- Автор: текст, снимки и видео: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 408
- 4
<h2><em>„Тука има-тука нема“ играят пред британския парламент</em></h2>
<p>Къде може да ви нападне сърдита катерица, която да атакува джобовете ви и шашнато да я гледате как се върти из вътрешността на дрехите ви?</p>
<p>Вървите си из кралския парк „Сейнт Джеймс“, построен досами Бъкингамския дворец, и около вас щъкат животинки – врани, гъски, лебеди, пеликани и катерички. Те от векове не се страхуват от хората (кралете са се хранили с по-едър добитък), а повечето знаят, че спрелият човек обикновено вади някаква храна. Животинките трудно могат да бъдат излъгани с мамене с празни ръце – хитрушите отдалеч знаят дали да се хабят с проверка отблизо. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_8att5mHBaUYNU6PnnWywNIvvbNMrFe.jpg" /></p>
<p>На пътеката пред мен на задни крачета се изправя добре охранена катерица – прилича повече на детско плюшено мече с дълга опашка. Гледа ме насърчително да й дам небелено фъстъче. С най-учтив английски й обяснявам, че всичките свършиха – нейни посестрими ги изядоха стръвно – цяло кило! Но тя от дума не разбира. Идва към мен, ловко се покатерва по панталона ми, по ръкава и се качва на рамото ми. Гледа ме недоверчиво от упор. Извинително признавам, че наистина нищо нямам. Наколо се събират хора, които се смеят и ни снимат. Катерицата обаче ловко се смъква надолу и цялата се намърдва в джоба ми, откъдето до преди 5 минути съм вадила фъстъци. От нея остава да стърчи само връхче на опашка – мърда игриво и нетърпеливо. За момент се чудя – ако си закопчая ципа, дали катеричката ще ме изяде откъм подплатата? В следващия миг пухкавелка се обръща, изскача навън и с гордост ми показва цялата черупка на голям троен фъстък. Аз съм измамница на катеричка! Тя гордо се спуска по крака ми и кротко си присяда, за да го изяде.</p>
<p><strong>Историческите и културните обекти (за магазините дори не говорим), </strong></p>
<p>които човек може да посети в британската столица, могат да отнемат цяла седмица съвестно обикаляне в рамките на работното време на музеите, галериите, историческите места. Възхитително е, поглъщащо, вълнуващо! Нощният живот е така безспирен и деен, както и през деня. А когато човек преяде с история, култура и емоции, най-добре е да отиде в парка – в който и да е парк. В топлите дни ливадите са пълни с хора – налягали върху одеяла, направо върху зеленината, говорят си, хапват, играят с децата си, с кучетата (които неизвестно как никога не оставят мръсотии).</p>
<p>Най-милото занимание обаче остава общуването с животните. В първия супермаркет купувате пакет хляб и пакет фъстъци. И храненето може да започне. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_XkHrp6Jutc8BZ2qApjMBgyDWnr4i5S.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Проверката е висша форма на доверие!</em></p>
<p>Въпреки натоварената си програма за деня съм си запазила време за угощение на животинките в парка. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_9mvmpZYzc5cClr2D62l5OElazxSXOT.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Стой тук! Да си взема фъстъчето!</em></p>
<p>Когато стъпвам на произволно избрана поляна, виждам млада жена, натоварена с торби, да храни едновременно всички местни твари. Тя прилича на симпатична клошарка, облечена в пъстри цветове, натрупала торби по ръцете си, и ласкаво говори с животните.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_WDBuZO1hxE6ZPKFNsJvwTEUBq53ZDa.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Нещо в ръкава да си скрила?</em></p>
<p>„Толкова са мили, така се разтоварвам с тях, те са душички и са толкова лакоми! – смее се младата жена – Те вече ме познават и когато се появя, от всички дървета се втурват към мен. От няколко месеца правя това при всяка възможност. Понякога и моят приятел идва с мен.“</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_fzNQ3NE54cJbcyWRmoBRUvwO6XUaWx.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Е, какво се моткаш с това пакетче? Отваряй! </em></p>
<p> </p>
<p>Когато сме две, храненето става по-експедитивно, а около нас се е събрала цяла популация от вечно гладни същества. Някои остават до нас да си хрупат, други хукват презглава, за да си заровят полученото в тяхно си скривалище, катерици висят с главата надолу върху близкото дърво, закрепени на здравите си ноктенца.</p>
<p>Всъщност добра идея е при такова забавление е да не сте с хубави дрехи, защото острите като игли ноктенца на пухкавелките разкъсват всеки панталон.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_E4yqQAZ3DhoWhKwdbWdG5MLMnulh13.jpg" style="height:600px; width:529px" /><br />
