- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 321
- 11
Точно 14 години и половина след края на активните бойни действия във Втората чеченска война (1999–2000) и точно 5 години и половина след пълното прекратяване на състоянието на контратерористична операция в тази руска република бе вече и официално обявено преди седмица, че започва набирането на срочнослужещи в руската войска сред донаборниците в Чечения. Би трябвало точно този месец септември да се брои като завършек на времето на противопоставяне между руснаци и чеченци, но всъщност твърде много път ще трябва да бъде извървян още в тази посока
<p>Може Чеченската република в състава на Руската федерация да е вече напълно умиротворена, може напълно да спряха от година-две всички форми на въоръжени сблъсъци в северокавказките републики, включително и терористичните бомбени атентати, може час по час да се обявяват грандиозни планове за обществено-икономическо развитие на тези земи, може да се строят с пълна пара огромни туристически обекти – от единични хотели и ски писти до зашеметяващи с размаха си напълно нови курорти. На междуличностно равнище обаче състоянието на отношенията между северокавказците и славянските християнски народи в Русия днес продължава да бъде изключително сложно, меко казано.</p>
<p>Призоваване на чеченци в руската войска е прекратено още в началото на 90-те години на миналия век. След края на Втората чеченска война е направен опит за възстановяване на набирането на чеченски новобранци, но според свидетелства на очевидци още първите наборници отказват да изпълняват заповеди, не си оправят леглата, не сгъват дрехите си и не помагат в приготвянето на храната и не почистват спалните помещения, понеже това е „женска работа”. В добавка – държат молитвени килимчета под леглата си, носят ги в походи и демонстративно се молят, прекъсвайки всяка друга започната вече дейност. Този първи опит е съвсем краткотраен и набирането на чеченци в руската войска е отменено почти незабавно.</p>
<p>Обявеното преди десетина дни възстановяване на набирането на срочнослужещи от Чечения е пробно и ограничено, засега ще бъдат призовани до края на 2014 г. едва 500 наборници. Силно ограничено е участието и на останалите северокавказки републики в този процес, макар набирането на срочнослужещи там никога да не е било прекратявано напълно. Тази пролет например да служат в руската войска бяха призовани 400 младежи от Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкезия, 900 – от Дагестан, и едва 100 – от Ингушетия. Този брой е крайно ограничен в сравнение с общия брой наборници в Русия – около 150 хиляди, и очевидно засега ще остане без изменения.</p>
<p>През 2012 г. наборници от Дагестан се жалваха чак в Москва, че не ги допускат до срочна служба в руската войска. Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров заяви, че десетки хиляди млади чеченци се стремят към реализация като професионални военни, но за тях също както и за дагестанците този път е затворен – практически не е възможно в Русия да станеш професионален военен и да се издигаш по военната стълбица, ако не си бил призован на срочна служба преди това. Изглежда, че високата безработица във всички северокавказки републики е сред причините за стремежа към военна кариера, която в Русия има високо обществено одобрение, а и е добре платена.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_jwDu5ph5mtD8MTOBnTcbWM1GOO7VDO.jpg" style="line-height:1.6em" /></p>
<p><strong><em>Чеченец, рисунка от 1840 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Скоро политическите и стопанските отношения между Русия и северокавказките народи ще навършат 1100 години, тези отношения са винаги без полутонове, винаги в черно и бяло – или са пример за междуетническа привързаност, или са на границата на ненавистта. През втората половина на Х в. значителна част от северокавказките народи влизат в Тмутараканското княжество, там, в един от трите ексклава на Древна Рус, със славяните съжителстват касоги (староруското название на предците на днешните адиги, кабардинци и абхазци), яси (староруското название на осетинците) и прабългари (които по-късно заедно с касогите ще формират днешните карачаевци, балкарци и кабардинци).</p>
<p>Особено след налагането на християнството при княз Владимир Святославович (ок. 960–988) отношенията със северокавказките народи са приятелски – Алания (дн. Северна Осетия-Алания и Република Южна Осетия) е християнизирана още през 916 г. от византийски мисионери, а абхазците са християни още по-отдавна – от ІV в. Славяните и северокавказците са и съюзници, обединява ги борбата срещу мощния Хазарски хаганат. През ІХ–ХІ в. в земите на днешен Дагестан е разположена друга могъща християнска аварска държава – Сарир.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_T13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4.jpg" style="line-height:1.6em" /></p>
<p><strong><em>Черкези (адиги) в атака по време на Кавказката война, която Русия води във времето от 1817 г. до 1864 г., рисунка на Г. Г. Гагарин, май 1841 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>За няколко дълги столетия след ХІІ в. разпокъсаните руски княжества се развиват далеч на север и нямат допир със Северен Кавказ и с неговото население. Чак през 1552 г. в Москва пристигат „черкезки князе” (според думите в историческите извори), за да молят за помощ от цар Иван ІV Страшни (1533–1584) срещу могъщото Кримско ханство. През следващите две години значителна част от адигите се присъединяват към Русия заедно със земите си, търсейки спасение. През 1557 г. в Москва пристигат дагестански пратеници, както и пратеници на кабардинските князе, а през 1561 г. Иван IV се жени във втори брак за Мария Темрюковна (преди покръстването си Гуашеней), дъщеря на великия княз на Кабардия Темрюк Идарович (Идарокуе Кемиргокуепща).</p>
<p>От втората половина на все същия ХVІ в. отношенията между Русия и северокавказките държави се влошават, започнала е вече ислямизацията на Северен Кавказ. Въпреки това през 1588 г. в Москва пристига първото чеченско пратеничество, начело с Батай-мурза, което предлага срещу закрила чеченските князе да се признаят за васални на Русия, макар и формално. Едва след 21 януари 1781 г. чеченските земи са изцяло в границите на Русия.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpg" /></p>
<p><strong><em>Руски войници строят път в Дагестан, рисунка на немския художник Т. Горшелт, 1858/1859 г</em></strong></p>
<p>Непрестанни брожения на северокавказците водят до най-продължителната война, която Русия води в цялата си история – Кавказката (1817–1964). Описана в забележителни художествени произведения, тази война трябва да свърже и географски с Русия грузинските, част от азербайджанските и арменските земи, които към началото на ХІХ в. вече са се присъединили доброволно към Русия, нужно е да се преодолее съпротивата на непокорните вече ислямизирани северокавказки народи, въставащи непрекъснато.</p>
<p><span style="line-height:1.6em">***</span></p>
<p><span style="line-height:1.6em">Трудно е да се предвиди колко време ще продължи завършващият етап на поредното присъединяване на Чечения, а и на останалите северокавказки републики, към порядките в Руската федерация, възможно е пълното нормализиране на тези отношения, особено след двете кървави войни в Чечения в края на миналия век, да продължи още дълго, възможно е дори да не премине съвсем гладко, но особено последните почти пет века показаха, че Русия и Северен Кавказ са обречени да съжителстват въпреки грамадните различия в бита, религията и народопсихологията.</span></p>
