Пловдивската анатема

<p>Показателни са примерите за това най-вече с дългогодишния ни архиерей в емиграция, за когото се откриха 27 тома документация.</p> <p>Според митрополит Николай въпросът с досиетата на висшия ни клир се изчерпваше единствено с покаяния и изповеди пред главата на Българската православна църква &ndash; Негово Светейшество Патриарх Максим.</p> <p>Въпреки че ако се докаже, че владиците ни са получили своето положение в църковната йерархия именно благодарение на своето кадруване, каноните ясно посочват какво наказание следва. Според 30 апостолско правило същите трябва да бъдат низвергнати от църковен сан и отлъчени от евхаристийно общение.</p> <p>Разбира се, църковен съд по тези въпроси не бе свикан, още повече, че онези, които трябваше според Устава на Българската православна църква да го свикат, са всъщност самите подсъдими.</p> <p>Мълчанието по темата за пореден път показа, че Църквата ни може да съществува и въпреки каноните, а подобни въпроси са дискусионни единствено в ограничени обществени кръгове и интернет форуми.</p> <p>Проява на двоен стандарт ли е обаче изказването на Пловдивския митрополит Николай, който назидателно запраща десетки хиляди хора в ада?</p> <p>Какъв е проблемът? Те също ще отидат (след като са станали сурогатни майки, извършили са изкуствено оплождане или известно време са живеели без църковен брак), ще се изповядат и всичко е ОК.</p> <p>Греховете им ще се простят и, както сътрудниците на ДС, ще продължат да живеят нормален живот, без това обаче да е повлияло по някакъв начин на тяхното църковно съзнание.</p> <p>А... като заговорихме за съзнание... Каква е представата на съвременния човек за ад и рай. Аз честно казано бих я нарекъл средновековна и примитивна. Спомням си едно интервю с покойния писател Йордан Радичков, който разказваше за един църковен стенопис, описващ ада: &bdquo;Там един човек в един черен катранен казан стои и гледа нагоре. До него един рогат дявол наклажда огън под казана, а друг дявол носи съчки. Сигурно там, край този ад, трябва да има някаква горичка, където дяволите да събират дръвца, за да поддържат огъня в ада.&rdquo; Това той разказваше с усмивка.</p> <p>Голяма част от представителите на нашето православно общество нямат реална представа за отвъдното и дори не вярват в задгробен живот и възкресение. Всеки от нас е чувал израза:</p> <p>&bdquo;Някой върнал ли се е оттам?&rdquo;</p> <p>Затова и заплахата на Пловдивския архиерей звучи някак си наивно, макар и да отразява църковното учение по тези въпроси.</p> <p>&bdquo;Господ ще ни накаже, защото искаме да имаме потомство?&rdquo; &ndash; би се запитал всеки, за когото Господ е любов, енергия и някаква безлична сила, а Църквата &ndash; място за продаване на свещи и организиране на помпозни церемонии.</p> <p>Но това ли е Църквата? За съжаление за много хора храмовете са място, където се продава здраве срещу двадесетстотинкова свещ.</p> <p>Може би Пловдивският митрополит Николай трябва първо да се замисли, че хората трябва да осъзнаят необходимостта си от общение с Бога, за да разберат, че адът ще ги лиши именно от Светлината на живота, от вечното общение с Твореца, от съзерцаването на Божествената красота; че раят е мястото, където &bdquo;ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина&rdquo; (Откр. 21:4).</p> <p>Когато хората съзнават същността на битието след битието, ще бъдат по отговорни и към живота си.</p> <p>Вместо това Църквата ни, в лицето на висшия и нисшия клир, се опитва да назидава, да размахва нравоучително пръсти и да се заканва.</p> <p>Спомням си мнението на една моя преподавателка от филологически факултет, която недвусмислено ми каза: &bdquo;Коя е Църквата, че да ми казва на мене какво да правя с тялото си и с живота си?&rdquo;</p> <p>И в действителност тя е права. За нея и за нейния живот</p> <p>Църквата не е авторитет, защото самата Църква (в лицето на висшия и нисшия клир) не си е извоювала това право.</p> <p>Докато духовенството ни не въведе хората в храмовете, но не само, за да им вземе парите от кръщенета, венчавки и погребения, от свещи и имена за здраве и упокой, от молитви за зъбобол и продажби на филакто срещу зли сили и магии, а ги въведе, за да черпят от благодатните сили на общението със Светата Троица и светиите, заплашителните изказвания на духовници ще бъдат като глух лицемерен екот.</p> <p>Църквата ни в навечерието на Седмия църковен събор трябва да се замисли кое е неин приоритет &ndash; продажбата на свещи или проповедта на Евангелието. Според сега действащия Устав заплати и осигуровки на духовниците се изплащат само след отчитане на продажбата на свещи от съответната епархия. За редовно проповядване, за организиране на църковни училища към храмовете и други форми на катехизационна просвета, без това да включва продажба на восъчни изделия, възнаграждение не се предвижда. И това, разбира се, е поредният парадокс.</p> <p>Ако в действителност Пловдивският митрополит Николай и българските духовници наистина желаят спасението &bdquo;на православния български народ&rdquo; и най-вече на неговите млади представители, трябва да помислят за политиката си по отношение на реалното им въцърковяване и изграждане като истински Христови последователи.</p> <p>Това може да стане първо чрез промени в Устава на Църквата (например на предстоящия събор) и чрез неговото неформално изпълняване. Църквата ни трябва да изгради мрежа от църковни енорийски, епархийски и манастирски училища и да поддържа духа в тях, който да насочва към Бога, към Литургията и към чистото практикуване на вярата и живот чрез нея.</p> <p>Само така призивите на духовниците християните да не извършват това и онова греховно дело няма да бъдат глас в пустиня.</p> <p>Текстът е публикуван в сайта Православие</p>