Посланик Камен Величков – оневинен, клеветниците – ненаказани

<p>Заповедта за отзоваването на посланика била подписана от министър Николай Младенов, след като дисциплинарният съвет към МВнР бил разгледал сигнали за нарушения в работата на Величков в Тайланд. За какви точно нарушения ставало дума, не било уточнено, но според говорителя на МВнР те не включвали сексуален тормоз. Жалба срещу Величков за сексуален тормоз обаче била подадена през февруари 2010 г. в КЗД от служителката на МВнР Красимира Трифонова – бивш консул и трети секретар в Банкок.<br /></p> <p>Жълтият привкус на скандала тиражира „новината”, доукрасена изцяло във вреда на посланика. Никъде той не получи право на отговор. <br /></p> <p>Клеветата храни медиите. Затова журналистите не се интересуват, че всяко твърдение, което уронва доброто име на някой човек, трябва да бъде подплатено с доказателства. Тъжна, до болка позната практика в българската медийна среда.<br /></p> <p>В този смисъл няма нищо изненадващо в последвалата през май тази година „неуслужливост” на същите тези вестници и интернет издания да отразят продължението на историята. Едва на две-три места бяха публикувани кратки съобщения, че КЗД е обявила свое решение №98 от 16.05.2011 г., с което отхвърля обвиненията в тормоз и дискриминация, отправени срещу посланик Камен Величков, временно управляващия Владислав Спасов и министъра на външните работи Николай Младенов от бившия консул в Тайланд Красимира Трифонова. <br /></p> <p>“След прецизно и изчерпателно обсъждане на събраните в хода на производството писмени доказателства, свидетелски показания и обяснения на страните” разширеният петчленен състав на КЗД (Ирина Мулешкова, Лало Каменов, Благой Видин, Зора Генчева и Хари Алексиев) е стигнал до извода, че всички твърдения на жалбоподателката Трифонова срещу К. Величков са “неоснователни и недоказани”.<br /></p> <p>Да, такава информация е непродаваема според родния медиен пазар. <br /></p> <p>Друго си е да направиш интервю с Трифонова с пикантното заглавие “Не съм сексробиня! ”, в което да дадеш възможност на една целенасочена клеветническа кампания да се разрази, без право на защита от страна на потърпевшия. <br /></p> <p>Цялата история повдига някои сериозни въпроси. Първият засяга механизма, по който български институции стават съучастници в оклеветяването на невинен и почтен човек и в съсипването на кариерата, здравето и семейството му. <br /></p> <p>Както МВнР, така и КЗД по никакъв начин не противодействаха на този процес. </p> <p>Бюрократично-разточително и двете институции се поддадоха на натиска на Трифонова, която впрочем се оказва в роднински отношения с мъжа на печално известната бивша външна министърка Румяна Желева, както и на освободения през октомври 2010 г. от поста заместник-министър на външните работи Милен Люцканов. <br /></p> <p>МВнР – инструмент в ръцете на клеветници<br /></p> <p>Кое е имало водеща роля за успеха на клеветническата кампания на Трифонова срещу Величков? Дали шуробаджанащината или нехайното отношение на ръководството на МВнР към действителните причини за проблемите в българската мисия в Тайланд? Не е ясно, но е важно. Защото което и от двете да е спомогнало, то показва слабостта на институцията. Не може МВнР да допусне в резултат на съшити с бели конци и неподкрепени от доказателства и факти обвинения да бъде очернено името на доказал се в професията български дипломат, а оттам и името на България, вкл. пред недоумяващите негови чуждестранни колеги, които издигат глас в негова защита. Недопустимо е – нито поради роднинство с високопоставени служители, нито поради некомпетентност или глупост. <br /></p> <p>Реакциите на ръководството на МВнР по случая с посланика ни в Тайланд са, меко казано, странни. Оставям настрана изнасянето на непълна и необективна информация към медиите, което може да се оцени като неетично. Но констатации за нередности в работата на Трифонова в качеството й на консул в Тайланд, за слабата й подготовка и квалификация има още преди Камен Величков да поеме