Поп арт unlimited

<p>От години в столицата се твърди, че паметникът на Съветската армия трябва минимум да се демонтира, а максимум да се взриви, като изборът между двете варира според политическата температура на момента. А се оказа, че един клоун на Макдоналдс може да помете самата политическа температура. Тази битка е вече между друго и друго, не е между седесарите и бекапе, нито между русофилите и русофобите. Тя много повече прилича на неравния двубой, в който едни кални ботуши мерят сили с льо Биг Мак, пък Джон Траволта печели.</p> <p>Само че колкото и различна от познатото за България да е тази проява, дайте да уточним нещо важно: тя не стои встрани от политическото. Подчертавам това, защото на няколко места прочетох с какви аргументи защитниците на тази творба искат да я предпазят от нападки – като твърдят, че това било чисто изкуство, при това модерно и предназначено за младите хора, така че чиновници и политикани нямали място в обсъждането й. Последното твърдение може би с основание изкушава много хора, но първото е просто невярно. Попартът от този тип е тъкмо политическа проява – от целувката по устата на Брежнев с Хонекер, през оцветения в Пинково розово съветски танк в Прага, та чак до писоара на Марсел Дюшан, който впрочем е толкова млад и модерен, колкото може да бъде една инсталация, взривила артустоите на Ню Йорк в политическата за други 1917 година.</p> <p>Не, изрисуването на сивия паметник на Съветската армия си е политически попарт от висша класа и като всеки свой близнак, той иска да ни каже нещо политическо. Въпросът е не само в това как го чуваме, но и в това на какъв език ще му отговорим. И точно тук започват проблемите. Онези, които се задействаха посред нощ с парцали и пароструйки, за да изтрият и последното червено парцалче от колана на Супермен, определено не владеят езика на авторите и не мислят, че тук изобщо има език за усвояване. Един политагитатор сигурно би ги обвинил, че действат подмолно по комунистически, но Куентин Тарантино – надали. И един достоен любител на спрея със сигурност би се сетил за правилния цитат пред лицето на онази среднощна група по чистотата: „Какви са тези хора? Какво правят тука? Защо са облечени така?“.</p> <p><img width="400" height="300" alt="SotsArt023-vi.jpg" src="/libs/xinha/plugins/ImageManager/theimgs/tatyana/SotsArt023-vi.jpg" complete="true" /> </p> <p>Впрочем днешните големи майстори на политическия попарт не са американците, а тъкмо руснаците и затова са много смешни местните приказки с национален подтекст – когато едните твърдят, че рисуването по паметника било насочено срещу руснаците, а другите твърдят, че руснаците донесли на българите само беди. За кои руснаци става дума тука? За Путин или за Дмитрий Врубел? Последният е автор на онази целувка между Хонекер и Брежнев, която беше украсила Берлинската стена. Десетина години по-късно той осъвремени тази своя творба, като „накара“ Брежнев да целуне по устата Владимир Путин. После издаде и календар с 12-те настроения на президента, където може да се види още един политически микс: човек, чието лице е нарисувано по образите на Елцин и Путин едновременно, се надвесва над зрителя на фона на Черния квадрат на Малевич. </p> <p>Това е май доста по-находчиво от американския аналог, в който авторът Крис Савидо е изградил портрет на президента Буш от маймуни. Но както и да им сравняваме качествата, общото между творбите е друго: няма политик, който безрезервно да хареса това. Като че ли от километър усещат, че попартът не им подкопава просто образа, ами цялата състоятелност на политическото, което те олицетворяват. На Савидо му махнаха картината от една изложба в Манхатън. Изкуствоведът Андрей Ерофеев твърди, че в една от последните години в Москва са били свалени от изложби поне 24 „неудобни“ картини. Ама включително и голата до кръста Пугачова.</p> <p>Какво да кажем за Давид Черни, срещу когото навремето тръгна цял СССР, понеже през 1991 той оцветил в розово един съветски танк, който почти половин век красял един площад в Прага? Отгоре на всичкото над розовия танк Черни поставил и един среден пръст, също толкова розов, за да няма съмнение какво точно е искал да каже. (Апропо, този танк не е паметник на онази съветска армия, която е нахлула в Чехословакия през 1968, а е паметник на съветската армия, влязла в Чехословакия като освободителка от нацизма през 1945 година. Този случай е и пълният аналог на софийското оцветяване на съветските шмайзери в комиксови герои.)</p> <p><img width="410" height="251" alt="rozov_tank.jpg" src="/libs/xinha/plugins/ImageManager/theimgs/tatyana/rozov_tank.jpg" complete="true" /> </p> <p>Има и други аналози със случилото се в София, но те не са така изчерпателни като танка на Черни. Например ухилената глава на Мики Маус, кацнала на раменете на бронзовия Ленин. Или същият този Ленин, само че хартиен и червен, който рекламира на английски кока-кола. И двете творби са на Александър Косолапов. Този автор изглежда има подчертан интерес към класиката на Холивуд, ще намерите дори един негов Спайдърмен, който се спуска от небето към Ленин и компания, докато те обсъждат някакъв документ за установяването на работническо-селската власт.</p> <p>Впрочем на руски има друга дума за цялото това икуство – соцарт. Не само че произлиза от социализъм + арт, но и възниква като естетическа опозиция на соцреализма още в средата на 70-те. На китайски пък също има отделна дума, която не е известно как точно звучи на китайски, но в превод означавала политарт. Не знам как би се казвала – и на какъв език – подвижната автополитинсталация с Михаил Горбачов, който рекламира &quot;Макдоналдс&quot; (а напоследък също и чантите &quot;Луи Вюитон&quot;). Но може и да няма специално име, ами да си е просто личен избор на човека, който истински промени Европа, сам да се оцвети, вместо да чака първо да го превърнат в статуя – примерно, в бонбоненозелено.</p> <p>Новото в цялата история с българското оцветяване на паметника е само нашето възприемане на тази поп/соц/политарт творба. Просто за първи път София е поставена пред необходимостта на реагира на нещо толкова очевидно със своята провокативност. Тук изключваме инсталацията на същия този автор Давид Черни, в която България беше представена като тоалетна, защото тази изложба се състоя в Брюксел и до България достигна не визията, а само една устна история, предадена точно така истерично, както сега истерично беше изтрит и Дядо Коледа от столичната градинка. Впрочем българското правителство тогава протестира срещу тоалетната, както сега руското протестира срещу Дядо Коледа.</p> <p>Вие, които не сте от правителството, имате ли синхронна реакция по тези два напълно идентични проблема? Ако сте „за“ възможността да се рисува, ако ще и Робин по лицето на съветски войник, би следвало да сте и „за“ възможността да се представя България, ако ще и като тоалетна. Това е именно въпрос на съгласие с възможността, а не съгласие със самата конкретна проява. Ето този въпрос е новото (модерното?) в цялата история. Просто за някои този нов въпрос е възникнал през 1991, а за други времето му настъпва чак сега.</p> <p><img width="400" height="711" alt="lenin_m_mouse.jpg" src="/libs/xinha/plugins/ImageManager/theimgs/tatyana/lenin_m_mouse.jpg" complete="true" /> </p>