- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 58
- 15
Не беше за вярване това, което прочетохме в събота, съвсем младо момиче разказваше, че в четвъртък вечер е била подложена, заедно с още четири момчета на нейната възраст, на унизително полицейско претърсване в центъра на София, при което е оставена гола до кръста, а полицайката я наставлявала, че било неприлично да не носи сутиен. В добавка – три дни момичето и баща му не успяват да подадат жалба в прокуратурата, а имената на полицаите „герои” се крият.
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Отзад напред ще е по-справедливо да се почне. Първото смайващо в случката е отсъствието на място, на което всеки мирен и богобоязлив гражданин да оповести за гавра, която е била извършена спрямо него – очевидно такова място съществува само от време на време, макар да е видно, че задължение на прокуратурата е да бъде денонощно на разположение на гражданите, които плащат и на нея, и на цялата съдебна система, безсрамните заплати.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Самосвали стоварват купища от нашите пари всяка година и на ул. „Шести септември”, а за благодарност – полицията ни е все по-безхаберна и нагла, особено под предводителството на министри, наподобяващи мутри от 90-те години на миналия век.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Никакво оправдание не може да съществува за полицейщината, която превзема България от няколко години, вярвам, ще се съгласите, случката от изминалия четвъртък е само последна по ред. В случая е валидна оная поговорка за вмирисването на рибата, полицаите ни са точно копие на началниците си.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Знам със сигурност, че на тези от читателите, на които не достигат собствени впечатления от полицейщината в страната, може да се помогне, на софиянци – веднага. Трябва само да си купите самолетен билет за някъде. Всъщност не знам дали служителите по сигурността на летище „София” имат нещо общо с полицията, но съм категоричен, че точно това е най-лесният начин да изпитате незабравими усещания, точно като на младото момиче миналия четвъртък, ще ви ги осигури претърсването преди качването в самолета все на същото летище. Ще се осмеля да предположа, че никъде в Европа мърляви, вонящи на кисело, безименни и озлобени лица не се наемат за тази работа освен на летището в София.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Разбира се, че никой от нас не е против сигурността на полетите, против сигурността в страната изобщо, странното е как с любезност и с усмивка осигуряват същата тая сигурност и на чуждите летища, а и в чужбина изобщо. А нас кой да ни пази от „нашата” полиция?</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43142_QDpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenv.jpg" style="height:61px; width:96px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Насилственото разсъбличане на пътник с цел да му бъде отнета дрехата; рисунка, онагледяваща християнската притча за добрия самарянин, на л. 171 в Четириевангелието на цар Иван Александър, 1356 г.; Британска библиотека – Лондон</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Поведение, наподобяващото разбойническо нападение, освен у нас често се среща сред полицейските органи в изостаналите страни в Азия, в Африка и... в Средновековието. Историческите извори изобилстват със смразяващи кръвта рязания, кълцания, провесвания, разпъвания, разчеквания и всякакви промушвания, прилагани като наказания за различни тежки провинения, балканските средновековни летописи преливат от такива данни. Особено изчерпателни и подробни са византийските автори, те с огромно наслаждение описват подробностите, понеже във Византия всички публични наказания са сред най-любимите забавления на градската тълпа, споменът за всяко от тях живее в градската памет столетия.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Непременно трябва да се направи една уговорка, макар средновековните наказания да изглеждат и многобройни, и ужасяващи, те далеч не се прилагат често, с основание може да се предположи, че описаните в изворите такива случки са кажи-речи всичките. Наказания, особено пък тежки, при които се стига до смърт, се налагат сравнително рядко и винаги обосновано, данъкоплатците се ценят през цялото Средновековие.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43142_XrlD7K2KdSLDfESqUXWdIgBILEwjiH.jpg" style="height:45px; width:96px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Разказ за това, как някаква жена, изнасилена от сенатор, се оплакала на епарха на Цариград. И понеже епархът не въздал правосъдие на високопоставения изнасилвач, та жената, заедно със съпруга си, отнесла молбата си до император Лъв V (813–820); рисунка на л. 22 в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица, ХІІІ в.; Национална библиотека – Мадрид</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Особено показателно е, че да стигне до висшите чиновници, до императора даже, с оплакване от някое своеволие жителят на Цариград може значително по-лесно, отколкото днес ще успеете при подобен случай да се доберете до „най-горе”, жалбите обичайно потъват с голяма лекота из чиновническите дебри. Силата на общественото мнение в големите балкански градове през цялото Средновековие е много по-голяма, отколкото днес, с всичките ни радиа, телевизии, вестници и интернети.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43142_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" style="height:42px; width:96px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Излагането на показ с цел унижение е много старо наказание, прилагано усърдно чак до началото на ХХ в.; рисунка на л. 66 в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица, ХІІІ в.; Национална библиотека – Мадрид</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Излагането на прегрешилия на показ е наказание, което се ползва с особена масовост, крадците в българските села до началото на ХХ в. са наказвани именно така, както и да върнат трикратно откраднатото.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Публичните изпълнения на всякакви наказания – рязане на език, на ноздри, на уши, както и всевъзможните умъртвявания, за които е създаден специален, почти театрален ритуал, са любимо забавление на средновековния балканец, както вече бе намекнато.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Издигнати до съвършенството на истински представления, публичните изпълнения на наказания имат и своите страстни почитатели, сред най-високопоставените е Ана Савойска, майката на император Йоан V Палеолог (<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1341" title="1341">1341</a>–<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1391" title="1391">1391</a>). Тя имала особена склонност към такива забавления и не пропускала нито едно кърваво публично наказание, като при това изпитвала при наблюдаването на тия кървави представления „необичайна радост и наслаждение”, по думите на летописеца. А се случвало и сама да ги организира. Заради убийството на Алексей Апокавк, неин близък довереник, тя заповядала главите и ръцете на убийците да бъдат отсечени, а после разнасяни из целия град.</span></span></p>
