- Автор: Гласове
- 18 Май 2022
- 23134
- 50
Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада. Текстът е публикуван в сайта eurotv.media
Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след кубинската криза през 1962 г. Западът, и особено Америка, е основно отговорен за кризата, която започна през февруари 2014 г. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО.
Войната в Украйна ще оформи глобалния ред на 21 век. За тези, които не притежават базово разбиране за геополитика, войната е в Украйна, но не е между Русия и Украйна. Войната или военната операция, както я формулира Кремъл, е между Русия и така наречения колективен Запад, проявяващ се с различно ниво на ентусиазъм.
Краят на тази война ще преформатира световната архитектура за сигурност и най-вероятно ще сложи край на експеримента на глобализацията, какъвто го познаваме, (глобално село, глобален гражданин), тоест движението на капитал в една посокаи на ресурси и труд в противоположната посока.
Кой печели е риторичен въпрос. Ще има много-полярност на базата на квази-континентални икономически — търговски, финансови споразумения, възможно и в областта на сигурността
Добре дошли в нововъзникващата регионализация, известна още като “autarky”.
В този смисъл да си припомним Китайската поговорка: “Живеем в интересни времена“, която всъщност е най-злокобното китайско проклятие. Действително в много аспекти (ако използваме термина “суперструктура“) ние живеем в гравитационно поле на “autarky”, било поради знакови риторики а ла прочутата реч “Желязната завеса“ на Чърчил, било поради откровено карикатурните обяснения от времето на ранния колониализъм. .
В този контекст бих искал да споделя едно свое лично впечатление. През последните две десетилетия всяка година на 9 май задавам въпрос на моите студенти кое е най-важното събитие на тази дата. Отговорите варират: тайфун в Индонезия, отвличане на самолет в Шри Ланка, избори в Южна Корея. През последните 20 години единственият път, когато получих правилния отговор – т.е. капитулацията на Германия, бе от студент, роден като Михаил Горбачов в Ставропол. .
По-голямата част от моите студенти, повечето в 3-та и 4-та година в специалност политология, с малки изключения не бяха чували за Червената армия. Втората световна война се преподава по следния начин: Хитлер нахлува в Европа, след това е денят D (десантът, когато около 156 000 американски, британски и канадски сили щурмуват Нормандия), след това е ден V (Денят на победата). Накратко -американската армия унищожава германския Вермахт.
Моите студенти бяха изненадани да научат, че всъщност Червената армия побеждава Германия и че жертвите на СССР са 26 000 000 в сравнение с 418 000 американци и 45 000 канадци. Този така наречен “алтернативен възглед” не се отнася за някаква незначителна регионална битка, а за най-опустошителния конфликт в човешката история.
Защо казвам това?
Съвсем ясно е, че днес войната в Украйна играе ролята на мощен катализатор, усилващ метаморфозите на това, което на Запад се нарича ”TheFogofWar” (военната мъгла). Оказва се, че повечето, ако не и всички факти, документи, официални изявления, както и репортажи от фронтовата линия, имат една единствена допирна точка на съгласие — географията, тоест Украйна; всичко останало е обект на това, което теоретиците математици и астрофизици наричат паралелни галактики.
Познатата ни дилема на Макиавели относно политическото оцеляване, базирана на “двойствеността на истината“ — едната за обществеността (плебса) другата за вътрешния кръг (елита), днес изглежда е постижима чрез една непроницаема цензура, съпоставима единствено с бетона, подходящ за ядрени бункери. Все пак, възможен ли е изобщо подобен проект в ерата на непрекъснат цикъл на конкуриращи се пропагандни наративи?
Отговорът е очевиден...
Това не е ново явление. В щателно документираната книга “Еврейският враг, Нацистката пропаганда по време на Втората световна война и Холокоста“ Джефри Херф разкрива механиката и ефикасността на пропагандната машина на Третия райх.