<em>Катеричка си виси, стиснала фъстъче, и гледа нахалната врана, останала с празна човка.</em></p>
<p>Продължавам да си говоря с жената за удоволствието да си играем с животинките. „Понякога след работа направо идвам тук за половин час, успокоявам се, отдъхвам си и се прибирам да си почина.“ „Какво работите?“ – питам, като съдейки по вида й решавам, че е или чистачка, или в най-добрия случай – касиерка в супермаркет. „О, тежка ми е работата!“ – казва жената. „Ясно – казвам си – чистачка.“ „Коремен хирург съм“ – довършва изречението си феята на катеричките. Явно лицето ми е разкрило огромната ми изненада, защото тя се засмива, посочва дрехите си и казва: „Да, друго може да предположи човек за мен“.</p>
<p>Обещаваме си, че при следващото ми гостуване ще звънна на доктор Сиймаб Ашраф и то е ясно с какво ще се забавляваме. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_l2c2uC9d7DqfepiFZHZMiflVcIng0s.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><em>Една мила видеоистория показва как недоверчивите дългоопашатки се превръщат в смели воини за правото да изядат още един фъстък. А в почивките атакуват гълъби и гъски. </em></p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/3yKpl49cpYw?wmode=transparent&jqoemcache=Ll54E" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<h2><strong>Хайде по магазините! </strong></h2>
<p>Магазините не са това, което бяха.</p>
<p>Това е най-краткото обобщение за онова, което се случва с търговските обекти в Лондон. Просто е: вече не е достатъчно да прекрачите вратите на Harrods или Selfridges – пак са си молове, но с много, много забулени от главите до петите клиентки в тях, останалите купувачи са рускини, а всички други – зяпачи. Туристите си купуват ключодържатели, чаши и евентуално химикалки.</p>
<p>Новата концепция за магазин е... преживяване. Влизате вътре и попадате в нещо средно между клуб, биосвят, музикална кутия и място за отдих. При това можете да си намерите стока по джоба и после месеци наред да разказвате откъде сте я купили.</p>
<p>Как изглеждат новите търговски чудеса? Представете си ресторант с манекени с дрехи и рафтове с още стоки. Докато си чакате поръчката, не чатите по телефона, не киснете във фейса, а се чудите какво да си купите – просто е сладка и неочаквана възможност. Между предястието и основното можете да влезете в пробната. А накрая в сметката да вкарате и нов тоалет (една блузка колко може да промени крайната цена?).</p>
<p>Съседният ресторант е комбиниран с цяла биоферма с история. Всички мебели са направени от дървета, расли на територията на стопанството, а продуктите, от които се готви (с изключение на сьомгата и другите океански риби), идват директно от производителя. На влизане и на излизане преминавате през малък биосупермаркет, където се предлагат ювелирно покрити с ленени кърпи сладка и тънки червени панделки, туршийки в тумбести бурканчета със запазен знак и други вкусотии. И хлябът, и колбасите, дори сувенирните бележници за домакини с моливче са собствена продукция. Всяко нещо струва три-четири пъти повече от ширпотребата, опаковат ги в чаровни хартиени пликчета с емблема и ги прибират в торби от рециклиран материал. Носите ги със същата гордост, с която и плик от Harrods. Това е новото модерно!</p>
<p>Когато отидете в центъра на шопинга – да кажем на Риджънт Стрийт – чудесата също продължават. В зимната вечер минавате покрай ярко осветена витрина, сякаш вътре е влязло частно слънце. На входа се вижда свежо зелено дърво, което се увива около колона. Истинско дърво. Привлечени от него, влизате и попадате в... джунгла от растения, преплетени със стоки. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_E8PQ0Vx5yIxOdO3pIm5sjxBNJNmFHp.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p>Ако принизим търговския обект до същината му, това е сбироток от разни работи – по-скоро е подходящ за Пипи и всички нещотърсачи. Намира се всичко, от облекло и обувки до чехли, сапуни, вази, вани, спално бельо, свещници, домакински кърпи.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_5YcR5G5DarfvgfbUiGKWs9ubbyVU3R.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>Искате да отпочинете – и това легло също е на разположение. </em></p>
<p>Между всички тях на различни нива са сложени удобни кресла и дивани, където всеки може да поседне и докато си почива, да се забавлява със зеленината и футуристичната обстановка.</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_qc32rqZ85QtnmN3NcBhzTWCw1Hra1A.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>Стари пишещи машини са комбинирани с продукти от хартия, а отзад </em>–<em> логично </em>–<em> са очила с диоптри и бижута...</em></p>
