- Автор: Епицентър.бг
- 23 Юли 2023
- 3362
- 146
Промяна на националния празник; преструктуриране на ВСС чрез разделяне на съдебния съвет на две; преформатиране на института на служебното правителство; ограничаване на властта на главния прокурор; въвеждане на индивидуална конституционна жалба; въвеждане на мандатност на кметовете - това са част от предложенията за конституционна реформа на ПП-ДБ и "Правосъдие за всеки".
Лидерите на ПП-ДБ предлагат 24 май да стане национален празник, вместо Освобождението на България от османско владичество - 3 март. Припомняме, че през 1951 г. Трети март е обявен от комунистите за остатък от великобългарския шовинизъм и е отменен с Кодекса на труда. От 1991-а Денят на Освобождението на България е националният празник на страната.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че проектът е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС.
"Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса - ядрото е с необходимото преструктуриране на съдебната власт и модела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор"
Основните предложения, заложени в проекта, са:
- въвеждане на стандарт за конституирането на независимите регулаторни и контролни органи,
- реформиране на института на служебните кабинети,
- възможност на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин,
- мандатност на кметовете на общини,
- промяна на датата на националния празник - 24 май.
Христо Иванов посочи, че очаква от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на ВСС.
"Днес представяме проекта за изменение в Конституцията, зад които застава ПП-ДБ. Радвам се, че с нас са колегите от "Правосъдие за всеки", с които тези текстове бяха изработени. Текстовете са наша версия, но е важно да се подчертае, че те стъпват на политическо съгласие, че трябва да се върви в тези посоки", заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.
Той увери, че текстовете са обсъждани на различни нива в парламента с ГЕРБ и ДПС. Зад тях стои висока степен на консенсус, каза Иванов.
"Става дума за законопроект, който третира три големи групи въпроси. На първо място са въпросите с преструктурирането на съдебната власт и ограничаването на властта на главния прокурор. Има предложения за преформатиране на института на служебните кабинети", каза още той.
Относно промяната на националния празник от 3 март на 24 май премиерът акад. Николай Денков обясни, ще това е ден, който обединява, а не разединява, както и че е уникален празник, който пренася от миналото в бъдещето и обединява българите с други народи.
Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата - така ПП-ДБ предлагат да е пълното име на празника.
Приипомняме - Идеята 24 май да измести 3 март предлагаха и от ГЕРБ в 47-ото НС, но тогава не срещнаха достатъчна подкрепа.
На 25 май 2022 година от ГЕРБ предложиха 24 май да бъде обявен за национален празник. Те посочиха, че кирилицата и Денят на светите братя Кирил е Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е дата, с която светът разпознава страната ни. И обявиха, че ще внесат предложение за промяна в Кодекса на труда във връзка с това предложение.
На 20.07.2022 депутатите обсъдиха предложението на ГЕРБ-СДС 24 май да стане национален празник. С 61 гласа „против“ и 63 - „въздържал се“ предложението не беше прието.
Днес това предложение влиза в проекта за промени на Конституцията от ПП-ДБ.
Съдебната реформа
Сега действащата Конституция беляза прехода от комунизъм към демокрация, отбеляза председателят на ДСБ Атанас Атанасов.
"Неслучайно сега след предходни опити предлагаме основните текстове да бъдат в главата съдебна власт и начина, по който се управлява прокуратурата".
Правосъдният министър Атанас Славов заяви, че едно от предложенията е мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години, като той стане административен ръководител и само в специфични случаи да участва в граждански и административни дела.
Убедени сме, че промените могат да бъдат извършени без свикването на Велико народно събрание, заяви правосъдният министър Атанас Славов.
"Опитали сме представим разпоредби, които отговарят на европейските стандарти за независимост на правосъдието и отчетността на прокуратурата и да са добре интегрирани в конституционния текст.
Разделяне на ВСС като орган за администриране единствено на съдиите. Той ще се състои от 15 членове, 8 - избрани пряко от съдии и парламентарна квота от 6 членове, които отново трябва да са юристи. Двамата председатели на ВКС и ВАС остават в съвета по право. Предлага се мандатът на ВСС да се намали от 5 на 4 години, а членовете, избрани от съдийската квота да имат възможност да изпълняват своите функции в нормалните съдилища.
Председателите на ВКС и ВАС да бъдат с изравнен статут с останалите съдии, мандатът им да се намали от 7 на 5 години, а президентът да няма право да издава указ за тяхното назначаване или освобождаване.
"За да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите ни магистрати", поясни Атанас Славов.
Предвижда се създаване на прокурорски съвет, но парламентарната му квота да е по-голяма, за да не може прокуратурата да определя своите ръководители без намесата на обществото. Съставът ще - 6 членове, избррани от НС, двама, избрани от прокурорите, един - от следователите и главният прокурор - по право. Мандатът на прокурорския съвет също ще е 4 години,
Христо Иванов посочи, че очаква от ГЕРБ да разработят текстове, свързани с инспектората на ВСС.
Засега от ПП-ДБ не са уточнили кога ще внесат в парламента тези предложения като проектозакон.
Очакванията са промените да станат факт до края на годината.