посланическия пост там. Известно е например, че Трифонова си е поръчвала визитни картички с титла, каквато няма, че е канила гости да празнуват нейни семейни тържества в резиденцията на посланика, че е събирала неправомерно високи такси за легализиране на документи, че засегнати български граждани са сигнализирали министерството за грубо отношение към тях от нейна страна. За тези своеволия има свидетелства още от 2008 г., вкл. и от почетния консул на България в Тайланд, чийто син Трифонова се заканила да съди, защото дръзнал да си поиска обратно присвоена от консулката негова вещ. <br /></p> <p>Разбира се, всеки, който познава манталитета на служителите в МВнР (а и в другите родни министерства), знае, че преди избори и веднага след избори човек трябва да се снишава, за да оцелее и да има шанс за издигане в кариерата. Затова е много „по-разумно” в такива периоди да се подминават подобни сигнали за „незначителни” нередности.<br /></p> <p>Друг факт, на който новото вече ръководство на МВнР, излъчено от ГЕРБ, по никакъв начин не обръща необходимото внимание, са типажите на някои от т.нар. жалбоподатели срещу Величков. Странни лица със смътни занимания, като например Пламен Хайдутов и Ставрос Портокалидис. <br /></p> <p>Няколко щриха към портрета на Хайдутов – бивш координатор на НДСВ и кандидат за кмет на Ямбол на изборите през 2007 г., издигнат от Движение за национално възраждане „Оборище”, напоследък активен поддръжник на ГЕРБ. </p> <p>Хайдутов се представя като бизнесмен. В интернет има публикувана от него обява, че продава бизнес: предлага инвестиционен проект за строителство на остров Пукет – Тайланд. Обявената цена е 500 000 евро. Съгласно търговски интернет портал фирмата, на която уж е собственик Хайдутов, ALMEIDA INTERNATIONAL LLC, е основана през 2005 г. със седалище в Ямбол, регистриран капитал на стойност 100 000 щатски долара и „бранд” – търговия с цигари. С немаловажната забележка, че фирмата на Хайдутов, с която се представя в Тайланд – SIAM-BUL INTERTRADE COMPANY – не е регистрирана нито в България, нито в Тайланд. Хайдутов е активен потребител и на няколко интернет сайта за запознанства. Приятелите му на сайта impulse.bg например са момичета и момчета между 13 и 19-годишна възраст. Самият Хайдутов може да им бъде дядо, роден е през 1946 г., има брак с тайландка (вероятно на една от снимките с него в интернет). Първата „жалба” на Хайдутов срещу посланик Величков е във връзка с подготвена от „жалбоподателя” група от 15 тайландски момичета, на които щял да уреди работа в България като масажистки...<br /></p> <p>Ставрос Портокалидис е грък, развиващ бизнес у нас. В момента има една фирма – за търговия с имоти, „Алика” ЕООД, а другата – „Аполон-1” ЕООД, е ликвидирана. На гръцки сайт, където се оферират ниви за продажба около Пловдив, има записан и български мобилен телефон, който се оказва на „Алика” ЕООД. Според служителка на фирмата имало голям интерес от страна на сънародници на Портокалидис към покупка на недвижими имоти, земеделски земи и други услуги. На електронната обява на фирмата „Аполон -1” Ставрос Портокалидис фигурира и като лице за контакт с цел „запознанства с жени от България и от Беларус”. От Тайланд Портокалидис решава, че ще доведе „своя приятелка, за която обаче не искал да се жени”. По данни на гръцкото посолство в Тайланд гръцкият гражданин Портокалидис не е припарвал в неговите помещения, а и по принцип не би могъл да получи виза за „приятелката” си при посочените обстоятелства. За България обаче Портокалидис няма съмнения, че всичко е възможно. След двукратно отказване на визата по указания от София – от временно управляващия Спасов и от посланика Величков – Портокалидис започва да сипе клевети и срещу двамата. Докато Величков не е отзован, за да пристигне „приятелката” в България за дългосрочно пребиваване... Без никакъв ефект остава това, че лъжите на Портокалидис са изобличени от шестима граждани, станали неволни свидетели в посолството на факта, че тайландката дори не може да назове името на „гръцкия си приятел от България”.