<p>Цените са от 8 лири за нещо, което на вид става за подарък (или за спомен), до дамска риза за 170 лири. Но други дрехи са по 50 лири, така че човек веднага може да се присъедини към купувачите от новото уникално място. И не трябва да мисли какво точно да си купи, като стърчи прав – може да се опъне където му хареса, да си държи харесаните артикули и да разсъждава. Няма проблем, ако само си починете. </p>
<p> </p>
<p>Точно на обратния полюс е</p>
<p><strong>магазинът-океан.</strong></p>
<p>Той е тъмен. Когато преминавате край входа му, отвътре прииждат разбиващи се вълни. Какво? Насред Лондон? Просто няма начин да не влезете. Кристален полилей на входа само засилва любопитството. Гигантски видеостени предават само това: вълни, сърфисти по вълните и те идват всеки път към вас. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_wlxmcxhJDPsaDFYH4H4a9nILbryx6f.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p>Магазинът е на четири нива и светлината е така приглушена, че дори може да не видите какво точно дреха разглеждате. За сметка на това навсякъде край видеостените, които създават усещането, че сте в океанска дупка, са сложени кожени кресла. На едно от тях девойка се е гушнала в скута на любимия и се целуват; на диван двойка яко пазарували мъж и жена пият безалкохолно. Някои хора седят на възглавници на земята и просто се кефят на океана. Цените на стоките са повече от прилични, стига човек да си намери онова, което му харесва и ако изобщо му се рови, след като все пак е насред океана.</p>
<p>И този търговски обект е от новата концепция: „Отваряме душата, създаваме покой, продаваме емоция.“ И по думите на служителите: страшно добре върви. Няма проблем, ако някой влезе с храна и си я изяде на дивана в магазина – всичко е позволено. </p>
<p>Става дума ето за това! </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/CyErJOX4CWs?wmode=transparent&jqoemcache=fx2nM" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<h2><strong>Тука-има, тука-нема по лондонски!</strong></h2>
<p>Ако едно нещо със сигурност не се случва пред българския парламент, то е някой да играе на „Тука-има, тука-нема“ пред паметника на Цар Освободител, а пред британския това вече е факт. Добрите новини в тази унизителна (за британците) ситуация са две: не го правят нито българи, нито румънци. Не че ни е грижа за имиджа на северните ни съседи, но обикновено за лошото ни споменават в пакет, така че този път поне не сме от „тъмната страна“. Контрастът между Биг Бен, феноменалната сграда на House of Parliament и групата, зарибяваща мошеници с три чашки и едно топче, е отвратителен.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_rubclsgTEDFZoU4S2XJbFkp2i4edJ7.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Ето на този мост се играе хазарт. </em></p>
<p>Наблюдавам и снимам групата достатъчно дълго и смешното е, че всеки от актьорите в сценката играе по един и същи начин. Накрая викам полицай, който от близо 50 метра сред постоянния поток от хора забелязва вдигната ми ръка и идва при мен.</p>
<p>- Да, мадам?<br />
<strong>- Господин полицай, на моста се играе хазарт.</strong><br />
- Знам, мадам.<br />
<strong>- Моля? И защо не правите нищо?</strong><br />
- Какво да направя, мадам?<br />
<strong>- Да ги арестувате! Те се подиграват не просто с хората, те са унижение за мястото, където се намират! Та те са пред британския парламент! </strong><br />
- Всъщност не са – на моста са.<br />
<strong>- Мостът пред парламента!</strong><br />
- И според вас да ги хвърлим в Темза?<br />
<strong>- Дори това! По времето на Хенри Осми, това щеше да се случи.</strong><br />
- Да, но Хенри го няма в момента, мадам.<br />
<strong>- Господин полицай, обяснете ми какво става?</strong><br />
- Мадам, погледнете нагоре – само върху сградата на парламента са монтирани шест камери и те могат да ги приближат до степен да се вижда цветът на очите им. От всяка страна на моста ви гледат по още няколко камери от най, най-висок клас. Това, че такива като тях играят на хазарт, се знае отдавна. Като решат да си тръгнат, от групата поне двама-трима ще бъдат задържани – за кой ли път. Чакат ги от другата страна на моста. Ще платят глоба и ще ги пуснат. Това не е престъпление, а дребно нарушение. И не е наша вината, че е пълно с тъпи туристи, които им се хващат. Хазартните измамници ги има не заради липсата на мерки от наша страна, а заради твърде многото глупаци, които им се връзват и им дават парите си. Обикновено идват след мръкване, днес нещо са подранили. Като се оттеглят, ги хващаме и след една нощ пак ги пускаме. Това получихме като резултат от голямата демокрация и правото на всички да ходят където си щат и да се трудят в кавички. Ето ви демокрация! Но ако вие, мадам, обидена от поругаването на символиката на това място, метнете някого от тях в Темза, ще ви арестуваме за престъпление. Това вече наричаме справедливост и правосъдие.</p>
