- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 69
- 23
Има един въпрос, който витае в пространството около идеята на ДСБ да избере председател на Реформаторския блок непосредствено преди изборите. Кому беше нужно да се влиза в този филм с предизвестен финал, който можеше да свърши и по-зле с разваляне на коалицията? Защо бе изложено на риск не особено стабилното равновесие между седемте субекта на изборната коалиция и петте на блока? Отговори от сорта „не са го преценили добре“ не вършат работа. Най-малкото такава рискована стъпка трудно може да се припише на умния, съобразителен и консенсусен лидер на ДСБ Радан Кънев. Хипотези за натиск отвън, лидерски игри, шпионски заигравки, несъгласия за бъдещото управление и прочие са възможни, също не разрешават загадката защо преди изборите?
<p>Има обаче един отговор, който върши работа и намества парчетата от пъзела. Той е съвсем прост – защото след изборите ще стане още по-сложно.И още по-лошо – ще е трудно и сложно при всички положения. Това очевидно е ясно на Радан Кънев и май е главната причина за решението на ДСБ за избор на председател по никое време. Колкото и парадоксално да изглежда, всъщност може би това е бил опит да не се разпадне РБ след вота на 5 октомври.</p>
<p>Да речем, РБ изпълни програмата си максимум и вкара 25-30 депутати в парламента. Много хубаво, ама не съвсем! Защото ще започнат сложни сметки и интерпретации за причините за успеха. С други думи, ще настъпят тежки времена за избор на председател и въобще за оцеляването на коалицията. Ккато си му е редът, битките ще се водят на закрито, за да не се излагат пред електората, но при наличието на социални мрежи замазването само ще усили звука от какофонията. Като допълнителна екстра ще започнат едни подозрения кой с кого се е срещал тайно и старият спор трябва или не трябва да се участва във властта.</p>
<p>Другият вариант е ако РБ не успее да излъчи достатъчно мандати за Народното събрание. Тогава кавгите ще са още по-люти – кой къде сбърка, кой колко даде и допринесе за провала. Никой не би искал тогава да е на мястото на Радан Кънев. Той може да не се съмнява, че всичките му „грехове“ – оставка от поста говорител на блока, опитът да бъде избран за председател преди вота, изместването на Меглена Кунева на евроизборите с явно и тайно агитиране за ползване на преференцията, ще бъдат сложени официално на масата. Недомислието „гражданска съвет“, формиран за прехвърляне на политическата отговорност към субект, който няма как да носи такава, ще закрие недостроената вавилонска кула.</p>
<p>Точно това вероятно се е опитал да предотврати Радан Кънев, като оттегли кандидатурата си, след опита да канализира донякъде разноговоренето и разноправенето в коалицията чрез пренасочване на властта в един човек, в случая към себе си.</p>
<p>Това не са приказки за Нероден Петко, а съвсем реална възможност, почерпана от миналото. Съставянето на Реформаторският блок поначало съдържаше в себе си всички латентни признаци за бъдещ разкол, както се случи някога и със славната коалиция СДС. Желанието на Иван Костов да направи от коалицията СДС партия като начало успя да удържи центробежните и центростремител ни сили във синята формация. И за външните наблюдатели бе станало ясно, че синята формация не работи. Координационният съвет от представители на отделните партии се бе превърнал в една голяма говорилня, която не само трудно вземаше решения, но и непрекъснато произвеждаше вътрешни колизии и медийни скандали. Такъв тип коалиции виреят добре в революционна обстановка, каквато имаше в първите години след 1989, но те могат да издържат твърде дълго.</p>