Само един много показателен факт
В последните дни на войната, докато руските сили наближават Берлин, пропагандата на Гьобелс обяснява непрекъснатата канонада със следното трудно за вярване оправдание — заснемане на епичен военен филм, т.е. германският гражданин не трябвало да се тревожи от непрестанната канонада. Берлинчани са били убедени, че Германия печели войната и, виждайки първите руски танкове, са вярвали, че са част от снимачния екип на филма. Това е преди повече от 70 години, и то с помощта на масово произвежданата евтина радио точка. Нека за момент си представим безграничните възможности на съвременните средства за масова информация, на които много филмови студия в Холивуд с право биха завидели.
Но да се върнем към военния конфликт в Украйна.
Като дългогодишен поддръжник на nonkillingsociety (пацифист), аз осъждам всеки акт на агресия, включително войната в Украйна. Това е огромна трагедия, човешки животи се губят всеки ден.
Но в същото време легитимни въпроси остават без своите отговори. Имахме ли действително открит и обективен публичен дебат за причините за руската военна операция или война в Украйна? Според това, което навремето бяха средства за масова информация, а сега просто “министерства на Истината“ – причината е “войната на Путин“.
Такова обяснение е прекалено елементарно. В него има само един проблем –Путин. Тоест, в момента, в който се отървем от Путин, войната спира. Следователно: смяна на режима в Москва! Според последните социологически проучвания след началото на военната операция в Украйна обаче популярността на Путин е скочила до 83%, тоест той има огромна обществена подкрепа. Следователно това е “руска война“, а не “война на Путин“.
Как да се обясни това?
Основните мас медии знаят отговора, но предпочитат да мълчат. Нещо повече — да си припомним колко “удобно“ бяха пропуснати в медийно пространство руските (на Путин?) предложения, публикувани на 17 декември 2021. г., които според мен, както и според други наблюдатели, бяха последният дипломатически демарш, целящ избягването на този конфликт. Ерго, последният шанс за мира.
Руските “червени линии“, визиращи руската сигурност, не получиха заслужено медийно внимание. Съвсем накратко, основните от тях са: спиране на разширяването на НАТО (Украйна, Грузия), премахване на ракетните бази в Полша и Румъния. Има ли смисъл да повторим, че тези предложния засягат жизнено значими въпроси, отнасящи се не само за европейската, но и за световната сигурност.
Отговорът бе категоричен — пълен отказ на руските предложния от страна на САЩ и НАТО. (Забележка за отсъствието на Европейския съюз — Москва не счита ЕС за независим геополитически фактор).
Обяснението от САЩ и НАТО бе просто: Русия няма и не може да има законни опасения за своята сигурност.
Сериозно…?!
Представете си следния хипотетичен сценарий: ОДКБ (Организация Договора о коллективной безопасности — Армения, Беларус, Казахстан, Киргистан, Русия, Таджикистан) като военна организация за отбрана. продължава да се разширява не само в Централна Азия, но и в Латинска Америка. Първата вълна на разширяване са естествено старите руски сателити Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала. Следващата вълна са Бразилия, Венецуела, Чили и Аржентина. Създават се мащабни военни бази, включително руски ракетни обекти. Най-накрая вратата е отворена за Мексико и… Канада. В Канада, с помощта на ГРУ (Главное разведывательное управление) се извършва проруски държавен преврат. Режимът в Отава се превръща в най-антиамериканския режим не само в западното полукълбо, но и в света, изпреварвайки дори антиамериканската истерия в Техеран. Руска военна техника наводнява канадските провинции. В непосредствена близост до 4.000-километровата граница със САЩ Русия инсталира 30 биолаборатории (изследователски центрове) под надзора на руски специалисти по биологично оръжие.
Най-същественото — поради своята географската близост, руските ракети вече могат да достигат Вашингтон и Ню Йорк за по-малко от 5 минути, което прави тези градове де факто беззащитни.