<p> </p>
<p>Полицаят остава спокоен, усмихнат и сърдечен и по негово настояване не го снимам. А аз съм като отровена. „Първо ги хващаме, после ги пускаме...“ О, бедни Хенри, Кървава Мери, Елизабет, Виктория... ей това нямаше как да си го представите! </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_wDu5ph5mtD8MTOBnTcbWM1GOO7VDO3.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><em>На снимката е полицай, който приятелски си говори с туристи. Ако не друго, удоволствие е да се общува с английските бобита. </em></p>
<p>Оставаме поне с утехата, че пред българския парламент още никой не играе на най-долнопробния хазарт ето така: </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0Rn6CesodQo?wmode=transparent&jqoemcache=hHksX" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<h2><strong>Качване или прелитане над О2 арена?</strong></h2>
<p>Дори когато създадат напълно ненужно здание, англичаните го превръщат в атракция, като му лепват немислима цена за посещение, която прави от незначителното място забележителност. Доста извратена, но очевидно работеща логика на Острова.</p>
<p>Точно 33 лири струва качването по клатещи се мостове върху покрива на О2 арена (или Арена на Северен Гринуич), при това се влиза на точно определен час и турът се прави с точно определено темпо. За разлика от Окото на Лондон, което е скъпо, но е на пъпа на града, тази сграда, до която се стига с доста пътуване, остана на практика изолирана. По-често хората я сочат с пръст от Нулевия меридиан, отколкото да си направят труда да стигнат до нея. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_3aBenXGEQlhwkGrpytmiF2C45V9j8S.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>Така се вижда О2 с голямо приближение от позицията на Гринуичкия меридиан.</em></p>
<p>Създадена като едно от спортните чудеса на олимпийските игри в Лондон, тя остана сред големите харчове, които никога няма да се изплатят.</p>
<p>Многофункционалният център О2 е ситиуран на място, което е само за себе си. И заради футуристичната му форма на нещо средно между голям покрит с балон тенис корт и недовършена летяща чиния дерат туристите с близо 100 български лева за удоволствието за половин час да гледат от покрива към... Темза. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_qXgVjFVif8nrLJTNn0PJ5EnrOXYHUN.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Не че няма поне 100 къде-къде по-удачни и напълно безплатни места за същото из целия град. Който обаче е с всичкия си и няма намерение да плати за безсмислието на зданието, постъпва хитро и „литва“ над него. Въжена линия на Emirates предлага 5-минутно возене с лифтова кабинка и над О2 и отлична гледка, бързо надникване към Темза, и то само срещу 4 лири. Когато човек представи карта за метрото, му намаляват стойността на 3,50. Е, за десетократно по-ниска цена сделката е направо страхотна!</p>
<p><br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_BlKRh4xcmMkKe5u8SR8IAemXFbVESP.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>И тогава гледката отгоре си струва. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_kb781aVGg0TZc5y8WVwyNr3kg9hbkd.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br />
<em>Явно плановете за мястото са били грандиозни. </em></p>
<p>Като обърнете поглед в другата посока, там са доковете и домовете на хората, които обичат да живеят на влага. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_IEpPMr0I7gJ0gV6P32KAAx1DRiN9t7.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p>Преминаването от отсрещната страна е бързо и за късмет – и евтино. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_mbML1yd2hkj0lAVrpZu9z5HBJyTwIm.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p>Районът продължава да е работна площадка и това е една от причините там всъщност туристите да няма какво да правят. </p>
<p>Ако желаете обаче да се насладите на светлините на цял Лондон наведнъж, вашето място е кулата Шард. Качването до върха й струва 22 лири, а най-удачният час е на залез. Покривът на кулата е отворен, така че може да бъде и много студено, но емоцията си струва. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_Nkc1wcwQu9h6vfchKVN5XNnfJlG1ie.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>За любителите на цветните емоции винаги остава и възможността да обърнете гръб на хазартните игри срещу парламента и да се порадвате на цветна Темза, осветена от сгради, кораби и атракции. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46190_9He20IfmEiunzcG1K2LYwuGWnGd4vc.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