<br /></p> <p>Ако служителите в МВнР бяха проучили по-задълбочено хората, които изневиделица започват да се „жалват” от работата на посланик Величков (а всъщност чисто и просто те го клеветят), може би щяха да си зададат някои логични въпроси, като например дали по някакъв начин Величков не е попречил на техни недотам законни действия, с което да си е навлякъл „гнева” им. Или пък дали те не са били в зависимост от Трифонова заради направени от нея „услуги” , което е наложило в подходящия момент да се включат в нейния „хор на клеветата”. <br /></p> <p>Естествено, подобен вид проучвания не са работа на отделите във външно министерство. Но повърхностното отношение към тези логични въпроси поставя под съмнение обективната професионална оценка, на базата на която Величков е дисциплинарно наказан и отзован от Тайланд. Министър Младенов неколкократно заяви, че наказанието е наложено по жалби на граждани. Как обаче е проверена основателността на тези „жалби”, не стана ясно. Нито дали някой изобщо се е замислил за мотивите на техните автори. Несериозно е държавна институция от ранга на министерство да определя решенията си само на базата на жалби, съдържащи голословни обвинения. Без гаранция, че не са преднамерени клевети, преследващи конкретни интереси. <br /></p> <p>КЗД – защитава правата на човека ефективно или формално? <br /></p> <p>По отношение на ролята на комисията, която би трябвало да защитава правата на гражданите, когато са третирани неравнопоставено, също има какво да се каже. Първата жалба на Трифонова срещу Величков е подадена в КЗД на 19 февруари 2010 г. На 31 март 2010 г. Четвърти специализиран заседателен състав на КЗД решава, че жалбата е нередовна, оставя я без движение и дава на жалбоподателката 7-дневен срок да отстрани нередностите, или с други думи, да напише нова жалба, в която да конкретизира как и от кого е дискриминирана и тормозена и по какви признаци. Именно в този период Трифонова прави консултации с експерти от правния отдел на КЗД как да си поправи молбата. Както става ясно от интервюто с члена на КЗД Есен Фикри (също публикувано в сайта), тези консултации не са достатъчни нито на Трифонова, нито на майка й (която дъщерята в противоречие с всякакви правила назначава като свой сътрудник в посолството, докато е в Банкок!). Двете искат и провеждат среща със самата Фикри, която е и член на състава, върнал жалбата й. Какво точно се е случило на тази среща, остава тайна, но по думите на Есен Фикри, тя е преценила, че би могла да бъде повлияна от проведения разговор, и си прави отвод.<br /></p> <p>В рамките на 7-дневния срок обаче Трифонова подава три допълнения по жалбата си и преписката е разпределена на петчленен разширен състав на КЗД. Жалбата е допусната, като се приема, че фактическите твърдения в нея насочват към претенция за извършен сексуален тормоз, за тормоз при упражняване правото на труд и за нарушаване на права съгласно съответните текстове от Закона за защита от дискриминация. <br /></p> <p>Вече е ясно, че нито едно от обвиненията на жалбоподателката не е подкрепено от факти; нито едно от съчинените от нея твърдения не е защитено с представяне на свидетели или техни лични показания за оказван срещу нея тормоз на работното място, сексуален тормоз или дискриминация. По-голямата част от представените документи имат „служебно-правен и административно-правен характер”. А свидетелските показания в подкрепа на нейната теза са от майка й и от други заинтересовани лица, „възползвали се от нейното благоразположение за някои консулски услуги”. С други думи, те са „пристрастни”.<br /></p> <p>Всичко това обаче можеше да стане ясно не след три закрити заседания на КЗД и след месеци чакане на решението. А много по-бързо.