- Автор: Станимир Димитров
- 10 Sep 2020
- 150
- 25
Методи Андреев, депутат от ГЕРБ
След дълги перипетии и грозни вътрешнополитически битки, нямащи никаква връзка с международното положение, България номинира Ирина Бокова за този пост. Номинацията беше факт още от лятото на 2014 г., но на правителството на Бойко Борисов му отне доста време, за да я препотвърди. Слухът, че Кристалина Георгиева упражнява натиск върху премиера да смени кандидатурата, намери своето потвърждение в множеството уж случайни подмятания из пресата у нас и в чужбина, както и с нарочно избродираните въпроси в интервюта на еврокомисарката, на които тя неизменно отговаряше, че е фокусирана върху работата си. Най-накрая на британските евродепутати им писна от българските игрички и зададоха ясно въпрос в Еврокомисията – прави ли Кристалина Георгиева кампания за генерален секретар с пари на европейските данъкоплатци. И това също стана фактор Борисов да прекрати агонията бързо-бързо. Кристалина Георгиева загуби битката за ООН, но очевидно трудно приема загубата.
Броени дни преди изслушванията България не само не помага на кандидата си, но и се правят серия от активни мероприятия, които да спънат номинацията. Парадоксално, но дори тема като ООН се оказа, че може да бъде употребена в дребни пехливански политически игрички.
Опитът непременно да бъде свързана Ирина Бокова с Държавна сигурност се засили още повече в последните дни – именно седмицата преди изслушванията. Това са дните, в които всички чужди централи, разузнавания и посолства с особен интерес следят темата и неслучайно българската Демократична сигурност е най-активна. Използвам тази ирония, защото хората, които говорят най-гръмогласно срещу Държавна сигурност, в момента организират активни мероприятия в същия стил и са готови да засенчат архивите.
Основен флагман на тези процеси е Методи Андреев. Известен с това, че след дълги години борба с Тодор Живков и идеологията му, накрая стана служител на бодигарда му. Човек, чиято биография блести със своята безсъдържателност.
Това, че изслушването на Бокова за ООН ще бъде на 12 април, се знае отдавна. Оповестено е и на сайта на организацията. Случайно Методи Андреев от ГЕРБ заедно с Петър Славов и Вили Лилков от РБ точно на 29 март отправят писмо до министъра на външните работи Даниел Митов за състава на сформирания от него екип за координация по кандидатурата на Република България за поста генерален секретар на ООН. Този екип има чисто технически функции и от неговата работа почти нищо не зависи. Срокът за отговор е 14 дни, но от МВнР очевидно не искат изслушването да мине, а явно нарочно държат да отговорят в едноседмичен вместо в двуседмичен срок. Така в отговора, който също съвсем случайно се появява на 8 април 2016 г., се казва, че г-жа Ирина Бокова сама е подбрала екипа си. Това не е вярно, но се знае, че тя в този момент няма как да влезе в режим на обяснение, и то дни преди изслушването. Но на Методи Андреев този отговор му трябва, за да може да формулира крилатата фраза – на кого е кандидат Бокова: на България или на Държавна сигурност.
Съвсем случайно пак на същия този ден – 8 април – Кристалина Георгиева въвлича цялата Европейска комисия в лицето на съветника си, за да чисти името си. Майкъл Дженингс ни в клин, ни в ръкав обявява, че Кристалина Георгиева никога не се е казвала Сталинка, и пресслужбата на ЕК разпраща копия от акта за раждане на еврокомисарката по медиите.
Позовава се обаче на предаване по бТВ от 11 февруари(?!), в което Таско Ерменков по време на дебат за номинацията на Бокова бил го бил съобщил. Това е истинско мероприятие в стил ДеСе. Слухът за Сталинка е с поне 7-годишна давност и Таско Ерменков далеч не е първият човек, който го е казал. Но нали е важно отново да се намеси името на Бокова? Как да не си помисли човек, че Кристалина най-вероятно чрез Бетина Жотева, която беше говорител на Симеон Дянков, а тримата са стара комбина, е съгласувала времето, в което да тръгне и писмото от МВнР?
Целта е ясна – в дните, в които всички централи и разузнавания по света следят българските медии по темата „Бокова”, да се направят и последните възможни внушения, че Бокова е свързана с ДС.
Това обаче е отречено не един, а 4 пъти от Комисията по досиетата и може да бъде видяно на тяхната страница. Ирина Бокова никога не е била сътрудник на ДС въпреки миналото си на член на БКП до 1989 г. Тя е проверявана 4 пъти от Комисията – на 04.09.2007г., 12.02.2008г. и на 14.12.2010 г. заради работата си в Народното събрание, Министерството на външните работи, Министерския съвет и като посланик.
Кристалина Георгиева не е проверявана нито веднъж. Защото до този момент не е заемала длъжности, които да са изисквали преминаването на такава проверка.
Вместо да изпраща копия от акта си за раждане и по такъв нелеп начин да се изкарва антикомунистка, да се престраши и да си направи сама проверка в Комисията по досиетата, след което и да изпрати до медиите копие от отговора, който ще получи. Ако й стиска.