<p>Всъщност и СДС, и РБ са жертва на криворазбрания соц постулат за „равенството и братството“ между отделните партии, събрани в конгломерат без ясно разписани пътища за постигане на значима, но конкретна цел в обозримото бъдеще. Повечето „приоритети“ за реформи в съдебната система, образованието и т.н. се споделят от много български партии,независимо дали се определят за леви или десни, без значение дали това са истински желани цели или само приказки под лозницата. Политическото говорене, колкото и смислено да е, отдавна е загубило своята притегателна сила, основни ценности са овъртолени в думи, разкаляни са пътищата за излизане от бедността и е изгубена надеждата. Всички партии декларират, че искат доброто за хората от тази територия, но повечето виртуални, лъжливи или невъзможни. Основен е въпросът не накъде, а КАК, но политиците не обичат да дискутират върху него.</p>
<p>Реформаторският блок искаше да бъде алтернатива на разтерзаната и втръснала на всички партийна система, командвана дистанционно от олигархични кръгове и кръгчета. В него има две влиятелни партии – ДСБ и ДБГ, около които се въртят останалите. Това са естествените лидери в коалицията, това е естествено неравенство. То не е така вдъхновяващо като лозунгите за всеобщо благоденствие, но е единствено възможно и честно послание. Така стоят нещата навсякъде и във всички колективи, съставени от хора с различни възможности, освен в текезесето. Ако тези две партии не могат да мелят заедно брашно, да се разделят, а ако могат – да се разберат честно и почтено как да вървят нещата, без да им се налага да замазват гафове. Единна партия или коалиция – нека питат и гражданите, а не само гражданския съвет. И да спестят на електоратите си приказки, каквито чухме вчера, че всичките им гафове са продиктувани от загриженост за избирателите, защото съвсем ще ги демотивират.</p>
<p>Несръчните опити да се представи насроченият и осуетен избор на председател на РБ като нещо позитивно за демокрацията изпокара феновете на ДСБ и ДБГ по форумите. Дразнещи са евтините измятания на Лукарски и Кунева, че по принцип нямали нищо против избора на шеф на РБ, но в последния момент забелязали, че не са в течение с процедурата за избор на председател. Според много от подписалите споразумението няма такава процедура, дори нещо повече - имало е, но е отхвърлена от двете партии СДС и ДБГ.</p>
<p>Феновете на Радан Кънев вече призовават за преференциално гласуване на всички нива, като посочват печелившото число в номерацията. Както казва и един социолог, състезанието кои преференции са по-добри може да повиши активността и да вдигне процентите за РБ, няма лишо. Страстите между ДСБ и ДБГ раждат и такива бисери на подкрепа, които допълнително разсмиват или изнервят публиката (според нагласата): „Заради Вас и всички свои симпатизанти Радан Кънев прекрачи себе си днес. Нима жертвата му е била напразна! Стойте зад него и му вярвайте повече, той е изключително разумен и далновиден човек и го чака дълго и светло бъдеще!“ Ето още един: „Днес се случи нещо чудесно! Днес беше Кръстовден и разпънатият Реформаторски блок направо по чудо възкръсна! Това си е повод за радост, а не за ровичкане и сочене с пръст.“</p>
<p> </p>
<p>Реформаторите се разбраха да се съберат на 10 ноември, „когато се отбелязват 25 години демокрация в България, за да потвърдят единството на Реформаторския блок и да вземат отговорни решения за бъдещето на блока и страната“.</p>
<p>Тогава изборите ще са минали, а може би и напреженията в Реформаторския блок да са постихнали. По-скоро само ще са преглътнати с възпитание и бон тон, както подобава на културни хора, попаднали в непозната компания.</p>
<p>„Съдбата обича смелите.“ С тази латинска сентенция бе дадена думата на Радан Кънев на конгресния съвет вчера. И той направи единствено възможното, за да не се разпадне коалицията още същия ден. Не беше смелост, а по-скоро спешна необходимост. Истинската смелост е след изборите да се направи анализ на всичко, което се случи преди това, какъвто не е правен 13 години, след загубата на СДС на изборите от 2001г. и обета на Иван Костов за мълчание след оставката му като лидер и поемане ролята на жалон, „за да не се загуби посоката“. Ако не друго, възможно е да се учим поне от грешките си.</p>
<p> </p>