Вашингтон се стреми да де-ескалира напрежението, лансирайки дипломатически демарш, предлагайки премахването на руските ракетни бази, както и писмени гаранции за статута на неутралитет на своите съседи Мексико и най-вече Канада .
Москва и ОДКБ категорично отхвърлят тези предложения.
За тези, които подозират, че това е евтина Кремълска пропаганда, предлагам да си припомнят Кубинската криза от 1962 г. Тогава както Кенеди, така и Хрушчов успяха да избегнат MAD (MutuallyAssuredDestruction — взаимно гарантирано унищожение), защото осъзнаха, че единственият възможен начин на действие е де-ескалацията.
2022 година уви не е 1962-ра! За съжаление, за момента всички индикации подсказват точно обратното.
Обяснението, идващо от главния секретар на НАТО Йен Столтенберг и отхвърлящо руските предложения е, че НАТО е чисто отбранителна организация и като такава не представлява опасност за сигурността, още по-малко екзистенциална, на когото и да било.
Този аргумент е меко казано дискусионен.
Дали в действителност Сърбия представляваше “ClearandPresentDanger” (ясна и належаща опасност) за сигурността на страните от НАТО, принуждавайки военния алианс да активира 1000 бойни самолета? Дали Кадафи щеше да нахлуе в Европа през 2011 г.? Да не говорим за Садам Хюсеин и Ирак през 2003 г., чийто режим бе представен като най-значителната заплаха за световния мир.
Малък но съществен нюанс — официалното обяснение на НАТО бе, че в случая (Ирак не е в тази категория) не става дума за самоотбрана, а за прилагане на политиката с енигматичното наименование “хуманитарна интервенция“. Така първата “война на НАТО“, лансирана от Би Би Си като “Морална битка“ – Косово, бе представена не като акт на агресия, а като акт на “хуманитарна интервенция“. Известно е, че законността на тази военна операция -война или хуманитарна интервенция, срещу Сърбия бе извършена без одобрението на резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Следователно, НАТО бе в нарушение на член 51 от ООН – т.е. това бе акт на агресия. Толкова за аргументите за самозащитата и… хуманитарна интервенция.
Да си припомним някои важни подробности. “Извинението“, представено от НАТО, бе в самата дефиниция на Хуманитарна интервенция.
Цитирам: “Хуманитарната интервенция е въоръжена намеса в друга държава без съгласието на тази страна за справяне или заплахата от хуманитарни бедствия, причинени от сериозни и мащабни нарушения на основните права на човека“.
Така през далечната 1999 г. НАТО успешно премина Рубикон, получавайки картбланш за военна намеса навсякъде и по всяко време, където НАТО е решило, че основни човешки права са били застрашени.
Как в този контекст изглежда конфликтът в Украйна?
През 1999 г. 44 албанци бяха убити в село Рачак в Косово, което предизвика хуманитарната интервенция на НАТО с бомбардиране на Сърбия в продължение на 78 дни.
Да припомним, че след преврата през 2014 г. режимът на Киев нареди мащабна военна операция, използвайки въздушни сили, танкове и тежка артилерия в Луганск и Донецк, при което бяха убити не 44, а 14 000 жители. Въпрос: къде бе моралният компас на Европа, а и на света? Нима 14 000 убити украински граждани не заслужават медийно време?
В заключение още един съществен елемент в хронологията на сагата за Украйна.
На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. НАТО обяви, че Украйна и Грузия “ще станат членове“. Москва реагира, че това решение преминава абсолютната “червена линия“, тоест то е екзистенциална заплаха за съществуването на Русия.
Въпреки това САЩ предпочетоха да я пренебрегнат.
Отхвърлянето на московските мирни предложения бе обобщено от говорител на Генералния щаб на Русия по следния кратък, но недвусмислен начин: Този път конфронтацията няма да бъде словесна.
А руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко директно заяви: “Моментът на истината настъпи“.
Сега ние живеем в този момент.
Източник: bgr.news-front.info