<br /></p> <p>По-лошото е, че точно КЗД – органът за защита на равните възможности и права, постави двете страни в производството в неравностойна позиция. Първо, съгласи се с искането на жалбоподателката заседанията да бъдат закрити. Дори председателят на състава Ирина Мулешкова е предупредила, че Комисията ще наложи глоба на всеки, който си позволи да изнесе информация по случая към медиите. Да, но това става едва след като услужливите журналисти са разпространили навсякъде единствено версията на Красимира Трифонова. Камен Величков е оплют и оклеветен, без право на глас в своя защита, заради забраната на КЗД по искане на жалбоподателката. Което обаче на нея изобщо не й пречи да изнесе необходимите й документи, които уж са конфиденциални, за да ги представя, където намери за добре. <br /></p> <p>И това не е всичко. Когато поисках по официалния ред интервю с Кемал Еюп или неговия заместник Лало Каменов, който е и докладчик по преписката на Трифонова, ми беше обяснено, че интервю с Еюп няма да има, а когато вземат решение с кого ще разговарям, ще ме уведомят. Помолих, независимо от това с кой член на КЗД ще е интервюто, човекът да бъде подготвен по фактологията, свързана с жалбата срещу Величков. Видно от интервюто с г-жа Есен Фикри, това не се случи. Нито бях предупредена предварително, за да откажа интервюто.<br /></p> <p>Така – по чисто формални (а може би и субективни) причини, разглеждането на жалбата в КЗД се влачи почти година и половина. Защото комисарите приемаха всички искания на Трифонова: за отлагане на заседания или за представяне на огромно количество допълнителни материали, които не само че нямаха общо със спора между страните, но и затлачиха още повече работата на КЗД. <br /></p> <p>Лишаването от публичност не позволи на никого да се увери лично в несъстоятелността на обвиненията, отправени от Трифонова. Въпреки предоставения й достатъчно голям срок и възможност да ангажира свидетели, тя не представи пред съда нито един, който да свидетелства в защита на нейните твърдения.<br /></p> <p>А през цялото това време Величков нямаше право да защити публично името си, което за обществото и досега остава свързано със съчинените под диктовката на Трифонова публикации с пикантни заглавия, уронващи престижа и достойнството на един доказан професионалист. В абсолютно противоречие с Етичния кодекс на българските медии. В разрез с чисто човешката коректност и морал, защото никой не се замисли и върху факта, че Величков има семейство и деца, които са подложени на невероятен стрес и психически страдания заради клеветническата кампания. <br /></p> <p>Налице е и друг странен въпрос. В КЗД с много по-бързи темпове е разгледана жалба за сексуален тормоз срещу друг висш кадър на МВнР – настоящия заместник-министър на външните работи Димитър Цанчев. Отново жалбоподателката е служителка от МВнР. Но нито изтича информация в медиите, нито КЗД се мотае с месеци по решаването на тази преписка. Това означава ли, че има двойни стандарти в КЗД? <br /></p> <p>И още, даването на ход на жалби, съдържащи вероятни клеветнически твърдения, не създава ли прецедент, който ще позволи невинни служители и на други институции да станат мишена на клеветнически кампании?<br /></p> <p>Случаят „Трифонова” явно не е изолиран. Става дума за хора, които са безпардонни в преследването на користните си цели и кариеристичните си амбиции. Такива хора са крайно агресивни и наистина не се спират пред нищо. Сещам се за онзи страшен филм с Деми Мур и Майкъл Дъглас – „Разкриване”, в който прекрасно беше разигран сходен случай на лъжливи обвинения в сексуално насилие. Наистина е страшно, когато заради болни амбиции страдат почтени хора. Същевременно с такива примери се поставя под съмнение и законодателството за защита от дискриминация изобщо и от тормоз (сексуален или друг) в частност. </p> <p>Защото несправедливо обвинените са лишени на практика от възможността да се защитят своевременно пред обществеността. За тях сякаш не важи презумпцията за невинност и доказателствената тежест е сбъркана. А накрая, когато все пак са оневинени, въпреки че истината излиза на бял свят, лъжеобвинителите остават неразобличени и ненаказани.<br /></p> <p>Впрочем несполучилата жалбоподателка Красимира Трифонова чака разпределение като консул... Да се пази посланикът в мисията, където ще я пратят!<br /></p>