички от услугите, които регулаторите ще правят, като продължат да не работят по начина, който законът и обществените очаквания им вменяват.
Когато Кирил Петков е обвиняем за злоупотреба с власт, когато Лена Бориславова е обвиняема за подправяне на документи, когато Денков и Василев предлагат България дългосрочно да хариже водния потенциал на Арда, Места и Струма в полза на Гърция, провалите на правителството няма да помогнат на „Продължаваме промяната“ да възвърнат позиции.
Когато Росен Желязков оглави кабинета мнозина си отдъхнаха с надежда, че най-после изпълнителната власт е поета от нормален човек, който разбира от държавна администрация има мъдрост да знае къде са границите на възможностите му и да търси възстановяване на нормалността и стабилността. Срещу него не можеше да се каже лоша дума, а правителството му се ползваше с отношение, подобно на това като към кабинета на Иван Костов в самото начало. Очакванията от Теменужка Петкова бяха като от Муравей Радев. Никой не искаше чудеса, трябваше само да посочи възможното и да не го пропуска.
Вмешателството в работата на отделните министри и културата на Желязков да „пази линията“, много скоро превърнаха и него и министрите му в заложници на щенията на коалиционните партньори. Самият Желязков изглежда ще стане жертва на способността си по естествен път и без целенасочени усилия да засенчи Борисов, само защото е способен да води без да създава конфронтация. Това е непростим грях в политическа среда в която партийните лидери не желаят да носят отговорност, но и не допускат някой да блесне, вършейки работата, за която не желаят да отговарят лично.
Мнозина пропускат да забележат какво става, когато популярните сред градската десница противници на правителството – ПП-ДБ са в насипно състояние, а кабинетът е саботиран от мандатоносителя и неговите партньори. Очертава се един образ, който започва да се свързва с нормалността. Образ, който винаги е готов да каже това, което мнозинството иска да чуе. Образ, който не може да се асоциира с нито едно от днешните безумия.
Накрая Делян Пеевски няма просто да обере протестния вот на недоволните, но ще получи шанс и ако не повтори грешките на Борисов и останалите, които днес претендират да са системни партии, „Ново Начало“ може да се превърне в един от сериозните политически играчи. Пясъкът в часовника на втория президентски мандат също намалява и няма да е никак чудно, ако в края на това десетилетие политическият пейзаж се промени дори по-сериозно, отколкото с идването на ГЕРБ през 2009 година.
